Георги Вълев от „Килърите“: Властта и бизнесът убиха Петър Христов

Дете е със счупен крак в болница, след като е блъснато на пешеходна пътека във Варна

Премиерът Бойко Борисов обсъди темата за единния цифров пазар с министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел

Удължиха извънредното положение в Турция с още три месеца

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в петък, 19 януари 2018

Отвод на съдията по делото Мартин Петров – „УниКредит Булбанк” Бивша служителка на трезора обявена за национално издирване

Цветан Цветанов проведе серия от работни срещи в Лондон

Германия задмина САЩ като световен лидер Рекордно ниско доверие към Съединените щати, изпреварва ги и Китай

Екатерина Захариева: Договорът за добросъседство с Македония няма да остане само на хартия

Турция търси руска подкрепа за щурм в Сирия САЩ отричат за новата “сирийска армия”

500 милиона лева търсят общините за туризъм Най-скъпият проект в картата на ресорното министерство е на община Челопеч за Моторспорт парк на стойност 120 млн. евро

Влак блъсна изоставена каруца в Казанлък, спряно е жп движението между София и Бургас 

Румен Порожанов: България притежава значителен потенциал за производство на качествена продукция

Божидар Данев, председател на АОБР, пред “Труд”: Зелените блокират инвестиции и работни места Когато икономиката не се развива, няма работа и увеличение на доходите

Кремъл: Новият закон за суверенитета на Киев се равнява на подготовка за война

1. Биткойн и криптовалутите Значимостта на електронните пари се потвърждава от идеята шест от най-големите банки в света да създадат собствена виртуална валута

Тази и следващата ми статия ще бъдат посветени на един сравнително нов феномен при развитието на парите – криптовалутите. Те и по-конкретно биткойн, който е най-популярният пример, се появяват и започват да се използват след възникването на световната финансова криза. Една от причините за това е недоверието към съществуващите към този момент пари, чиято покупателна способност може бързо да се понижи. По този начин те не изпълняват ефективно функцията си на средство за натрупване. Друг фактор са високите технологии, които все повече навлизат във финансовия сектор. Те допринасят за бързото му развитие, включително и чрез създаването на нов вид пари, каквито са криптовалутите.

Съвременните пари са декретни по своята същност. Предлагането им се контролира в голяма степен от съответната централна банка. Те са книжни пари и сами по себе си не струват нищо, но съответните държави чрез законите за платежните средства са ги направили търсени в рамките на определена юрисдикция. В международен аспект състоянието на икономиката, в която са емитирани, е основна движеща сила на търсенето им в останалия свят. Основен фактор в случая е не дали дадена валута ще загуби покупателна способност (това е заложено в мандата на централните банки за поддържане на положителна инфлация), а дали темпът на обезценка ще е по-бавен спрямо алтернативните валути.

От друга страна криптовалутите възникват спонтанно – от взаимодействието между пазарните участници, като първоначално се приемат като средство за забавление на специалисти в областта на информационните технологии или дори като форма на изкуство, но постепенно придобиват и други функции. При тях не се изисква доверие в една централна банка, тъй като то е разпръснато. По този начин е възможно осъществяването на анонимни трансакции. Това представлява стимул за използването им от хора извън закона (евентуално и терористи) и дава основание за сериозни критики и призиви за по-силно държавно регулиране.

Какво е биткойн?

Биткойн представлява едновременно криптовалута (дигитални пари), система за разплащания чрез използване на криптография и протокол за извършване на плащанията. Хронологически възниква след започването на Световната финансова криза, като фактическата търговия започва през юли 2010 г. Една важна особеност на биткойн като система е възможността онлайн плащания да бъдат извършвани без участието на финансова институция, тоест директно между страните по сделката. Това се случва чрез използването на цифрови подписи и се изисква минимална инфраструктура. Съобщенията се предават по най-бързия възможен начин, а възлите могат да напускат и да се присъединяват към мрежата по собствена воля, като най-дългата работна верига се приема като доказателство какво се случва. Една от основните цели на платежната система биткойн е минимизиране на трансакционните разходи.

1415.indd

Друга важна цел е създаването на платежно средство, което не зависи от политически фактори и от човешки грешки. Държавата като регулатор и централната банка като източник на паричната маса се заместват от предварително заложен алгоритъм. Технологията на разплащанията е следната: трансферът на биткойн от едно портмоне в друго се извършва точно както при онлайн банкерството, но липсва междинна институция, която да осъществява трансакциите. Базите данни за отделните плащания се поддържат от т.нар. миньори – т.е. създателите на биткойни. Сетълментът и клирингът на висящите плащания се извършват след одобрение от мнозинството от “миньорите”.

Като цяло системата представлява ниско тарифно банкерство, което би могло да е достъпно за всеки по света. Осъществява се дигитално парично предлагане без стремеж за контрол върху лихвените проценти, какъвто се упражнява при наличието на централна банка. От друга страна, децентрализираната структура означава по-бавна обработка на разплащанията, както и изисква доверие към заложения механизъм.

Паричното предлагане при биткойн се увеличава според алгоритъм за извършване на компютърни изчисления с нарастваща сложност. Добиват се блокове, чиито размер първоначално е 50 биткойн, и приблизително на всеки четири години размерът на блока се намалява на половина (в момента един блок е приблизително 25 биткойн). Нарастването на паричното предлагане е предварително заложено и напълно прогнозируемо, като максималният размер ще бъде 21 милиона биткойн и се очаква да се достигне през следващия век.

При биткойн след достигане на максималния размер на паричната маса и при очаквания за увеличаване на търсенето на тази криптовалута, тя би следвало да поскъпва в дългосрочен период за разлика от съществуващите към момента валути, които постоянно се обезценяват. В този смисъл биткойн се очаква да изпълнява по-добре функцията средство за натрупване, докато като разчетно средство той отново няма да осигурява достатъчна стабилност на покупателната способност.

Софтуерът, който представлява основата на валутата, е публичен от 2009 г. Разчита се на мрежа от компютри, свързани с интернет, които си взаимодействат, за да обработят и запишат всички трансакции в цифров дневник, наречен блокчейн (букв. верига от блокове). Компютрите, обозначени като миньори, обновяват дневника, като добавят нови към последователността от блокове, които формират веригата при извършване на всяка следваща трансакция. По този начин се създава валута, свободна от политически надзор и позволяваща извършване на по-евтини трансакции спрямо тези с традиционните валути.

Недостатъци

Критиките към биткойн са най-вече от привържениците на идеята за наличие на централни банки, но не по-малко активни са и нейните противници. Те се позовават на все още малкия обем на потребителските трансакции, което е признак, че криптовалутите не са общоприето средство за разплащане и следователно не би трябвало да се квалифицират като пари. Друг аргумент е свързан с високата волатилност (променливост) на цената на биткойн спрямо най-широко използваните валути, което означава по-висок инвестиционен риск. Проблемът се задълбочава от липсата на инструменти за управление на риска, както и липсата на единна цена на всички борси, тъй като не се използват къси продажби и дериватни инструменти. Важно значение има липсата на кредити – те могат да се отпускат, но по този начин не се създават допълнителни наличности, както при банковото кредитиране с традиционни пари. Освен това при използването на криптовалути са налични ограничен кръг банкови услуги освен разплащанията и размяната.

Проблем се явява и отношението на търговците. Те са склонни извършват трансакции в криптовалути, но не инвестират средства в насърчаване на разплащанията с тях. От друга страна масовите потребители или не разполагат с достатъчно информация, или имат трудности при придобиването и използването на тези алтернативни пари, или имат опасения относно сигурността на вложенията си.

Заложеният алгоритъм за производство на биткойни води до нарастваща сложност на изчисленията, необходими за това, както и повишаване на разходите за електроенергия за захранване на компютрите или специализираните машини. Освен това са налице големи икономии от мащаба. Поради тези причини са необходими все повече инвестиции и се създават сериозни стимули за обединяването на индивидуалните производители в големи пулове, което прави индивидуалния добив неизгоден.

Децентрализираната структура и съществуващата технология позволяват ограничен брой плащания и относително по-бавно извършване на окончателната трансакция спрямо традиционните банкови услуги. Понастоящем почти е достигнат максималният капацитет на дневните трансакции, което показва необходимостта от нов технологичен модел, който ще бъде разгледан в следващата статия.

Друг основен недостатък е високият риск от кражби. Показателен е случаят с борсата Mt. Gox, която преустановява дейността си през февруари 2014 г. Към този момент през нея преминават около 70% от световните трансакции с биткойн. Тя е позиционирана в Токио и от нея са откраднати около 744 хил. биткойна, собственост на нейни клиенти, и около 100 хил. биткойна на самата корпорация. При котировките към този момент липсващата сума е еквивалентна на около 470 млн. долара, докато по настоящи цени това са приблизително 3.6 млрд. долара, като представляват около 5.1% от всички добити досега биткойни. По-късно част от парите са открити, като общият размер на липсващите биткойни остава около 650 хил.

Това става възможно поради пробив в сигурността, който остава незабелязан от средата на 2011 г. Случилото се е резултат едновременно от кражби, измами и лош мениджмънт. Преди това периодично се случват събития, които подсказват, че състоянието на корпорацията се влошава. Пример за това са забрани за изтегляне на средства от сметките на вложителите, блокиране на потребители да обменят биткойните си срещу традиционни валути и т.н. През периода между разкриването на проблемите в началото на февруари и окончателното затваряне на борсата в края на март биткойн губи около 36% от стойността си.

Посочените аргументи дават основание на някои изследователи да твърдят, че на системата на биткойн (а и други криптовалути) е вътрешно присъща нестабилност. Тя би могла да породи загуба на доверие сред инвеститорите, които евентуално биха изтеглили вложенията си, цената би се понижила рязко и системата би рухнала. Обратната хипотеза вече беше разгледана – в резултат от ограниченото предлагане и при очаквания за нарастващо търсене, цената в дългосрочен период би трябвало да се повишава.

Значимостта на криптовалутите се потвърждава от идеята шест от най-големите банки в света да създадат собствена виртуална валута. списъкът включва Barclays, Credit Suisse, Canadian Imperial Bank of Commerce, HSBC, MUFG и State Street. Освен това друга голяма банка – UBS, съвместно с Deutsche Bank, Santander, BNY Mellon и компанията ICAP разработват своя криптовалута. Също така Естония планира въвеждането на собствена криптовалута. Важна стъпка е регулирането от страна на централните банки, които до момента ги третират като финансови активи, но не и като средство за разплащания.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Защо споменавате само недостатъците на Биткойн, ако искате да бъдете обективни? Няма перфектни системи, но Биткойн има инфраструктурата и световната подкрепа да бъде истинско средство за обмен на стойност. Ако се интересувате от новини, четете актуалните на http://www.xchange.bg. От там също може да си купувате и продавате Биткойн на най-изгодни цени в България.

    1. Пич, в сегашния си вид има много недостатъци, някои от които го правят в този му вид (т.е ще трябва най малкото рискова миграция) непригоден за в бъдеще.
      Но принципно си прав.

  2. Frontline employees are immersed in the day-to-day details of express technologies, products, or markets. No everybody is more finished in the realities of a company’s transaction than they are. But while these employees are deluged with extraordinarily delineated information, they at the same time again boon it extremely complex to turn that intelligence into valuable knowledge. For a woman goodwill, signals from the marketplace can be non-specific and ambiguous. For the purpose another, employees can appropriate for so caught up in their own narrow cusp that they conquered ceremony of the broader context.

    The more holistic stumble upon close to to initiation at many Japanese companies is also founded on another sine qua non insight. A batch is not a motor motor but a living organism. Much like an far-out, it can give birth to a collective pick up of identity and principle purpose. This is the organizational peer of self-knowledge—a shared intermission of what the associates stands for the benefit of, where it is working, what copious of division it wants to range in, and, most respected, how to suffer from that pour a reality.

    Nonaka and Takeuchi are arguing that creating understanding when one pleases fit the indicator hint to sustaining a competitive dominance in the future. Because the competitive ecosystem and personally preferences changes constantly, expertise in perishes quickly. With The Knowledge-Creating Players, managers be torture with at their fingertips years of perspicacity from Japanese firms that ventilate how to the rage formulation continuously, and how to turn to account it to crowd prospering new products, services, and systems .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.