Украинската полиция разследва палеж за прикриване на престъпление в Одеса

Илиана Раева гневна: Съдийството в Минск е срам и позор

Двама души са заподозрени за пожара на гръцкия остров Евбея

Огромната пратка кокаин дошла у нас от Еквадор Дрогата е за 10 млна лева по цени на свободния пазар

Ал-Кайда се подигра с Ислямска държава (ВИДЕО) Терористичната групировка публикува забавен видео гаф на ИДИЛ

Половината британци не искат Брекзит на 31 октомври 80% не вярват, че Борис Джонсън може да се споразумее с ЕС

Пхенян извърши поредно ракетно изпитание под надзора на Ким Чен-ун (СНИМКИ)

България спечели окончателно арбитражното дело срещу Оманския фонд

Обновяват пътната маркировка в София за началото на учебната година

Спортният министър даде старта на националния шампионат на „Писта София” (СНИМКИ)

Тихомир – BG следата в „Годзила 2” Композиторът прави музика за филми от Холивуд и Боливуд

Всяка булка иска да е красива Хидратирана и сияйна кожа - мисията е възможна

Откриха голямо количество кокаин в склад в Бургас

„Фермата” се завръща в Деня на Съединението За първи път тази година два отбора ще градят две различни, автономни ферми

Клеопатра ухаела на смирна, канела и кардамон Учени възстановиха парфюма на кралицата на Египет

11-годишният Павел покори Пунта Пеня

Единайсетгодишният Павел Аргиров от град Първомай и семейството му изкачиха връх Пунта Пеня – висок 3343 метра, първенец на масива Мармолада в Доломитите в Италия.

Те бяха част от група, водена от лицензирани планински водачи. Изкачването на Пунта Пеня обичайно се прави през юли, когато снегът върху ледника в долната част на маршрута не се е стопил. На 19 август, когато групата предприе изкачването, снегът в долната част на склона, който трябваше да се преодолее, се бе отдръпнал и под него оставаше само твърд като стъкло лед, с остри камъни, замръзнали на повърхността му. Това и големият наклон правеше придвижването по него изключително трудно. Групата от 14 души бе на ръба на отказването, но след първото изпитание се тръгна по снежна пътека. Последваха нови опасности – преминаване през дълбоки 30-50 метра цепнатини в снега. Движението се извършваше в колона. Туристите бяха свързани с въжета в две свръзки, водени от водачи. С концентрация и отговорно поведение Павел, който бе застанал след водача на първо въже, преодоля ледника, снежната пъртина и каменист сипей, достигайки височина от 3000 м. След това продължи и по стръмната Виа ферата под върха (така се наричат стоманените въжета или стълби, за които туристите се захващат с приспособления за обезопасяване), изкачвайки обща денивелация от около 700 метра, считана от горна лифт станция до върха.

Уморени и щастливи, туристите си направиха кратка фотосесия под кръста, с който е обозначен върхът, и побързаха да се спуснат. На връщане водачът избра значително по-дълъг и лек маршрут, който заобикаляше открилия се ледник. Това улесни ходенето, но създаде поредно предизвикателство – бе изпуснат последният лифт и се наложи спускане пеша на още около 600 метра надолу. Целият преход отне около 12 часа със сборна денивелация на пешеходния преход в двете посоки от близо 2000 метра, което е изключително постижение за такъв терен и условия. Това изкара неподозирани сили и воля от участниците, а за детето – талисман на групата, бе истинско геройство.

За Павел Аргиров това е пореден връх в биографията му. Момчето е отличник в училище “Проф. д-р Асен Златаров” в Първомай. Той се е доказал на финални кръгове в състезания по математика и български език. С книгите, прочетени от него, може да се попълни една голяма библиотека. Павел се занимава активно с карате, а туризмът е семейно хоби. Доскоро родителите му не са го водили по екстремни пътеки, но през тази година само за месец Павката успя да мине през пиринското Конче заедно с дядо си Паун Ташев, а сега изкачи и най-високия връх в масива Мармолада. Момчето вече крои планове за изкачване на Митикас и Фенгари (Гърция), Триглав (Словения) – върховете, на които са били родителите му Христина и Веселин. Те и брат му Живко са членове на първомайското туристическо дружество “Траки”. Павел е изключително горд с постижението си, защото знае, че никой от съучениците му не може да се похвали с преодоляване на такава височина. Когато разказва за своето приключение, Павел признава, че е бил изморен и изтощен, но е готов да го повтори. И никога не използва думи като “покоряване на върха”, защото е наясно, че природата е по-велика и могъща от човека.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.