С приятели основахме партия “Изпърдиоти”

Напълно съм уверен, че има прераждане

Искам да изиграя последната роля на Апостол Карамитев

- Г-н Ангелов, участвате в най-новия филм на режисьора Илия Костов - “Пътуващо кино”, в който си партнирате с Катерина Евро и Любен Чаталов. Какво ще разкриете за тази продукция?

- Интересното е, че филмът показва съдбата на нацията ни под формата на пътуващо кино, което се прожектира на различни места и показва реалността в страната ни - без да е замаскирана, но поднесена с чувство за хумор. За първи път ще го представим на фестивала “Любовта е лудост”, а след това и по екраните. Нямам право да разкривам подробности, защото още не го е видяла публиката, но в основни линии има един любовен триъгълник между нас, защото и двамата с Любен изпитваме симпатия към героинята на Катето...

- Какво е усещането днес да играете любим мъж на Катето Евро, след като преди години тя е била и една от първите ви любови?

- Преди много години между нас имаше любов, но тя беше почти платоническа и насочена изцяло към изкуството. Имахме едно чисто преживяване и не сме били гаджета, а Катето тогава беше още манекенка, но вече мечтаеше да стане актриса. След толкова житейски бури, женитби и деца от двете страни, сега в този филм двамата отново имаме среща, която е много хубава и благодатна. Аз съм напълно уверен, че съществува прераждане на душите и ние с нея сме си говорили за това, че сме се срещали и в друг живот.

- Какво ви дава увереност, че има прераждане?

- Има много факти на тази тема, а сега и покрай работата ми с децата в Еко-Арт сдружение “Духовно огледало” си припомних друго мое прераждане, когато пак съм работил много с деца. Навремето, когато постъпих в Театралния институт и бях приет в класа на Апостол Карамитев, а той в първи курс много се изумяваше от моята личност и казваше пред всички: “Този Юри, не мога да го разбера - или е голям мошеник, или наивник”. А вече във втори курс ми сподели: “Юри, вече разбрах кой си - ти си съвременния княз Мишкин!” Тоест -пълен идиот, но “идиос” на гръцки означава различен от останалите - някой, който не е като другите хора!

- Над какво друго работите в момента и коя роля би била най-голямо предизвикателство за вас?

- Най-голямото предизвикателство за мен би било да направя последната роля на Апостол Карамитев, която той е играл в Народния театър - на Хенри IV от Пирандело. Години наред молих режисьори да я поставят, но те странно защо се страхуваха от това. Склонен съм, дори да я поставя сам, ако Бог ми позволи, но явно до момента не ми е позволено, а и преди няколко месеца напуснах държавния театър. Навремето напусках Народния, когато бях в най-силния си период, но тогава се връщах, а сега няма да се върна и ще се занимавам само с любителски театър и преподаване. Винаги ме канят в жури на фестивали на любителските театри в Тополовград и Самоков и съм възхитен от любителите, истината е в читалищата. В новото ми село - Кондолово съм си направил собствен театър - с малка сцена и добра акустика и си имаме и свой репертоар, като това са ми мечтите сега. Иначе, играя и една роля в постановката на Велко Кънев - “Омайна нощ”. Вече 16 години я играем с Мария Сапунджиева и Асен Блатечки, но тя не се изхаби и хората є се радват. Асен каза, че ще я играем, докато можем, а по този начин и Велко е жив - с тази постановка.

- Какви други проблеми имат хората в Странджа, където и вие живеете?

- Основното е това, че младостта е напуснала Странджа и селата са обезлюдени, животновъдството също липсва и няма поминък - няма ниви, насаждения и млади хора, което е големия проблем. Това ми е болна тема, че селата там са обезлюдени и няма нито овце, нито кози, нито свине, а има само ловни стопанства с частни бариери, на които пише: “стреля се без предупреждение”. Цяла Странджа е разделена на такива ловни стопанства. Останали са единствено крави тук-таме, както и прочутият манов мед, с който сме на второ място в света и има многогодишен патент в Европейския съюз. В Граматиково например, има 17 вида растения, които са още от преди потопа, защото там не е имало ледников период. Интересно е, че билките там са 10 процента по-силни от билките в другите планини. Аз изкарах курс в БАН за билки, но като ги попитах защо е така, дори те нямат научно обяснение.

- А коя са най-полезната билка в Странджа?

- За мен най-полезната билка е Странджанското чудо. В момента помагам на един човек, който се опитва да я популяризира. Тази билка ни е пратена като спасение и е подобна на мурсалския чай, даже е 10 процента по-силна, а също е и много красива. Тя действа пречистващо на организма и изчиства тежките метали от него, а в нея има и много микроелементи. Аз я наричам Странджанското слънце.

- По какво друго, освен по билкарството сте увлечен в момента?

- Сега изучавам шамански практики, които са и в основата на театъра, а в Германия дори и професионални лекари се обучават на тях. В Странджа има една нестинарска практика, при която преди хората да затанцуват в огъня и има един момент на прихващане - да те прихване духа, само тогава нестинарката си позволява да влезе в огъня. Аз също си правя експерименти със себе си, като изпадам в такива състояния, за да може словото да стане лековито и да покажа, че и театъра може да лекува.

- Някога имал ли сте желание да се занимавате с политика, както други ваши колеги?

- Не, но в Бродилово, заедно с един мой приятел - художник, който има и два сценария наградени в Холивуд, както и с приятелския ни кръг от художници и музиканти основахме на шега партия - “Изпърдиоти”. Както и преди години на майтап казах, че съм професор и всички ми повярваха, а младите артисти, даже ме питаха: “Професоре, кафето със захар, или без захар да ви го сервираме?”. Така сега и с партията - даже си имаме и секретар и всичко е с ирония към политическата сбирщина, която пребивава в столицата, включително и патриотите. Направихме го с насмешка към политиците, които доведоха до голямото падение на нацията и целия този упадък, който ни сполетя.

- Как взехте решение да живеете извън столицата и бихте ли се върнали отново в София?

- Когато Петър Димков беше почти на 100 години аз бях приет при него с връзки. Тогава бях още в Народния театър и бях много вдъхновен от тази среща, а накрая спонтанно го попитах: “Дядо Димков, да се върна ли на село?”. Той замълча, отдръпна се в креслото, но след малко ми отговори: “Моето момче, българинът направи голяма грешка, той се откъсна от земята, а тя ни е майка, храни ни и ни лекува”. Тогава аз загърбих цялата цивилизация, намерих си място в Странджа и напуснах Народния театър, въпреки че бях точно на гребена на вълната, но съм сигурен, че направих крачка в своя полза. Не бих се върнал отново в София и по този повод съм взаимствал от Чудомир един негов израз: “Откакто напуснах София, там се връщам само по нужда”.

- Тази година вие ще имате 70-годишен юбилей, но сте в отлична форма. Как го постигате?

- Сега в Бургас ме караха да чествам юбилей, но ще цитирам един старец на 90 години от моето село, който ходеше с шаячни дрехи и той, като разбра за моя юбилей ми вика: “Какви са тези лапешки работи, какъв е този юбилей!? От 100 години нагоре се чества юбилей!” Така че, и аз ще чествам юбилей на 100 години - всичко друго са лапешки работи, сериозни мъже сме все пак. Аз нямам съзнанието, че съм на 70 години и даже ми е чудно - възрастта е състояние на духа, а той е вечен. Откакто започнах да се занимавам с процедури за прочистване и лекуване на тялото - то вече ми подсказва всичко. Тялото е по-умно от нас и е много сложно устроено, като човек обърне поглед и започне да слуша вътрешния си глас - няма да сбърка. Аз съм бил и фанатик, защото 20 години бях пълен вегетарианец и ядях главно покълнали семена, но сега съм единственият вегетарианец в България, който яде месо. Сега суровоядството стана на мода, а модерните вегетарианци имат най-много лош холестерол, защото ядат много тестени храни, но в момента всичката храна е с много Е-та, затова най-много си навреждат суровоядците, които стават фанатици. Някои казват: “Тези, които ядат месо ще вземат вибрацията на свинята...” Няма такова нещо, а аз обичам да се шегувам, че сланината е аурата на прасето.

- Днес е много модерно да се говори за суперхрани, а коя е българската суперхрана според вас?

- Лук, чесън, сух хляб и сланина, но в малки количества. Хлябът днес е най-кофти и е добре да се яде по малко. Аз си правя сам хляб от покълнали семена пшеница и орехи, които смилам и добавям кимион. Избягвам и захарта. Чел съм, че бедуините ядат само фурми и шепичка просо - това е тяхната естествена захар, която им дава енергия и правят преходи по 50 км в пустинята.

- С жената до вас - Полина сте заедно повече от 20 години, без да имате брак. Каква е тайната ви и жива ли е романтиката помежду ви?

- Аз съм се женил само веднъж - в Словакия и след това не направих втори такъв опит. Сега с Поли имаме едно особено разбирателство между нас и няма начин да не е още от предишно прераждане - убеден съм в това. С нея не сме имали поводи за конфликт, а тайната е, че аз на моменти се държа леко театрално, за да разнообразя програмата - все пак съм доста добре обучен като артист. Вкъщи, даже си държа доспехите на Дон Кихот, а сега отново ги облякох, когато играх тази роля пред децата в театралната трупа.

- Живеете в най-мистичната планина - Странджа. Виждали ли сте необясними явления там и коя е най-необикновената случка в живота ви?

- Виждал съм нещо необикновено, как в Странджа хората пеят в трансово състояние - плачеш и пееш. Подобно нещо ми се случи и на мен в Лувъра, когато докато гледах трите автопортрета на Рембранд не знам какво ми стана, но изведнъж започнах да плача. На сцената, когато съм играл с Апостол Карамитев, също ми се е случвало да плача и същевременно вътрешно да ликувам - по време на ролята. Сега отново ми се случи да изпитам такава емоция на събора на нестинарите в село Българе.

- Любима мисъл?

- Харесва ми Сенека: “Хората изпускат живота, добивайки средства за живот, а след това прегръщат коленете на лекарите и молят да им удължи живота с някой и друг час...”

Нашият гост

Енигматичният актьор Юрий Ангелов е сред хората, които не се побират в рамки. За едни той е бохем, за други отшелник - напуснал удобствата на столицата заради живота в странджанско село, а за трети - бунтар, който не се страхува да каже какво мисли. Юрий участва в редица популярни филми и сериали, като “Баш майсторът”, “Няма нищо по-хубаво от лошото време”, “Жребият”, “Малки разговори”, “Версенжеторикс”, “Белгийският крал. В последните години на голяма популярност се радват ролите му в “Седем часа разлика”, “Sex, лъжи и TV” и “Откраднат живот”.