Плоча в памет на загиналите при големия взрив в девненския завод за хлор и поливинилхлорид (ЗХПВХ-2) се появи в Ботевата градинка във Варна 30 години след трагедията. До малкия мемориал е засадено и борче.

Инициаторът е неизвестен. Хора от квартала предполагат, че идеята е на близки на жертвите, част от които и до днес не приемали напълно официалната версия за причините, довели до една от най-разрушителните производствени аварии у нас. Тя става на 1 ноември 1986 г. В 6,55 ч модерният завод за хлор, винил и поливинилхлорид в Долината на химията е почти изравнен от мощна експлозия. Ударната вълна е усетена чак във Варна, където е регистриран трус от 3 степен по скалата на Рихтер. На място загиват десетима работници, други 12 издъхват в болница, а ранените са десетки.

Трагедията е отразена телеграфно в "Работническо дело", където се отделя далеч по-голямо внимание на пожар в склад на фармацевтична фирма в Базел, отровил водите на р. Рейн.

Заводът е отцепен, а правителствена комисия се заема да изясни причините за експлозията. Според доклада й работници не затегнали добре люка на химически реактор, през който изтекъл и се самовзривил опасен газ.

По образуваното дело окръжният съд във Варна осъжда 9 души. Най-тежко - с 4 г. затвор, е наказан началникът на смяната, а директорът на завода получава условна присъда. През 1988 г. решението е потвърдено от Върховния съд, който определя случая като "типичен пример за проява на немарливост в малка степен от много съпричинители, но с огромни последици".

Работили навремето във фалиралия днес завод, познат след приватизацията като "Полимери", обаче смятат, че не само липсата на дисциплина е довела до адския взрив. Според някои преди трагедията ръководството въвело стахановския модел на ударно производство, въпреки че заводът не бил снабден с нужните резервни части и оборудване. Други стари химици пък подозират, че заводът е станал мишена на атентатори заради възродителния процес, но властта е потулила истината.