Дани Валверду - Спасителят

През лятото на 2016 г. Григор Димитров летеше стремглаво надолу в бездната. Тръгна със загуби от силни съперници, но в един момент българинът започна да пада от всички. На 25 години изглеждаше, че всичко най-добро от него в тениса вече е в миналото. Възкресението му в рамките на няколко месеца е едно от най-големите чудеса в съвременния спорт.

Българският ас имаше много трудни моменти в последните две години, но на два пъти наистина удари дъното. Първият беше загубата от посредствения аржентинец Диего Шварцман на финала на турнира в Истанбул. Димитров бе наясно, че турнирът е негов и само трябва да го вземе. В яда си, че не може да свърши наглед лесната работа той си изпусна нервите и строши всичките си ракети. Последва загуба за един час от Марин Чилич на олимпийските игри в Рио. Григор сякаш бе абониран за провала и началото на работата му с Дани Валверду приличаше на поредната хаотична смяна на треньор.

Венесуелецът е едва на 30 години, което може би му помага да се разбере с Димитров заради малката разлика във възрастта им. Но Валверду има солиден опит като треньор. Бил е част от екипа на Анди Мъри в периода, в който британецът стана част от т. нар. „голяма четворка“ в тениса. Наставник на Мъри официално бе Иван Лендъл, но той не пътуваше навсякъде с него и ролята му бе по-скоро на ментор или психотерапевт. Непосредствата работа по подготовката за мачове се вършеше от младия Дани.

„За мен беше голям късмет да работя с Анди в началото на кариерата си – разказва Валверду. – Така стартирах на върха на играта. Научих много неща и разбрах какво е нужно да бъдеш на върха и какъв тип манталитет е необходим за това.“

Той и досега смята, че златният олимпийски медал на Мъри от Лондон 2012 е най-голямото му постижение в професията. Но скоро идва краят на сътрудничеството му с британеца, който се решава на необичаен експеримент и залага на Амели Моресмо начело на екипа си. Валверду се съмнява в методите на французойката и в крайна сметка напуска. Става главен треньор – на чеха Томаш Бердих, когото изкачва от №7 до №4 в света. Но не са на една вълна.

„Дани cтpаxотен тpеньоp, нe аз вече cъм на години и нямам вpеме да изпълнявам вcичĸите мy идеи“, е работната препоръка на Бердих.

Валверду обаче успява да намери по-млад играч, който има достатъчно енергия да тръгне по дългия път към върха.

„Понякога самият аз се изненадвам от физиката му – казва треньорът за новия си клиент – Григор Димитров. – Неговото тяло понася всички натоварвания, на които го подлагам.“

Още през есента в играта на българина започва да си личи намесата на треньора. Оказва се, че току-що вдигнатият на крака Димитров е в състояние да играе като равен с равен с най-добрите. Побеждава Рафаел Надал и успява да затрудни Новак Джокович. Следва усилена подготовка през декември и още по-голям бум през новата година. Григор е шампион в Бризбейн и стига полуфинала на Откритото първенство на Австралия. В исторически мач продължил близо пет часа той отстъпва на Надал, но показва, че има сериозни аргументи да претендира за титла от Големия шлем. Валверду е уверен, че това е напълно по силите на българина.

„На корта има поведението на топ играч, което е много окуражаващо – разказва впечатленията си спецът. – Не се притеснява от големи мачове, а това не се среща много често.“

Титлата в София бе голямото доказателство за думите му. Григор бе подложен на огромно психологическо напрежение при завръщането си на родния корт. „Арена Армеец“ се напълни в четири поредни дни, а българската публика очакваше само едно – да види своето момче като шампион. Много спортисти са рухвали под такава тежест, но Григор я понесе с усмивка. Психиката му сякаш е несломима, а голям принос за това има и Дани.

„Работя и за неговата психическа устойчивост – признава треньорът. – Летвата е вдигната високо, но той има качествата, за да извърви пътя до края. Имам много силнта вяра в него. Независимо какво мислят някои хора, неговото сърце тупти с тениса.“

 

Личният живот – забранен

Дани Валверду вярва, че тенисистите трябва да са пълни аскети извън корта. Според него играта с ракетата изисква толкова много психически усилия, че всяко разсейване сваля нивото на състезателите.

„Изцяло против съм тенисистите да водят личен живот – твърди Дани. – Те нямат право на това. Трябва да се откажат от всичко, да забравят момичетата, заведенията и всички забавления за 10 или 15 години, колкото продължава кариерата им. След това могат да правят каквото искат.“

Може би именно затова приятелката на Григор Никол Шерцингер си тръгна от България, когато Дани дойде да води мачовете.

 

За него

Разчитам на него за всичко

Очаквам работата ни да е дългосрочна. Хубаво е да имаш някой, на когото можеш за разчиташ напълно. С Дани сме много близки и споделяме доста неща. Разчитам на него да ми помогне да опростя играта си.

Работим много заедно, дори и след мачовете. Изчистваме много малки детайли – дали е трябвало да играя бекхенд по диагонала или да търся линията. Помага ми за най-различни неща – начина, по който структурирам тренировките си, тактиката ми по време на разигравания и всичко останало. Но разчитам на него и извън корта. Имам най-различни интереси и трябва в един момент да се успокоя и да отстъпя назад. Той ми помага да подредя приоритетите си.

Григор Димитров, тенисист

 

Научих се да го слушам

Трудно е да си представите колко важен бе всъщност той. Разчитах изключително много на него. Идваше редовно и ми казваше, че е време да прекратяваме заниманието, а аз исках да продължаваме. Питах го: „Защо мислиш така?“ Той ми казваше, че Анди е останал без сили и действително до две-три минути той рухваше на корта. След два-три такива случая се научих да се вслушвам в думите му.

Мисля, че Дани е човекът, който познава Анди в най-голяма степен.

Иван Лендъл, бивш тенисист и треньор на Анди Мъри

 

Вече не си говорим за тенис

Почувствах се странно първия път, когато играх с Бердих и видях Дани в ъгъла му. Той остава един от най-добрите ми приятели и това да се промени никога.

Дани работи много усърдно. Готов е да прекара много време с даден играч, което е огромна помощ. С него бяхме заедно по 40 седмици в годината, което малко треньори са готови да направят. Обядвахме заедно още в първия ни съвместен работен ден и установихме много здрава връзка.

С него вече не си говорим за тенис или поне не за моята игра. Все пак е треньор на мой съперник.

Анди Мъри, тенисист

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети