101 години след Ньойския договор, порязал България: Вдигат паметник на Удроу Уилсън в София

Удроу Уилсън

Професионалните организации на прокурори и следователи зоват за почит към 28-ия президент на САЩ

Спира агресивните претенции на съседите ни

Бюст-паметник на 28-ия президент на САЩ Удроу Уилсън да бъде издигнат в София като израз на признателност на българския народ към неговите заслуги за запазване на националния суверенитет и териториалната цялост на България. Такава инициатива обявиха от Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите – 27 ноември, когато се навършиха 101 години от Ньойския мирен договор, отнел 11 300 кв. км от територията на страната ни.

„Малко известен факт е, че териториалните претенции на трите ни съседки (Сърбия, Румъния и Гърция – б.р.) са били далеч по-големи и под въпрос е било поставено самото съществуване на България като суверенна държава. Решителната намеса на тогавашния американски президент Удроу Уилсън предотвратява това. Категоричното му заявление, че той по-скоро ще напусне Парижката мирна конференция, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало, възпира тези агресивни претенции и в крайна сметка, макар и териториално орязана, страната ни оцелява и запазва своето самостоятелно съществуване”, сочат магистратите.

„Наясно сме, че един век по-късно светът е различен и сега е време за премахване, а не за поставен на граници, особено тук – на Балканите. Но същевременно историята трябва да бъде помнена, за да не бъдат повтаряни грешките й, а също трябва да бъдат помнени и почитани тези, които са се опитвали да ги предотвратят“, заявяват прокурорите и следователи. Представители на двете професионални организации ще направят необходимите постъпки пред Столична община, за да осъществят инициативата.

Томас Удроу Уилсън (1856-1924)

Двадесет и осмият президент на САЩ от 1913 до 1921 г. е от Демократическата партия. По професия е учен – преподава история и политически науки в Университетите „Джонс Хопкинс“ и „Корнел“, става президент на Принстънския университет. Като политик и избран за губернатор на щата Ню Джърси от 1911 до 1913. Подкрепя даването на избирателни права на жените, със закон намалява лихвата по кредитите за фермерите, въвежда мерки за забрана на детския труд и закон за създаване на система за трудови обезщетения, укрепва и разширява армията и флота. На мирните преговори през 1919 г. Удроу Уилсън осуетява плана за ликвидирането на България и разделянето ѝ на три района, подчинени на Сърбия, Румъния и Гърция. Лауреат е на Нобелова награда за мир за 1919 г.

Ясен Тодоров, член на Управителния съвет на Камарата на следователите в България пред „Труд“:

Надяваме се на подкрепа от всички родолюбци

- Г-н Тодоров, имате ли обяснение защо 30 години, откакто няма Студена война, все още у нас малко се говори за Ньойския мирен договор и ролята на президента на САЩ Удроу Уилсън?

Моето обяснение е, че неглижирането на участието на България в Балканските и Първата световна война е вследствие на насажданото у поколения българи по време на социализма схващане, че тези войни са били завоевателни за нашата страна, което абсолютно не е вярно. Тези три войни са имали една единствена цел - осъществяването на българския национален идеал, т.е. събирането под една обща „държавна стряха“ на всички българи от Мизия, Тракия и Македония. Малко се знае, че положителното отношение на президента Уилсън в голяма степен е повлияно от мнението на американския журналист Алберт Сониксен, който през 1906 г. обикаля Македония с чети на ВМОРО и е много добре запознат с положението на българите както там, така и в Одринско. Самият Ньойски договор, който е част от системата на Версайските договори, е нагледен пример как унизителното отношение към победените води само и единствено към желание за реванш, което в случая е довело до най-ужасното нещо, случило се досега в историята на човечеството, а именно - Втората световна война.

- В инициативата сочите, че сега на Балканите е време да се премахват, а не да се поставят граници, без в същото време да се забравя историята, нейните грешки и хората, които са се опитвали да ги предотвратят. Виждате ли и сега „агресивни претенции“ към България, подобни на тези отпреди 101 години!

Искрено се надявам ние и нашите съседи да сме се поучили от грешките в миналото, да сме си простили и в бъдеще заедно да градим едни по-добри и обединени Балкани. За съжаление тези, които най-много сме подкрепяли и за чиято свобода са дали живота си десетки и стотици хиляди български мъже, не искат да признаят очевидната историческа истина и живеят в свят, характерен за времето на Тито и Сталин. Аз съм твърдо убеден, че мястото на Република Северна Македония е в обединеното европейско семейство и всички граници между нашите братски държави трябва да паднат завинаги, но това в никакъв случай не може да става за сметка на българската история и паметта на загиналите за осъществяването на националния ни идеал.

- Имате ли предложение за подходящо място в София, на което да се постави бюст-паметника?

Този въпрос засега не стои на дневен ред, защото още не сме внесли предложение в Столична община. Това ще стане, ако инициативата ни получи достатъчно голяма обществена подкрепа. Надявам се да бъдем подкрепени както от професионални историци и хора на науката, така и от родолюбиви български граждани от всяка сфера на обществения живот.

Коментари

Задължително поле