Одит на Сметната палата

Десетки пациенти на практика живеят в държавните психиатрични болници

Системата не работи и боледува от липсата на ресурси

Пожизнените заболявания от чести психични разстройства в България е 14,54 на сто. Това отбелязва в доклада си за състоянието на системата на психиатричното обслужване у нас Сметната палата, цитирайки национално проучване през 2017 г.

Проучвания на СЗО показват, че при около 25-30 на сто от първоначалните контакти със здравната мрежа става въпрос за някакво психично страдание, пише още в документа, който обхваща периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.

При одита е установено, че предлаганите здравно-психиатрични услуги у нас се ограничават до стационарно лечение. Поради това в държавните психиатрични болници има десетки пациенти, които не са на активно лечение, но не се изписват, тъй като няма къде да бъдат настанени и на практика живеят там. Така болниците са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психични разстройства.

Освен това системата не е осигурена финансово. Това води, освен до неприемливи условия за пациентите, и до липса на достатъчно персонал, лош морал и отношение към пациентите.

Данните от анализите на РЗИ показват, че през 2019 г. 21 области са осигурени с по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население. Подобно е положението и с детските психиатри - в 20 области няма такъв. Една от констатациите на Сметната палата е, че не е изградена единна информационна система в здравеопазването за адекватното проследяване и лечение на пациентите.

Няма ред за проследяване, мониторинг на резултатите, превенция. Сериозен проблем са и нагласите на обществото към психично болните - те продължават да бъдат стигматизиращи и често дискриминационни. В доклада има 15 препоръки до здравното и социалното министерство. В срок до края на юни догодина ресорните министри следва да предприемат мерки за изпълнението им.

Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски”, пред „Труд”: Най-големите стигматизатори са самите психиатри

- Д-р Гълъбова, какво мислите за препоръката в доклада да се направи регистър на психично болните?
- Не ни трябва прословутият регистър, а да сме част от единната информационна система в здравеопазването. Трябва най-после да проумеем, че пациентите с психични заболявания са като тези с кардиологични, еднокринологични и др. заболявания. И да се знае колко пациенти постъпват в болница, по каква причина, защото в болница се лекуват психози. Те са с един твърд процент заболеваемост - от шизофрения заболяват около 1% от населението на света, респективно у нас. Ние в момента знаем колко броя хоспитализации има - 50 000, намалели са в пандемията, но не знаем колко човека са зад тях - кой е лежал два или три пъти и пр.

- Защо психично болните продължават да не са в тази единна система?
- Попитайте министерството, попитайте част от съсловието, което е против да има ред. Нали знаете кога у нас има против реда - когато има различни финансови интереси, които редът би нарушил. Най-големите стигматизатори в България са психиатрите.

- Какво трябва да се промени, ако съдим по доклада?
- Всичко трябва да се промени. Реформата в психиатричната помощ в Европа започнала преди 40-50 години, а ние си останахме там - в 60-те и 70-те години. Поне половин век назад сме по отношение на лечението на психично болните и разбирането, че те не се нуждаят само от медикаменти. По отношение на медикаментите сме на световно ниво, но само това. У нас има 4500 легла за психично болни и те стигат, разбира се, и точно това трябва да се промени - да не смятаме, че психиатричното лечение е болничното. Въпросът е психиатричният пациент да не стига до болница. Ако от тези легла се изведат живеещите и социалните случаи, леглата ще се окажат в повече. Ние ги ползваме на приютен принцип - не лекуваме, там живеят хора, защото социалната система не функционира.