Универсалните идеи в света понякога се появяват на най-скромните сцени. Законът за гравитацията се е родил от ябълката на Исак Нютон, а Стив Джобс проектира Apple в гараж. „Ябълката“, която дава началото на Барселона, пада върху главата на Жоан (Ханс) Гампер (1877-1930), млад швейцарец, наскоро пристигнал в Барселона през 1898 г. по професионални причини, който не играе футбол. Освен че е запален по другите спортове като лека атлетика, колоездене, голф или ръгби, Гампер вече имал учебна програма за британската игра, която се състои в ритане на топка и която е попаднала в Каталуния по много неформален начин около 1890 г., "открадната" от Англия от работници в каталунския текстилен сектор.

Организацията, която Гампер вижда в отбори като Базел, Екселсиор, Цюрих или Лион, първоначално не намира в Барселона, където група приятели сформират „Барселонското футболно дружество“ , което играе мачове между 1894 и 1896 г. Сред тях са братя Парсънс и Морис, по-късно играчи на Барса. Заедно с група млади хора, чужденци и каталунци, които са живели в Барселона, се впуска в първоначално скромно приключение, което 120 години по-късно продължава да съществува като институция. На 22 октомври 1899 г. Гампер публикува обява в списание Los Deportes, което ще хареса на всички фенове на футбола. На 29 ноември, само преди 122 години, Гампер и швейцарците Ото Кунцле и Уолтър Уайлд, англичаните Джон и Уилям Парсънс, германците Ото Майер и каталунците Луис д'Осо, Бартомеу Терадес, Енрике Дукай, Пере Кабот, Карлес Пужол и Жозеп Льобет се срещат в Gimnàs Solé, за да основат асоциация, която ще носи името и герба на града - ФК Барселона. На 8 декември те играят първия си мач срещу английската колония, която побеждава с 1:0 отбор, състоящ се от десет играчи - Уруела, Уайлд, Ломб, Д'Осо, Льобет, Лопес, Терадас, Гампер като капитан, Кунцле и Шилинг. На 13 декември е решено, че тъмносините и тъмночервените цветове са тези, които ще отличават новото образувание.

Първоначално клубът използва същия герб като град Барселона, докато през 1910 г. не избира собствен символ, който и до днес има много подобен вид. На първия екип на каталунците половината фланелка е синя, а другата половина - алена, футболистите играят с бели панталони, докато през 1910 г. са изрисувани и вертикалните ивици на екипа. Първото игрище, на което играе Барса, е старият Velòdrom de la Bonanova.

Цялата история на Барселона може да се види на живо и днес в музея на стадион "Камп Ноу". Там е и оригиналът на първия устав на клуба. 

Малко по-късно отборът играе на стадион „Лес Кортс”, тържествено открит през 1922 година, станал известен като „Катедралата на футбола” с капацитет от 30 000 души. Още първите години на клуба се смятат за „Златната ера” (1919-1929). Този период внезапно е прекъснат от избухването на Гражданска война в Испания. През сезон 1928/29 Барселона печели първата от многото си титли в Испанската Лига. Каталунския шампионат отборът печели през сезоните от 1923 до 1928 г. На 14 юни 1925 г., по време на диктатурата на Примо де Ривера в един домакински мач феновете на тима започнали да се присмиват на националния химн на Испания и като репресивна мярка правителството затворило стадиона за шест месеца, което принудило благодетеля на клуба Жоан Гампер да подаде оставка. Въпреки че продължавал да притежава великолепни играчи, клубът навлязъл в период на упадък, точно когато политическите конфликти засенчвали спорта сред обществото. Барселона се изправила пред криза на три фронта: финансов, социален (изразяващ се в спад на членовете) и спортен. Месец след като Гражданската война започнала, президентът на Барселона Хосе Суньол е убит от войниците на Франко близо до Гуадалахара. За щастие отборът бил на турне в Мексико и САЩ, което въпреки че подобрило финансовото състояние на клуба, също се отразило на изпращането на заточение на половината играчи в Мексико и Франция. През 1938 г. Барселона попада под фашистка окупация, а за президент на клуба е назначен подчинен от генералите на Франко. През 1943 г. след скандалния мач срещу ФК Мадрид, в който съдията и полицията заплашват играчите на Барселона, президентът Пинейро се чувства отвратен и подава оставка. Отборът печели Copa Latina през 1949 г. и посреща своята 50-та годишнина през 1949 г., подкрепян от 24 893 членове и спечелил общо 21 шампионата на Каталуния, 9 купи и 4 титли от Испанското първенство.  По време на всички тези исторически неволи той е подкрепян от каталунската спортна преса, чийто доайени са вестник „Ел Мундо Депортиво” и вестник „Спорт”.
„Ел Мундо Депортиво” ("El Mundo Deportivo", „Спортен свят”) е най-старият спортен вестник в Испания, който се издава и до днес. Той започва да излиза още през 1906 г. най-напред като седмичник, а от 1929 г. и като ежедневник. „Спорт” излиза от 1979 г.

С образуването на първите футболни грандове в Испания се появява и испанският спортен печат.

Безспорно, 1992 г. е една от най-щастливите за Барселона. Тогава клубът печели за първи път Купата н Европейските шампиони. А ние, българите, не трябва да забравяме, че този триумф е белязан и от безпощадния характер на легендата на българския футбол Христо Стоичков, който покори терените на Иберийския полуостров. И ни направи вечни фенове на Барселона, един отбор, който не е български, но който винаги ще бъде "наш".