13 години от откритието на единствените датирани мощи на Йоан Кръстител

Археологът проф. Казимир Попконстантинов с мраморната мощехранителница

Историческо и световно събитие

В средновековния манастир “Свети Йоан Кръстител” на остров Свети Иван, близо до Созопол

Не се прави нищо за възобновяване на средновековния манастир

Какво трябва да открие един български археолог, за да получи орден Стара планина с лента?

Кой друг народ има бисери като “Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле”

Последният старозаветен пророк Св. Йоан е роден шест месеца преди Иисус Христос и е негов братовчед. Наречен e Предтеча и Кръстител заради това, че открива Иисус Христос като Месия-Спасител и след това Го кръщава във водите на р. Йордан. Загива по заповед на цар Ирод Антипа, по повод на критиките, които му отправя заради неблагочестивата му връзка с жената на своя брат, Иродиада. На рождения си ден Ирод е толкова впечатлен от танца на дъщерята на Иродиада - Саломе, че є се заклева, че ще є даде каквото пожелае. Иродиада внушава на Саломе да поиска “Главата на Йоана Кръстителя” и по заповед на Ирод главата на Йоан е донесена на тепсия.

Самият Христос казва за св. Йоан, “че няма по-голям от него между родените от жена” (Лука 7:28). Йоан Предтеча и Кръстител е безспорно “най-велик от пророците”, а според някои и “най-велик от хората в историята на човечеството”. Църквата почита неговата памет на многократно: 7 януари (Ивановден) - Събор на св. Йоан Кръстител; 23 септември - зачатие на св. Йоан Предтеча; 24 юни (Еньовден) - рождение на св. Йоан; 29 август - отсичане главата на св. Йоан Кръстител; 24 февруари - първо и второ намиране честната глава на св. Йоан; 25 май - трето намиране на честната глава на св. Йоан Кръстител.

Десетки мощи

Цялата лицева част от главата на Йоан Кръстител в Амиенската катедрала “Света Богородица”, Франция

Няма друг християнски светец като св. Йоан Предтеча и Кръстител, за чиито мощи има толкова много претенденти. Историята на неговата глава и мощи са истински исторически и религиозен трилър. На много места по света се пазят различни части от мощите на Св. Йоан Предтеча - общо 19 (8) пръста, 9 ръце, 12 части от неговата глава и 7 от челюстта му. До XI вeк главата на св. Йоан е била с ненарушена цялост, когато e paздeлeнa cпopeд paзличнитe вepcии нa двe или нa 7 чacти. Ето и списък (без претенции за пълнота) на претендентите за мощи на Кръстителя:

Глава и части от глава в: Голямата джамия на Дaмacк; в манастира Гандзасар в Азербайджан (Апостолическа църква); Съкровищницата на Вителсбахската династия в Мюнхен; Цялата лицева част от главата в Амиенската катедрала “Света Богородица”, Франция; Горната част от черепа-теме (calvaria) в двореца Топкапъ в Истанбул; Цъpквaтa “San Silvestro in Capite” в Рим - част от главата (calvaria); Обителта Свети Макарий между Кайро и Александрия (Коптска ортодоксална църква); Лицевата част на черепа на светеца в Халифакс (Западен Йоркшир, Англия); Православната църква на Йоан Кръстител в Йерусалим - фрагмент от черепа; Румънския скит “Продром” на Атон - част от черепа; Катедралния храм “Сан Марко”, Венеция - част от главата (изпратена от прочутия предводител на IV кръстоносен поход Енрико Дандоло). Още гpaдoвeтe, кoитo твъpдят, чe пpитeжaвaт чacтици oт глaвaтa нa Cвeти Йoaн са Пapиж и Лиoн (Франция), Антакя и Антиохия (Турция), атонските манастири “Хилендар”, “Дохиар”, “Ставроникита”.

Части от дясна ръка в: Манастира Цетине, Черна гора (китката на дясната ръка и запазени на нея три пръста); Двореца Топкапъ в Истанбул; Манастира свети Макарий, Египет; Kaтeдpaлният cъбop в Cиeнa, Италия; Манастира “Дионисиат” на Света гора; Патриаршията в Истанбул; Студийския манастир - един пръст; Катедралния събор “Св. Йоан Богослов” в Никозия (Кипър) - пръст от ръката; Ватопедския манастир на Света гора (подарен от манастира “Дионисиат”); Скита на св. Йоан Предтеча близо до Верия, Гърция (подарен от манастира “Дионисиат”); Метеорските манастири “Варлаам” и “Св. Стефан”; в манастира “Св. Власий” в Трикала; в манастира “Св. Архангели” на о-в Серифос от Цикладските острови в Гърция; цистерцианското абатство във Франция и др.

Лява ръка в: катедралния събор в Перпинян, Франция; Части от лявата ръка в манастира Кикос в Кипър; Манастира “Преображение Господне” или Големият Метеор; aбaтcтвoтo “Ceн-Жaн дe Bин” във Франция.

Тялото, според средновековни източници на Кръстителя се съхранява в Александрия. Намерен е скелет на мъж с липсваща глава, датиран към I вeк, което е в унисон с библейския разказ. Според други мощите на Йоан Кръстител са във владение на коптския православен манастир “Св. Макарий Велики” в Скетес, Египет.

Българското откритие

Мощите, открити в България

На 28 юли 2010 г. се навършиха 13 години от откриването на мраморен реликварий (мощехранителница) с първите предполагаеми мощи на Йоан Предтечата и Кръстител, които са подложени на изотопен и ДНК анализ. Това става от екипа на проф. Казимир Попконстантинов в средновековния манастир “Свети Йоан Кръстител” на остров Свети Иван, близо до Созопол. Откритите мощи според описанието на National Geographic са от горна дясна челюст, зъб, крак, частица от ребро, кост от китка, фрагмент от дясна ръка, всички десни, от един човек на около 40 г. Това са първите мощи в света, считани за част от тялото на Св. Йоан.

Уникално е, че надписаният реликварий/мощехранителница от алабастър е открит в олтарната част на най-стария храм на острова (средата на V век) и е останал над 1500 г. затворен. Следователно, мощите в него е нямало начин да бъдат подменяни.

Какво показва радиовъглеродното датиране (14C) на лабораторията от Оксфорд - човек, живял в хронологически отрязък от 5-та година пр. Хр. до 75 г. сл. Хр., а това е периода който съответства на библейската история за Йоан Кръстител.

Анализът на митохондриална ДНК от три от костите в друга елитна лаборатория в университета на Копенхаген показва, че те са принадлежали на един и същи индивид от мъжки род, а фамилната група гени е от район в Близкия Изток, в който би трябвало да е живял и Йоан Кръстител. Това са единствените предполагаеми мощи на Йоан Кръстител, които са подложени на изотопен и ДНК анализ.

Това е максималното, което съвременната наука може да направи. Никой не може да каже, че някоя кост от 1ви век, на мъж около 30-40 г. с геном, отговарящ на района в който е живял Предтечата са негови, понеже няма с какво да се сравнят. Това, обаче, което може да се направи е да се види многобройните глави, части от глави, ръце, пръсти, предписвани на Кръстителя от 1-ви век ли са и ако ДА, от един и същи индивид ли са. Ние държим в ръката си каре валета и сме на път да обявим безкоз с безхаберието си и престъпното си нищоправене.

13 години безхаберие, завист, нищоправене и кражба на мощи

Месец май тази година посетих остров Свети Иван и останах изумен от това, което видях: напълно занемарено място, бурени над метър, едва се стига до останките от старата църква, където под олтара е намерен безценния реликварий, пустош. Вече 13 години не се прави нищо за възобновяване на средновековния манастир на острова. Какво чакаме? Може би да окрадат всички костици и проблемът да изчезне от само себе си? Ще припомня на читателите, че частта от ребро е била открадната от храм “Свети Димитър” в Сливен когато мощите са били занесени от Созопол за поклонение. Реакцията на църквата и прокуратурата е ужасяваща: 10 дни наглата кражба (извършена на 2 април 2012 г.) е била укривана, а светинята е била пренесена от Сливен в Созопол без да бъде уведомена полицията. Сливенската прокуратура спира разследването, защото според магистратите, нямало извършено престъпление, тъй като реликвата няма пазарна цена!? Когато видях за първи път мощите, изложени тогава в църквата св. Георги в Созопол обърнах внимание на църковните служители, че не е никакъв проблем да бъдат откраднати. Имало аларма... никаква пречка за професионалист.

Ще припомня българската и световната реакции на откриването на мощите.

Как се реагира в България?

Веднага след това забележително откритие по стар български обичай почнаха съмнения и оплюване. Известният археолог Иван Петрински, стигнал в предишни разкопки “на 25 сантиметра от мястото, където е открита мощехранителницата” е категоричен: “Лъжа е, че са открити мощи на Свети Йоан Предтеча!” И продължава да громи: “Там са ровили като пилци по метода “дупки и окопи... И Созополските кости нямат нищо общо с никой, който е живял през I век от н. е. Категорично!”

Следва подигравка с колегата-откривател: “При това имам съмнение във възможностите на Казимир Попконстантинов да го разчете палеографски, въпреки че е професор”. Оплюването продължава с пълна сила и от други “колеги”: “Истината обаче е, че тоя грандиозен “учен” Попконстантинов (или Попа) не е написал нито една самостоятелна книга. Как се става професор с “признание” без нито една монография?! Отговорът е прост и ясен - тържество на профанацията и посредствеността, маскирани като наукоподобни... Е, и на ченгеджийството!”

Последва гневна реакция на Божидар Димитров, тогава министърът без портфейл: “Защо бе, майка му стара, защо е толкова злоба, бе?! Е т'ва не мога да си го обясня при тоя шибан народ, при тия шибани колеги! Ние, българите, сами ще се изядем, наистина!” По късно Б. Димитров уточни, че квалификацията била насочена само към групата археолози, усъмнили се, в автентичността на мощите в писмо до примера Борисов и отказа да се извини: “На колегите ли? Никога, аз продължавам да поддържам, че са такива - дребнави, завистливи, злобни”. Но и това не го спаси от оставка, подадена в края на същата година.

Как реагират водещите учени по света?

Самият факт, че е открит надписан реликварий, останал заровен под олтара повече от 1500 години е достатъчен повод да се направят съответните научни изследване - датиране и ДНК анализ. Слава Богу, че разрешаваме предлагания ни научен анализ. Резултатите са описани във великолепният филм на National Geographic, който съм го гледал 3 пъти. Филмите на History Chanel, на германската, на бразилската телевизия, превърнаха находката на проф. Попконстантинов в световно откритие, каквото всъщност и е. Не чух и не съм прочел някой да се е извинил, че така безцеремонно го е отхвърлял.

Какво правят другите народи в такива случаи?

Прочутата картина на Караваджо от началото на XVII век “Саломе с главата на Йоан Кръстител”

През 1206 г. френският рицар Baлoн дьo Capтoн занесъл лицева част на череп от Константинопол, твърдейки че е на Йоан Кръстител в Амиен, Франция и ги пoдapил чичo си - eпиcкoпa нa гpaдa. През 1220 г. започва строежа на най-голямата готическа катедрала по обем в света (200 000 m?) за да приюти реликвата. И това става само за 68 години, невероятно кратък срок за вдигане на катедрала. Това “бизнес” мероприятие се отплаща щедро на град Амиен вече над 700 години. Сред милионите поклонници са и редица френски крале като крал Луи IX Светият, Филип III Смелият, Шарл VI и VII. В манастира на планината Гандзасар се построява “невероятна и възхитителна” катедрална църква, кръстена на св. Йоан за да приюти поредната му глава. Папа Бенедикт XVI заявява през август 2012 г., че изложената глава в “San Silvestro in Capite” в Рим е главата на светеца, открита за втори път, въпреки че Папа Йoaн-Пaвeл II (a и Путин) се прекланят на друга глава на Йоан Кръстител в Дамаск. Параклисът в Катедралата на Св. Йоан Кръстител в Сиена, е построен за да пази дясната ръка на светеца, която е там от 15- век. Свидетел съм как потокът от туристи не секва в двореца Топкапъ в Истанбул или Манастира Цетине, Черна гора. И двете места претендират, че десницата на свети Йоан Предтеча (почитан от мохамеданите като Яхия) е именно при тях, но същото твърдят и от манастира “Свети Макарий” в Египет, както и още други и бизнесът си върви с пълна сила.

Как е почетен проф. Казимир Попконстантинов?

Направих си труда да проверя как е почетен откривателя на мощите. Проф. д-р Казимир Попконстантинов е Почетен гражданин на Велико Търново, на Созопол, Варна и Опака. През 2022 г. получава ежегодната награда “Златен век - огърлие” от Министерството на културата във връзка с Деня на народните будители. Толкоз. Какво трябва да открие един български археолог, за да получи орден Стара планина с лента? Над Йоан Кръстител е само Христос, но той е на небето! Друго си е да си Тодор Батков!

“Дребнави, завистливи и злобни” ли са българите? Кой друг народ има бисери като “Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле”. Защо казанът в ада с българи не се пази от нито един дявол? А кой ще си запали плевнята, за да изгори къщата на съседа му? И сам да съм пак ще се бутам! Който не е изпитал тези пътеводни наши правила на гърба си нищо не знае. VI-ят сърдечен тон, открит от баща ми проф. Иван Митев бе признат първо в САЩ, Франция, СССР и т. н. Тук в България “колегите” му мълчаха и пишеха анонимки и го провалиха с един глас в СНС на защита за голям докторат с връчено вече откритие. Проф. д-р Казимир Попконстантинов трябва да знае, че за това великолепно откритие “колегите” няма да му простят никога. Дано държавата все пак със закъснение почете това световно постижение.

Какво сме длъжни да направим ние, макар и със закъснение?

И Църквата и Правителство трябва да обявят официално, че единствените автентични предполагаеми мощи на Йоан Кръстител са нашите. Който има претенции, да направи радиовъглеродното датиране (14C) и ДНК анализ!!! Еталонът за автентични мощи на Йоан Кръстител е в България! Който иска да се поклони на истински, а не “менте” мощи, да дойде в Созопол! Идеята да се възстанови островния манастир и там да се изложат мощите трябва да се задейства моментално. Призовавам правителството да възложи на министерствата на Културата и Туризма да разработят проект за възстановяване на манастира и да се организира всенародно движение за набиране на средства. Къде са “патриотичните” парламентарни и извънпарламентарни партии? Къде е Светата Българска Православна Църква, къде е БАН, къде е интелектуалния ни елит, къде е приспивания с насъщния и чалга проблеми Български народ? Ще се окаже ли прав дъвкания приживе и след смъртта му Божидар Димитров?

 

Право на отговор

До г-н Петьо Блъсков,
главен редактор

Пиша Ви, за да насоча вниманието Ви върху грубата грешка, допусната в статията „13 години от откриването на единствените датирани мощи на Йоан Кръстител” на Ваньо Митев, публикувана във вестник „Труд” на 29 юли 2023 г.

Трябва да подчертая, че споменатият в горепосочената статия манастир Гандзасар (Гянджасар) се намира в международно признатите територии на Република Азербайджан, където няма административно-териториална единица, с името „Република Нагорни Карабах“ („Република Арцах“).

Това е умишлена провокация, насочена към подкопаване на суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан, която е далеч от професионалната журналистическа етика и норми, и напълно противоречи на официалната позиция заявена от Вашата страна, а също и на духа на стратегическото партньорство между България и Азербайджан. Освен това, от историческа и научна гледна точка, манастирът Ганджасар принадлежи не на Арменското, както се твърди от така наречените псевдоучени, а на Кавказкото албанско християнско наследство.

Призовавам ви да отстраните тази грешка, която пропагандира един незаконен военен режим, установен върху суверенната територия на моята страна, и да я публикувате, след като я поправите.

Надяваме се, че в бъдеще Вие, а също и колегите Ви, ще предотвратявате своевременно всякакви по-нататъшни опити да бъде накърнено високото ниво на настоящите приятелски отношения между нашите две страни.

 

С уважение,

Улфат Мачанов

Шарже д'афер

Посолство на Република Азербайджан
към Република България

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи