Земеделците гадаят каква ще е годината по птиците

От 1985 г. до днес нито една пролет щъркели не са подминали дома на Сайме и Ердинч Чауш от шуменското село Климент. Няма чудо, има любов към птиците, толкова сме свикнали с тях, че ги приемаме за част от нашето семейство, разказват съпрузите.

Тази пролет още на 15 март пристигнал щъркел и се настанил в гнездото в двора им. Седмица по-късно дошъл и втори, явно женски, коментира фамилията. Зарадвали се много, защото от толкова години гостоприемство, вече са установил, че ако птица самотува в гнездото, годината не е много плодородна, двама ли са и отимат ли щъркелчета, е на голям берекет. Помнят, че миналата година много се притеснили като останали само с един гост и цяло лято той пъдил пришълците в гнездото.

А за семейство Чауш това е много важно, защото са земеделски производители. Тези дни усилено съпругът е с трактора на полето и сее слънчогледа, житото им върви много добре, чакат високи добиви, обяснява Сайме.

През 2017 г. "Труд" писа за щастливата щъркелова фамилия и тогава съпрузите разказаха, че имат голямо желание за внуче. Сега се хвалят, че вече са баба и дядо на момченце на три месеца и половина. Смеят се, че и това е работа на щъркелите.

Къщата и двора им винаги са отворени за посетители. Преди време наши изселници в Италия си направили цяла фотосесия край гнездото, децата им не били виждали птиците отблизо. По оградата и дряновите дървета на семейството е пълно с мартеници. Къде другаде, ако не в тяхната къща хората от региона ще видят първо щъркел и ще свалят червено-белите пискюли, обяснява Сайме.

В още две гнезда в село Климент са пристигнали щъркели, но точно така - щъркелова къща до човешки дом няма.

След три десетилетия гостоприемство семейството не може да си обясни как така птици винаги намират гнездото и отсядат в него. Същата удобна конструкция е поставена и на улицата, но тя стои празна. Сигурно, защото е твърде близко до пътя и колите, и малко по-далеч от сърцатото семейство.