Рекордьорът по дълголетие е 105-годишният обущар Димитър Аврамов от еленското село Костел

15 жители на Великотърновска област са столетници. Осем от тях са жени и седем са мъже. Най-голям е броят им в община Горна Оряховица, където до пределната възраст са достигнали петима души. По двама души закръглили век от рождението си, живеят в общините Велико Търново, Елена, Лясковец и Павликени, а по един в Павликени и Свищов. В общините Златарица и Павликени към момента няма нито един столетник. Това сочат данните на служба ГРАО за региона.

Рекордьорът по дълголетие е 105-годишният обущар от еленското село Костел Димитър Авромов. Той навършил завидната възраст на 1 август 2017 г и е в много добро здраве и кондиция.

„Доживях до дълбоки старини, а питат ли ме как ще я карам занапред с тази моя глава, която е с усещане за постоянно земетресение”, казва с тънко чувство за хумор дядо Митьо.

Понякога кръвното му пада, но го оправя с чашка кафе всяка сутрин, обича да си хапва и сладичко. Не се отказва от ежедневните разходки из двора. Старецът си има своя рецепта за дълголетието.

„Трябваше ми на младини човек, с който да споделя живота си и да го обичам. Тя беше от село, но възпитана от семейството жена. Моята Дона бе дъщеря на селския кмет. С нея дочаках своето столетие след 75 години съвместен живот. Отиде си от този свят преди 3 години”, реди дълголетникът.

Нерадостно било детството на Димитър Аврамов. Семейството му било най-бедното в Костел. Баща му ходил на гурбет в Америка, с надеждата да спечели пари. Със завръщането си заминал на война. Загинал при Каймакчалан и оставил вдовица с две невръстни деца. Парите едва стигали за прехрана, а малкият Димитър искал да учи занаят в училището за сираци от войните във Варна. Помогнал му адвокат Аврам Топалов от Костел, като написал писмо до министъра на образованието, и момчето било прието по изключение.

Завърнал се в родното си село, отворил обущарница на центъра и не след дълго се прочул като ненадминат майстор. С национализацията загубил всичко и за да оцелее, се преселил със семейството си в Сливен. До времето за пенсия правил обувките на войниците от танковата бригада. После със съпругата си се върнали на село да карат спокойни старини.