Борисов през пред Trend.az: Считаме Азербайджан за приоритетен партньор

Сблъсъци между крайнодесни и техни противници в Берлин (ВИДЕО)

Сергей Лавров: Черна гора е разменна монета в русофобската война

Махат изкскването за максимален размер на багажа в столичния градски транспорт

Три турски ТИР-а се удариха на магистрала „Хемус“

Георги Гьоков: Действията на проф. Плочев доказват, че здравеопазването е недофинансирано

Камелия Нейкова: Надявам се на изборите за евродепутати да гласуваме електронно

Весела Лечева разработи стратегия за реформа в спорта Депутатът от БСП предлага 90 нови параграфа в Закона за физическото възпитание и спорта

Илън Мъск се изфука с тостер “Междузвездни войни”

Меркел и Ердоган ще се срещнат след формирането на новия германски кабинет

Деница Сачева: 40% от учителите ще излязат в пенсия до 8 години

Полицаи четат лекции на пенсионери в Берковица

Индия планира полет до Луната през април

Десетки кандидат-студенти посетиха ВТУ в Деня на отворените врати

Димитър Главчев: Не бягаме от темата за Истанбулската конвенция

1. Икономика на природните бедствия Азиатско-тихоокеанският регион е изложен най-много на влиянието на стихиите

Изригването на вулкана Ейяфятлайокутъл в Исландия доведе до затварянето на голяма част от европейското въздушно пространство за пет дни. Снимка: ozonedepletiontheory.info

Преките поражения се различават в отделните страни

1819_1_196160В тази и следващата статия ще разгледам икономическите ефекти от природните бедствия. Те често стават причина за големи загуби за много хора. Земетресения, наводнения и засушаване, тайфуни, урагани, изригване на вулкани, свлачища, цунами – начините, чрез които природата показва своята сила, са много разнообразни. Макар че се е усъвършенствало в тази област, човечеството все още не е способно ефективно да се предпази от негативните последствия от тези събития. Най-скорошните от тях са урагани и наводнения в Съединените щати и Карибите, земетресения в Мексико, изригването на вулканите Етна в Италия и Фуего в Гватемала.

Последствията са загинали и ранени хора и по-голяма заболеваемост, разрушени сгради и инфраструктура, унищожена реколта, ограничен достъп до питейна вода, електричество и други комунални услуги, затруднения в транспорта на хора и стоки, влошени комуникации и т.н. Изследванията на икономическите ефекти не са толкова многобройни. Един от най-важните изводи в тях е, че разходите, които възникват в следствие от природните бедствия, като цяло се определят не толкова от естествените процеси, колкото от икономическите сили. Тоест, важно е да се обясни не само какво се случва в резултат от бедствието, а и защо самото то е икономическо събитие.

Видове ефекти

Една възможна класификация на въздействията е разделението на преки и непреки щети. Преките са смъртните случаи, ранените и заболелите хора в резултат от естествен феномен, както и увреждането на физически активи и капитал, включително материални запаси, суровини и добивани природни ресурси. Непреките се отнасят до икономически дейности и най-вече производство на стоки и услуги, което няма да се осъществи поради бедствие или след настъпването на такова. Те могат да възникнат в резултат от щети върху физическата инфраструктура или поради изместването на ресурси от производството към дейностите по възстановяване на щетите.

Освен това те обхващат допълнителните разходи, които възникват поради използването на алтернативни или по-ниско ефективни начини на производство или разпространение на обичайните стоки и услуги. На ниво домакинство тези непреки разходи включват загубата на доход от липсата на доставени стоки и услуги или от разрушаването на използвани преди това средства за производство. На ниво макроикономика тези разходи се отчитат чрез показатели като брутния вътрешен продукт, фискалните сметки, потребление, инвестиции, търговски и платежен баланс. Също така те могат да бъдат разглеждани като краткосрочни и дългосрочни.

Предпоставки

Природните феномени с огромен мащаб не водят до еднакви последици в засегнатите страни. Пример за това е ураганът Айк, който преминава едновременно през Куба и Хаити през септември 2008 г. Той удря по-силно по гъсто населената и по-голяма по територия Куба в столицата Хавана, докато Хаити е засегната по крайбрежието. Въпреки това непосредственото въздействие е твърде различно. Жертвите в Куба са седем, докато в Хаити са почти осемстотин. Тези ефекти произтичат от различията в политиката, институционалната рамка и състоянието на икономиката. Тоест, ако беше ударен пустинен остров, това не би било отчетено изобщо като природно бедствие.

Друг пример е вулканът Ейяфятлайокутъл. Той се намира в Исландия и изригва през март 2010 г., като първоначално е категоризиран в най-слабата степен. Следващото изригване е на 14 април същата година, което води до затварянето на голяма част от европейското въздушно пространство от 15 до 20 април. Това се явява най-големият разрив във въздушния транспорт след Втората световна война. Втората фаза води до изместване на 250 млн. куб. м. земна маса и пепел, която се издига на над 9 км височина, което означава изригване от четвърта степен. Това е силно изригване и далеч не е най-мощното, но засяга цяла Европа. От друга страна изригването в планината Пинатубо във Филипините през 1991 г. е класифицирано от шеста степен, но икономическите ефекти от него са далеч по-ограничени.

Общи закономерности

1819.inddПриродните бедствия са достатъчно обичайни събития и се случват все по-често по целия свят. В региона, където се случват най-често, а именно Азиатско-тихоокеански, през 1970-те години се отчитат средно 11 събития на страна, докато броят нараства до 28 събития в началото на XXI век. В останалите региони нарастването е по-бавно, но тенденцията е същата. Най-важният фактор за това обаче изглежда е подобреното събиране на информация за по-леките случаи, докато честотата на настъпване не се променя съществено. Нещо повече – най-мащабните събития, които могат да бъдат определени като катастрофични, са дори по-редки.

При средно 28 събития на година в Азиатско-тихоокеанския регион, честотата на големите събития е 0.5 случая. Това означава, че значително по-често се случват малки бедствия или прагът за определяне на едно събитие като бедствие е нисък. По тази причина е трудно да се установят устойчиви резултати относно икономическото въздействие на природните бедствия при използването на широка дефиниция за тях.

Преките поражения от природните бедствия се различават в отделните страни. Макар че тези събития не са по-редки или по-слаби в развитите страни, смъртните случаи там са значително по-малко. Средните щети са по-ниски в Западна Европа и Северна Америка, които са най-развитите региони. Например, през 90-те години на миналия век в по-бедните страни броят на починалите поради природни бедствия е 9.4 на 1 млн., докато в по-богатите страни той е 1.8 на 1 млн. души. Причината за това са ресурсите, отделени за предотвратяване, и налагането на правила за предпазване – например стандарти в строителството. Така някои от регулациите при проектирането, строежа и експлоатацията на сградите, насочени към ограничаване на щетите, не се въвеждат или не се спазват в по-слабо развитите страни.
Голяма част от засегнатите или убитите хора от природни бедствия са от по-слабо развитите региони. През периода 1970-2008 г. 96% от загиналите и 99% от пострадалите са от Азиатско-тихоокеанския регион, Латинска Америка и Карибите или Африка, докато населението им е 75% от световното. След 1970 г. почти 3 млн. души са загубили живота си заради природни бедствия в тези най-уязвими региони.

Хидро-метеорологическите събития имат най-голямо въздействие по света, което се отнася до броя загинали, с изключение на Латинска Америка и Карибите, където геологическите събития са причина за повече смъртни случаи. Разходите, породени от тези събития, са огромни, като развиващите се страни поемат най-голямата част от тях, според броя жертви и преките икономически щети спрямо общите доходи и богатство.

Друг фактор, който влияе върху податливостта към природни бедствия, е размерът на съответната страна. По-големите икономики са по-диверсифицирани и по-способни да извършат междусекторните и междурегионалните трансфери, необходими за смекчаване на въздействието им. Освен това географското положение е ключов фактор за това. Например, малките острови от Карибския регион са особено уязвими. За разлика от тях, големите развити икономики по-лесно могат да реагират спрямо шокове в предлагането, породени от природните бедствия в някои региони на страната.

Важно значение имат политическите и институционалните фактори. По-добрите институции, които намират израз в по-стабилни демократични режими и по-висока сигурност на правата на собственост, водят до по-малък ефект от бедствията. Неравенството също е определящо – икономиките с по-голямо неравенство като цяло отделят по-малко ресурси за предотвратяване на вредите, като възниква проблемът кой да поеме разходите за това. В Индия, например, е установена следната зависимост – колкото по-широко са разпространени вестниците, толкова по-слаб е ефектът от бедствията. Причината е, че при по-силни медии политиците понасят по-голяма отговорност и правителството става по-активно в предотвратяването и справянето с ефектите от бедствията.

Подобен резултат е потвърден емпирично и за Съединените щати. В случаите обаче, когато политическата отговорност не се понася, дори в най-развитите икономики се наблюдава неефективно разпределение на публичните ресурси. По принцип гласоподавателите оценяват по-високо отпускането на помощи след бедствия, вместо предотвратяването им. Поради това публичният сектор инвестира недостатъчно в превенцията, но с готовност плаща за реконструкция и помощи.

Като цяло разглеждането на природните бедствия не само като екзогенни, но и като икономически събития допринася за търсенето на обяснение относно фундаменталните фактори, които ги причиняват. Щетите са непосредствено свързани с интензивността на съответното събитие, но освен това са установени множество икономически, социални и политически фактори, които влияят върху изложеността към риска от тях. Анализът е полезен, защото би могъл да покаже и какви са възможностите за действия за предотвратяване и смекчаване на неблагоприятните ефекти от тях.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.