На 16 април 1879 година от Учредителното събрание във Велико Търново е приета Конституцията на Българското княжество или Търновската конституция. В нея е прокаран принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи - монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани.

Първата българска конституция е отменяна през 1881 г. и през 1883 г., изменяна е през 1893 г., 1911 г. и 1946 г. и е в сила до 1947 г.