Юнкер: Европа трябва да стане глобален играч (обзор)

Настоя ЕС да каже „не” на нездравия национализъм

10-хилядни сили за охрана на границите до 2020 г.

След Брекзит Лондон няма да има същите привилегии

Създаване на 10 млн. работни места в Африка за пет години

Ако Европа си дава сметка в по-голяма степен за икономическата, политическата и понякога за военната си мощ, ще можем да се откажем от изключителната роля на платец в световен мащаб и трябва да се превърнем в глобален актьор в по-голяма степен. Ние сме глобални платци, но трябва да бъдем и глобални играчи. Това заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в четвъртата си и последна реч пред Европарламента за състоянието на съюза. След изборите през май догодина ще бъде формирана нова ЕК, а Юнкер вече обяви, че няма да се кандидатира за неин шеф отново.

„Не искам Европа просто да наблюдава, да коментира събитията, трябва да бъдем активен играч. Когато нациите се съберат заедно, нашият глас, на Европа, трябва да е ясен и различаван от другите”, подчерта Юнкер в речта си, в която очерта визията за Евросъюза през следващата година по основни проблеми като миграцията, национализма, външната политика, сигурността.

„Трябва да прегърнем патриотизма, който не е насочен срещу другите, и да отхвърлим национализма, който търси виновни, а не търси решения да работим по-добре заедно”, каза още Юнкер. Според него е необходимо ЕС да каже „не” на нездравия национализъм и „да” на просветения патриотизъм.

По ключовия въпрос, разделящ Европа - миграцията, Юнкер поиска не временна, а трайна солидарност. „Не можем да продължаваме да се караме, докато намерим решение, всеки път, когато пристигне нов кораб (с преселници). Временната солидарност не е достатъчна. Нуждаем се от трайна солидарност - днес и завинаги”, каза Юнкер. Едно от ключовите предложения е формирането до 2020 г. на постоянен корпус от 10 000 оперативни работници, които да осигуряват охраната на външните граници на ЕС. Предлагат се и повече финансови средства - общите разходи за предложената модернизация на европейската гранична и брегова охрана възлизат на 1,2 млрд. евро за периода 2019-2020 г. За следващия бюджетен период на ЕС - 2021-2027 г., се предлага да бъдат отпуснати 11,3 млрд. евро.

Юнкер се обяви и за нови отношения на ЕС с Африка, която „не се нуждае от подаяния, а от истинско балансирано партньорство”. Той каза, че ЕК предлага нов съюз между Африка и Европа за устойчиви инвестиции, който ще позволи да се създадат 10 млн. работни места там за 5 години.

Шефът на ЕК не подмина въпроса за Брекзит, като подчерта, че Великобритания никога няма да е „обикновена трета държава”, а „много близък съсед и партньор”. Но допълни, че правителството в Лондон трябва да разбере, че който напуска, не може да се ползва с привилегиите на членка на ЕС.

 

Атаката срещу Орбан, която е провокирана от Сорос

ЕП задейства наказателна процедура срещу Унгария

Будапеща: Това е дребно отмъщение на проимигрантски политици

Европарламентът гласува задействането на наказателна процедура срещу Унгария, която може да лиши страната от правото й на глас в ЕС.

Евродепутатите трябваше да се произнесат по резолюция, изискваща от Съвета на ЕС да “констатира съществуването на ясен риск Унгария да извърши тежко нарушение на ценностите, на които се основава ЕС”.

“За” резолюцията гласуваха 448 евродепутати, “против” бяха 197, 48 се въздържаха. От най-голямата група в ЕП - ЕНП, част от която е и управляващата в Унгария “Фидес” на премиера Виктор Орбан, 114 подкрепиха резолюцията (от 199 гласували). От втората по големина група в ЕП - на левицата, също масово бяха “за” - 167. Както и либералите от АЛДЕ (59).

От българските евродепутати “за” бяха Филиз Хюсменова, Илхан Кючук, Искра Михайлова (ДПС/АЛДЕ), Сергей Станишев (БСП/ПЕС) и Светослав Малинов (ДСБ/ЕНП). “Против” гласуваха Ангел Джамбазки (ВМРО/ЕКР), Николай Бареков (”Презареди БГ”/ЕКР), Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Владимир Уручев, Емил Радев, Асим Адемов (ГЕРБ/ЕНП) и Момчил Неков (БСП/ПЕС). Въздържа се Ева Майдел от ГЕРБ/ЕНП. А трима не гласуваха - Неджми Али (ДПС/АЛДЕ), Петър Курумбашев и Георги Пирински (БСП/ПЕС).

Докладът, призоваващ за наказания срещу Унгария, бе изготвен от евродепутатката от “Зелените” Юдит Саржентини. Много критикуван в доклада е т.нар. закон “Стоп Сорос”, приет от унгарския парламент през юни и предвиждащ затвор за помагачите на нелегални имигранти.

“Битката срещу Виктор Орбан е поведена от Джордж Сорос и либералното крило в ЕП”, заяви пред “Труд” евродепутатът Ангел Джамбазки във вторник, когато се обсъждаше докладът. Той определи процедурата срещу Унгария като “абсолютно неприемлива и опит за сплашване на всички останали държави”.

Унгарският външен министър Петер Сиярто определи решението на ЕП като “дребно отмъщение на проимигрантските политици” и допълни, че Будапеща ще търси законови средства да го оспори.

 

Страсбург гласува

Нови норми за авторско право в интернет

Европарламентът одобри директива по авторското право в интернет, която предизвика много спорове заради това, че засяга интересите на технологичните гиганти, творците и обикновените потребители.

Текстът, изготвен от ЕК, бе приет с 438 гласа „за”, 226 „против” и 39 въздържали се. Еврокомисарите Мария Габриел и

Андрус Ансип приветстваха решението, което Ансип нарече „огромна крачка към приемане на балансирана реформа на авторското право в ЕС”.

Приетият текст ще представлява мандата, с който ЕП ще преговаря със Съвета на ЕС, за да достигне до окончателно споразумение. Първото предложение за директивата за авторското право бе отхвърлено през юли от ЕП, след което бе преработено.

Недоволство предизвикват два члена от директивата. Първият - чл. 11, се отнася до защита на публикации в печатни медии при онлайн употреба и предвижда интернет компании като „Гугъл” да плащат за показване на статии. Вторият - чл. 13, предвижда платформи като „Гугъл” да инсталират филтри, за да защитават носителите на авторски права и да не допускат нарушаването им, което събуди притеснения за налагане на цензура.

 

Юристът Слави Танкеин пред „Труд”:

Сериозен удар по свободния интернет

03-5Днешното решение на евродепутатите е сериозен удар по свободния интернет, такъв какъвто го познаваме. С новите ограничения на споделянето и качването в интернет, които ЕП гласува, ще се облагодетелстват определени кръгове от хора, а също така и големите организации, лобиращи за тези промени. По този начин Европа поставя корпоративните интереси на големите звукозаписни и филмови компании на преден план, а свободата на словото на заден. Това коментира пред „Труд“ експертът по информационна сигурност Слави Танкеин.

По думите на юриста проблемът се корени във филтрите, чиято цел е контрол над данните, които се качват в мрежата. „Каквото и да качите в интернет, ще следва да бъде проверявано дали не нарушава нечии авторски права. Това значи край на популярните пародии, миймове и др. По-малките интернет платформи ще се наложи или да преустановят дейността си, или да имплементират скъпи решения за контрол“, заяви още Танкеин.

С гласуването се пренебрегват редица мнения на експерти и професионалисти, които са против приемането на подобни крайни решения от страна на ЕП.

Предложение на Еврокомисията

Местим стрелките за последно на 31 март 2019 г.

Последното задължително преминаване от зимно на лятно часово време в ЕС да се състои на 31 март догодина - това пише в предложение на Еврокомисията, огласено от шефа й Жан-Клод Юнкер.

ЕК подкрепи идеята за премахване на задължителното местене на стрелките в началото на месеца, след като излязоха резултатите от проведено онлайн допитване сред европейските граждани, в което 84% се обявиха “за”.

В предложението на ЕК се предвижда премахване на смяната на времето. Всяка държава ще може сама да реши кое часово време ще прилага за постоянно - астрономическото или лятното.

Предложението на ЕК ще бъде предоставено за одобрение на Европарламента и на Съвета на ЕС (лидерите на държавите членки), след чието одобрение може да влезе в сила.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Европа