Юлия Кръстева - „Нашият“ човек в Париж

Българите, достигнали световна слава и признание в историята или съвремието, не са толкова много, колкото бихме искали. Това е естествено усещане, върви си ръка за ръка с чувството за национално достойнство на всеки народ. Камо ли такъв с история като нашата. Понякога обаче, умрем да се излагаме.

Знаете кой израз не спря да ни преследва като общество през целия период на т. нар. „преход“ към неизвестното вече 28-години, нали? От явно инженираното му начало, там някъде около 10 ноември 1989 г., през Кръглите маси, „горенето на досиетата“, мутренските години, барикадите от 1997-а, 800-дневната пародия в началото на века, приемането ни в НАТО и ЕС, та до наши дни? Не е „демокрация“, „справедливост“, „правосъдие“, „европейски ценности“ (сакън) или нещо подобно. Не. Думата е „ченге“. Разбирайте агент на бившата Държавна сигурност, не задължително служител на сегашните органи. Сянката на „ченгето“ си остана голямата прокоба на съвременното и уж свободно българско общество. Призракът, който разграби и върти държавата в заговор с организираната престъпност за собствена облага. А всички останали сме стадо за доене.

И излезе ли информация за някого, че е бил „ченге“ по „онова време“, средностатистическият българин застава на нокти. Обществото се разделя на два лагера – трябвало ли е или не е трябвало; по собствено желание или по принуда; „доброто“ Първо и „лошото“ Шесто  - без значение познат или непознат е даденият човек. И около целия шум конкретният тип, ако има някакво лично достойнство, тегли една майна и се оттегля от светлината на прожекторите. Ако няма, продължава да се занимава с политика или бизнес, или с каквото там изначално е привлякъл интерес към себе си, каквато е познатата практика. Най-малкото е спечелил симпатиите на поне някаква група българи с разкритието, че е бил „ченге“. Имаме си странни „носталгици“ у нас, какво да се прави!

В случаят с именития френски философ от български произход Юлия Кръстева, най-новият член на „Клуб 100 000 светулки“, ситуацията обаче е от странна, по-странна. На първо място е поводът, по който професорът, която не живее в България от средата на 1960-те, е влязла във вниманието на Комисията по досиетата. Рутинна едва ли не проверка на собствениците, управителите, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори, водещите на рубрики в "Литературен вестник". Който поради бутиковата си аудитория, за цялото си съществуване едва ли някога се е радвал на толкова известност, колкото последните дни. Белким, повече хора започнат да проявяват интерес, макар че... Но при всички положения, вестникът има честта в един момент от над 25-годишната му история, член на редакционния съвет на изданието да е била професор Юлия Кръстева. Изследовател, филолог, психоаналитик, доктор „хонорис кауза“ на университета „Харвард“ и този в Хайфа, кавалер на ордена на Почетния легион на Франция, и обявена за една от най-влиятелните личности в страната за ХХ век.

На второ място е огласяването на името на професор Кръстева като бивш агент на ДС като едва ли не сензация, преди още да са изнесени всичките налични данни за нея. В крайна сметка от така нареченото й досие, става ясно, че по „онова време“ е успяла сравнително лесно да се отърве от сянката на ДС, балансирайки умело между натиска, оказван върху нея от българските агенти, и уменията си на литератор. Не е подписвала доноси, единственият документ с неин почерк е писмо до баща й, а сведенията от нея са уж предавани устно и записвани на ръка от контактите й с ДС в Париж. Които след около две години работа с нея (между 1971 и 1973 г.) се отказали да я използват за информатор, защото получаваните от нея данни нямали разузнавателна стойност. Директните контакти от нейно име с ДС са свързани само с пътувания на нейни близки между България и Франция. Според някои, професор Кръстева може и да не е знаела, че агентурата на София я наричат на ум „Сабина“, когато си говорят с нея. Също си е техника в шпионажа. Такава е и версията на самата Кръстева, която оспори твърденията на София като клевета и настоя че е била обект на наблюдение от страна на българските тайни служби, но не призна да е сътрудничила. Което пък се сблъсква с твърдението на председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов от понеделник, според когото професор Юлия Кръстева може да е била в контакт с българските служби до 2009 г., но не е много ясно. И цялата история започва съвсем да наподобява на „прах в очите“. Оглеждайте се какво друго се случва около вас!

 

За професора, като човек

Юлия Кръстева е родена на 24 юни 1941 г. в Сливен. През 1964 г. завършва френски филология в Софийския университет и две години по-късно заминава за Франция със стипендия на френското правителство. Малко след пристигането си в Париж Кръстева среща и се омъжва за френският писател и идеен водач на литературно-философския кръг „Тел Кел“ Филип Солерс, който обединява видни съвременни мислители от Мишел Фуко до Умберто Еко. Юлия Кръстева защитава докторати по семиология (1968 г.) и литература (1973 г), преди през 1974 г. да влезе като професор в Парижкия университет „Дидро“. В края на същото десетилетие защитава и диплома по психоанализа. Оттогава е автор е над 30 книги на научна тематика, както и художествени романи. Известна като активен феминист, през 2008 г. по нейна инициатива е създадена френската награда „Симон дьо Бовоар“, която се връчва на личности, отличили се в промотирането на свободата на жените по света.

 

За нея

Да я съди Оня

Аз не мога да бъда морален съдник на направилите компромиси, но се радвам, че Божията искра се е осъществила. В случая на Юлия Кръстева това е така, тя е Българката в голямата Обществена наука, запазена марка. Доказано име. За Главното нека я съди Онзи, който е вселил искрата си в нея. А затова, че стотици творци с такава искра са били задушени у нас и искрата им е изгаснала, вината не е на Юлия Кръстева, вината е на тоталитарния соц и на мерзката, пошла, гадна и проклета част от деянията на ДС.

Проф. Николай Слатински, политик

 

Държи се като агент

Това са хора с болни честолюбия и тежки комплекси. Те признават, чак след като ги изобличат. Тогава започват да твърдят, че мотивацията им е била благородна, че дейността им е била добра, че са искали да поправят хората, за които са донасяли. Така направи и Юлия Кръстева, а.к.а. Сабина. Тя определи твърдението за агентурното й минало на Комисията по досиетата не само за "смешно и невярно", но и за "оклеветяващо". И допълни, че "някой явно иска да ѝ навреди". Всички агенти казват така. Това е защита, а не покаяние. Преди да се покаят, не можем да им простим и да се помирим.

Калин Манолов, журналист

 

Кой е шпионин?

Документите видимо показват, че Юлия Кръстева съзнателно, ако не и с ентусиазъм е споделяла информация за френския интелектуален и политически живот със службата (б.р. - ДС). Била ли е шпионин? Държавна сигурност казва така, тя (Кръстева) твърди обратното. Това повдига един по-скоро морален отколкото правен въпрос. А именно: кой е шпионин, по смисъла на значението.

Мартин Димитров, преподавател в Университета Тулейн, САЩ, пред „Ню Йорк Таймс“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети