COVID-19 продължава да е пречка за възстановяване на икономиките

В Латинска Америка борят обезценяването на валутите си с биткойни

Германия продължава да закрива ядрените си централи

Факторите, които продължават да влияят върху икономическата активност и през 2021 г., бяха пандемията от COVID-19 и мерките от страна на властите за противодействие на разпространението му. Всъщност тези мерки се оказват в някои случаи сериозна пречка пред възстановяването на икономиките, тъй като след вълната в началото на годината ситуацията в по-голяма или по-малка степен беше овладяна.

Поради високия процент ваксинирани пълните или частичните локдауни изглеждат пресилена мярка. Разбира се, съмненията относно ефективността на ваксините остават сериозни. Ясно е, че те не предотвратяват заразяването, но като цяло предпазват от тежко протичане на заболяването.

Глобалните данъци

През юни лидерите на Г7 се споразумяха да подкрепят глобална минимална ставка по корпоративния данък от 15%, а през октомври Г20 го потвърдиха. 136 държави, които произвеждат над 90% от световния БВП, подписаха подготвената от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие сделка за “по-справедливо” облагане на мултинационалните компании. Най-големите технологични компании - експерти в позиционирането си в юрисдикции с ниски данъчни ставки, са някои от конкретните цели на новата световна данъчна регулация.

България също се съгласи да участва, въпреки че определената минимална ставка превишава значително действащата при нас (10%) и всъщност подобна политика би била в ущърб на идеята за привличане на чуждестранни инвеститори чрез ниско облагане на печалбата. Това е едно от относително малкото предимства за българската среда за бизнес в световната конкуренция. Макар че само по себе си то не е достатъчно през последните години, то лишаването от него със сигурност няма да направи условията за бизнес тук по-привлекателни и затова участието в такова споразумение не изглежда оправдано.

Дори да се приеме, че това е необходимо условие България да бъде приета за член на ОИСР, ползите от това участие не изглеждат лесни за оценка, докато разходите са видими. Освен това приемането на минимална ставка на равнище ОИСР може да бъде стъпка в посока въвеждането на такава и на ниво Европейски съюз, което би изисквало повишаване на данъчното облагане в страната. Такава мярка със сигурност би навредила на инвестиционната активност и би понижила потенциалния икономически растеж.

Меркел вече не е на власт

Най-дълго задържалият се политик на власт в Западна Европа - Ангела Меркел, през декември трябваше да отстъпи канцлерския пост, след като партията є не успя да реализира достатъчно висок резултат на парламентарните избори.

Всъщност по този начин тя не влезе и в управляващата коалиция, която подобно на България е в широк формат и не включва партии от десния спектър (социалдемократи, зелени и либерали). Наследникът на Меркел на поста канцлер е Олаф Шолц, който преди това беше министър на финансите. През последните две години обаче това означаваше рязко разхлабване на бюджетната дисциплина с оправданието за борба с пандемията и последствията от нея. Коалицията “Светофар”, както е известно новото управляващо мнозинство (зелени, жълти и червени), едва ли ще поддържа стриктна фискална дисциплина.

Освен това тя ще се придържа към все по-неадекватна на действителността политика относно възобновяемите енергийни източници и изкопаемите горива. Пример за това е решението да се противопостави на идеята за признаване на ядрената енергия и на природния газ като средства за осъществяване на енергийния преход.

Процесът на закриване на ядрените централи продължава, тъй като те се приемат за особено опасни и за хората, и за околната среда при сериозни аварии и като доказателство се прилага случилото се във Фукушима през 2011 г. От друга страна обаче рисковете могат да бъдат управлявани по начин, който да не допусне такива събития да се повтарят, но това явно не е опция за германските политици. Друга мярка, която показва посоката на политиката на новата коалиция, е повишаването на минималната работна заплата до 12 евро на час.

Според тях това ще повлияе позитивно на хората, които в момента получават по-малко. Вероятно в краткосрочен период би имало такъв ефект за част от тези хора. В по-дългосрочен период обаче тази мярка води до създаването на по-малко работни места, от което страдат работниците с ниска производителност.

Освен това социалните разходи в държавния бюджет също трябва да се повишат, за да подпомогнат хората, които заради тази мярка не са успели да си намерят законна работа. Управлението на Германия е важно, защото това е най-силната икономика в Европейския съюз и освен това то задава дневния ред на всички европейски институции. Освен това подкрепата или липсата на такава за български политически субекти през последните години се оказа важен фактор, който влияеше и продължава да влияе върху политическия живот в България.

Споразумението AUKUS

В средата на септември президентът на Съединените щати Байдън, чийто мандат започна в началото на 2021 г., оповести тристранно споразумение за сътрудничество в областта на отбраната между Австралия, Обединеното кралство и САЩ. В рамките на това споразумение САЩ се ангажират да предоставят на Австралия технологии за изграждане на задвижвани с ядрено гориво подводници.

Единствената друга държава, която ще има достъп до тези технологии, е Обединеното кралство.

Основанието за подписването е запазването на сигурността в Индийския и Тихия океани. Най-вероятният съперник на това споразумение е Китай. Властите на Китай веднага реагираха, като обявиха пакта за “изключително безотговорен” и “поляризиращ”.

Най- пряко засегната от сделката обаче се оказа Франция, която по принцип е съюзник на подписалите пакта държави. Заради AUKUS беше отменена сделка за 12 подводници на стойност 37 млрд. долара, които Франция трябваше да достави на Австралия. Реакцията на Франция беше недвусмислена - тя отзова посланиците си от САЩ и Австралия, което е безпрецедентно събитие във външната є политика. Тези събития повдигат поне един важен въпрос за политиката на САЩ извън НАТО - дали по този начин те не подсказват, че са се насочили към съюзници извън Европейския съюз, след като от част от най-напредналите им технологии ще могат да се възползват само такива държави.

Реакцията на Франция също е в подобна посока - те използваха случая, за да повдигнат отново темата за “стратегическа автономия” - способността на ЕС да действа самостоятелно от САШ при глобални проблеми и конфликти. При всички случаи това събитие ще има трайни и политически, и отбранителни, и икономически последствия през следващите години. Изграждането на собствен капацитет е аргумент в подкрепа на по-голяма степен на интеграция, включително чрез изграждането на собствена армия на ЕС, което е стъпка в посока на обща федерална държава. Правилната посока обаче е обратната - към отделни държави, между които няма пречки при движението на хора, стоки, услуги и капитал.

Приемането на биткойн в Ел Салвадор

През юни Ел Салвадор стана първата държава, която прие биткойн като официално платежно средство. Освен това валутните є резерви могат да бъдат държани в биткойн, докато за населението това означава разплащания и възможност за съхраняване на стойността в биткойн, както и липса на облагане на дохода, когато пазарната цена на криптовалутата се повиши спрямо конвенционалните валути. Тази идея се разпространява и в останалите латиноамерикански държави, които страдат от хронично обезценяване на валутите си.

Една от основните цели на тази мярка е по-малка зависимост от използването на американския долар, който е традиционно средство за съхраняване на стойността, а дори и за разплащане при по- екстремни епизоди на инфлация в посочените икономики.

Друг мотив е свързан с по- ниските трансакционни разходи при използването на алтернатива на банковите услуги и възможностите за бизнес, които създава тази технология чрез данъчните облекчения за технологичните компании. Предложения, следващи това от Ел Салвадор, вече са направени от политици в Парагвай, Панама, Бразилия, Мексико и Аржентина. Те все още не са приети, а в някои юрисдикции дори се обсъжда пълна забрана на криптовалутите. Тоест става въпрос за единичен случай, но все пак това е важен пробив сред доминацията на парите, които придобиват покупателна способност по силата на закон за официално платежно средство. За разлика от тях криптовалутите дават възможност за избор и предлагането им се формира според правило, което налага ограничения върху емисията им и поради това ги характеризира с по-малка склонност към обезценяване. По този начин те би следвало да осигурят по-добра защита срещу инфлацията. Разбира се, понастоящем криптовалутите не притежават една от най-важните характеристики, която би следвало да има едно ефективно средство за измерване на стойността - стабилност, което се дължи на липсата на стабилност при търсенето им. Последното обаче би могло да се коригира с течение на времето и зависи от решения подобни на това на салвадорските власти.

Междувременно в началото на ноември биткойн достигна ново рекордно равнище- 68789,63 дол. и въпреки че след това стойността му се понижи най-важната криптовалута завърши годината при значително по-високо равнище (почти 50 хил. дол.) отколкото я стартира (при почти 29 хил. дол.). Пазарът на криптовалути обаче продължи да е силно волатилен, като единични играчи като Илон Мъск с едно съобщение могат да повлияят значително върху котировките.

От друга страна интересът на институционални инвеститори към криптовалутите се повиши значително, което беше предпоставка и за поскъпването им. Едно ново явление на тези пазари също трябва да бъде споменато - NFT (non-fungible token). Това са непарични криптографски активи, които съдържат информация за идентификация на цифрови договори. Тази информация ги прави уникални и в зависимост от това биха могли да бъдат изключително търсени. Някои такива активи вече достигнаха цени от милиони долари, а множество компании виждат в тях възможности за нов бизнес и инвестират все повече в тази технология.