Стилът на Тръмп - без война печели войни, за да постига политическите си и преди всичко икономически цели

Каква седмица изживяхме само - и по света, и у нас. Стига ни само риториката около опасността от прерастване на конфликта САЩ - Иран в Трета световна война.

„Ще има ли война най-сетне?“ - бе едно от най-екстравагантните заглавия, които прочетох. Най-традиционното гласеше: „Лицемерието на Тръмп ни изправи пред Трета световна война“. Наистина ли президентът Тръмп бе решил все пак да впише в актива си една война? Моят първи коментар преди седмица гласеше: „Убеден съм, че президентът Тръмп, ако не е бил подведен, е преследвал две цели, като е разрешил убийството: първо, с един ефектен удар показва сила, без да се ангажира с голяма и скъпо струваща война, и второ, демонстрира твърдост с оглед на идващите президентски избори. Това обаче, което реално постига е, че без никакво съмнение запалва фитила на терористична война не само на територията на Близкия изток, но и в целия свят, включително Европа, а това значи и България.“

Отговорът на Иран беше обявен за „филигранен“, но не така кървав и мащабен, както се очакваше. Първоначално Техеран обяви, че са убити 80 американски войници, но от Вашингтон отрекоха да има американски жертви. Направи впечатление, че тонът и на двете декларации бе със значително по-нисък от първоначалните закани. Вашингтон не спомена да се планира нов удар от страна на САЩ. Техеран каза, че Иран е постигнал целта си да отговори на убийството на Солеймани като нанесе удар по американски военни цели.

В последвало съобщение бе уточнено, че ракетната атака по базите не е имала за цел убийството на американски военнослужещи. В размяната на декларации американците заявиха, че са знаели за ракетната атака пони 12 часа по-рано и всички военни били скрити в бункери. Всичко това показваше, че и двете страни бият отбой, без да губят достойнството си. Фактическата деескалация означава, че пътят към преговори вече е възможен, още повече, че самият Тръмп се обяви за преговори. И ето тук възникват две сравнения и два въпроса.

Първо сравнение: Не се ли случи нещо много подобно и когато САЩ заплашваха с ракетен удар по руските бази в Сирия. Тогава пак се изстреляха много ракети, но убити почти липсваха, а и разрушенията яха минимални. Всичко бе направено така, че и двете страни да запазят достойнството си. Пи Ар е това, елемент на хибридната война.

Второ сравнение: Когато Вашингтон и Пхенян се заплашваха с нанасяне на ракетни удари, тонът изведнъж бе променен и се стигна до историческата среща на Тръмп и Ким Чен Ун. Ще има и продължение, съобщи американският президент с уточнението, че е харесал севернокорейския си партньор.

Значи това е стилът на Тръмп - не да разпалва война, а да си служи с военната заплаха, за да постига политическите си и преди всичко икономически цели за благото на Америка.

Първи въпрос: Кой друг имаше интерес от мирно и дипломатично решение на конфликта? На първо място трябва да поставим Европейският съюз, Русия, Турция, Сирия и Китай, които има силно присъствие в Иран.

И започна совалка - Меркел се озова светкавично в Москва. После Путин посети внезапно Сирия за среща с Асад. Оттам Путин замина за Турция, за да открие заедно с Ердоган прословутия „Турски поток“ и да си кажат каквото имат да си казват за кризата.

Втори въпрос: Има ли гаранция, че конфликтът е потушен и ефикасна ли е тази нова форма за гасене на пожари в международните отношения? Съществува реална опасност от индивидуални терористични акции, въпросът е как ще бъдат тълкувани. Този нов подход в международните отношения е наложен от новото съотношение на силите в многополюсния свят, но не замества междудържавните договори.

През това време страната ни изпадна в тежка вътрешна криза, на която само по липса на място не се спирам подробно.

Премиерът се срещна с делегация на Държавния департамент. В същия ден замина за Турция за откриването на „Турски поток“. Навярно по тази причина не пристигна заместник държавния секретар Дейвид Хейл, но след тържествата в Турция и хвалбите от клакьорите колко важен политик е премиерът, Хейл обяви, че САЩ са против „Турски поток“ да минава през България. Студен душ за страната и за Борисов. Катастрофа ли е това? Бурята предстои.

Анализатор, близък до премиера, обясни по телевизията, че виновни за кризата с водата са само местните началници, но не и министрите. Малко след това министър Нено Димов бе арестуван и подаде оставка от ареста.

Корнелия Нинова чете документ на министър Горанов за внос от трети страни на болнични отпадъци, а водещата е шокирана. Пита защо се карат в БСП. Предстои вот на недоверие. Кризата е в ход. Борисов закъснява със съставянето на изцяло нов кабинет и нова стратегия за управление. И с нови съветници!

Завистта няма покой

Всички бяхме щастливи от представянето на нашия отбор в тениса. И пак завистниците и комплексарите се опитват да окалят всичко. Гришо бил „рицар на печалния образ“. Имало скандали за пари. И за крайния неуспех на волейболистите, които играха с въодушевление, пак ли виновен ще бъде треньорът Пранди, като че ли той ги учи да бият сервиз? Къде е спортната ни журналистика?

Цитирам самия Григор: „Прегръщам победите и пораженията. Благодаря на Родината и на невероятния ми отбор.“