Поне 25 на сто от парите се внасят на ръка и остават извън статистиката

4,17 млн. евро изпращат всеки ден у нас от чужбина

Средствата са с една четвърт повече от преди година

Рекордна сума от 1,32 милиона евро са внесли българските емигрантите в родната икономика през изминалата 2023 г., показва статистиката на БНБ за преведени трансфери по банка, чрез финтек компания или чрез компания за парични преводи до 10 минути. Ръстът спрямо предходната година е значителен - с близо 25 на сто. По време на пандемията от КОВИД-19 средставата, които изпращаха у нас гастарбайтерите значително намаляха, тъй като много бизнеси затвориха и оставиха без значителна част от доходите им служителите си.

Паричните потоци през изминалата година дори надхвърлят по обем тези отпреди пандемията. През предкризисната 2019 г. средствата, налети от емигрантите в родната икономика бяха около 1,2 млрд. евро или с близо 120 милиона евро по-малко в сравнение с тези, изпратени от българите в чужбина у нас през 2023 г. На ден в страната са влизали средно 4,170 млн. евро пари от емигранти.

Реално средствата дори са повече, тъй като около 25 на сто от парите, които пристигат от емигранти у нас влизат в страната в брой и не са включени в официалната статистика, обясни пред БНР изпълнителният директор на финансова компания за парични преводи Илиян Насков. Така емигрантските пари остават едни от най-големите “чужди” инвестиции в българската икономика.

По данни на БНБ най-много парични трансфери идват от Германия - от там сънародниците ни са изпратили около 230 млн. евро през миналата година. Следват САЩ с 209 млн. евро, Испания - 114 млн. евро, от Англия - 109 млн. евро и от Гърция - 71 млн. евро.

За ръста на емигрантските пари основна роля играе инфлацията. Ако през 2022 г. средната месечна сума, която наши сънародници са пращали на близките си, е била 570 лв., то през 2023 г. тя е 610 лв., твърдят експерти.

На пари от свои роднини в чужбина разчитат близо 2 милиона домакинства у нас, твърди Насков. С тези средства те покриват сметки и кредити, лекарства и здравни услуги, ремонти, образование, дори разходите си за храна. Най-много трансфери има към слабо развитите и бедни райони в страната, защото от тези райони са и основните диаспори с български гастарбайтери, обясни Насков.

Междувременно Евростат публикува тези дни статистика за 2022 г., от които е видно, че страната ни е една от най-зависимите в ЕС от притока на емигрантски пари. През 2022 г. притокът на тези инвестиции е бил 2,2 на сто от БВП на България, с което тя се нарежда на шесто място заедно с Унгария. Преди нас са Хърватия (7,6 на от БВП), следвана от Латвия (3,2 на сто), Румъния (2,9 на сто), Люксембург (2,7 на сто) и Белгия (2,3 на сто). Средно в Европейския съюз емигрантските пари са 0,8 на сто от БВП.