Усик прережда Кобрата за титлите

Пендаровски: В обединена Европа има място за всички, включително и за Македония Изпълнихме всички необходими условия за започване на преговори, заяви президентът

Чуждите инвестиции са 603 млн. евро

Вицепремиерът Захариева пред ТАСС: Заинтересовани сме от равнопоставен и взаимноизгоден диалог с Русия

Боби Михайлов: Може би съм омръзнал на хората, не съм говорил с премиера

Ердоган: В Северна Сирия не се водят сражения

Борислав Михайлов на прощаване: Бях прекалено добър, сега ще ходя на риба "Повечето играчи от националния отбор не ги познавам като имена", призна доскорошният шеф на БФС

ЕС ще отговори на американските мита

Валентин Михов подаде оставка от БФС

Дипломати от Австрия обсъждаха сътрудничество с ръководството на ВТУ

Пускат нова банкнота от 50 лв. от 1 ноември

Влак блъсна автомобил на неохраняем прелез край Плевен

70-годишен моторист в болница, след като му отнели предимство на пътя

Троен сблъсък в Шумен

2. Банковата система на Гърция

Прегледът на гръцката икономика задължително трябва да включи банковата система. Наред с публичния сектор това е вторият голям проблем за страната.

Банковата система е добре развита. В страната действат 38 кредитни институции, от които 17 са инкорпорирани в Гърция, 17 са от страни от Европейския съюз, а останалите са от други страни. От големите банкови групи чрез свои клонове са представени Ейч ЕС Би Си, БНП Париба, Уникредит, Дойче Банк, Ситибанк, Креди Сюис. Освен това клон има и ПроКредит Банк България.

Четирите най-големи банки според размера на активите са под директния надзор на Европейската централна банка. Това са Алфа Банк, Юробанк Ергасиас, Националната банка на Гърция (НБГ) и Банка Пиреос. В сектора протича процес на смяна на собствеността и преструктуриране, както и освобождаване от активи извън границата на Гърция. Пример за това е скорошната продажба на дъщерната банка на НБГ в България.

Необслужвани
заеми

Необслужваните експозиции обхващат кредитите, по които има непокрити задължения за повече от 90 дни, или тези, при които длъжникът се оценява в невъзможност да заплати кредита си изцяло, без да се реализира обезпечението, независимо от броя дни неизпълнение. Към края на март 2017 г. размерът им е 105.1 млрд. евро, което означава 45.2% от общите експозиции (т.е. почти половината кредити са проблемни). Все пак на годишна база се реализира понижение с 3.5 млрд. евро или 3.3%.

През първото тримесечие на 2017 г. банките отписват необслужвани експозиции на стойност 1.3 млрд. евро. Мерките за намаляване на необслужваните експозиции, като събиране, ликвидиране и продажба на кредити, имат ограничено влияние. Нормата на фалитите намалява, но все още превишава 2% и е над процента на подобрилите финансовото си състояние. Проблемите са най-вече при корпоративните и потребителските, но влошаване се наблюдава и при ипотечните кредити. При последните около 1/3 от длъжниците са поискали защита срещу фалит.

Коефициентът на необслужваните експозиции остава висок. При жилищните кредити той е 42.2%, при потребителските – 54.2%, а при корпоративните – 45% от съответния портфейл. Особено ниско е качеството на портфейлите при сегмента малък бизнес и свободни професии, където необслужваните експозиции са 68.3%, и при малки и средни предприятия – 60.7%, докато качеството е по-високо при големите корпорации – 25.9%, и при корабния бизнес – 35.4%.

Покритието на необслужваните кредити с провизии слабо се понижава в края на март спрямо декември 2016 г. Все пак, ако се отчете и стойността на обезпеченията, необслужваните експозиции са напълно покрити.
Необслужваните кредити са основният фактор за негативния общ финансов резултат на гръцката банкова система. Възвръщаемостта на активите и на собствения капитал са отрицателни и към края на 2016 г. са най-ниските в ЕС. Освен това ликвидността все още остава проблем. Въпреки това настоящият таван на предоставената ликвидност чрез извънредната ликвидна подкрепа е понижен с 0.6 млрд. евро до 43.6 млрд. евро от управителния съвет на Европейската централна банк (ЕЦБ).

Депозити и кредити

След началото на кризата в публичните финанси започва да намалява доверието и в местната финансова и в частност банкова система. Тя се изразява в отлив на депозити, който достига своя пик през 2015 г. Тогава гръцките банки изпадат в тежка ликвидна криза. През юни 2015 г. гръцкото правителство не успява да се договори с кредиторите си за удължаване на периода на отлагане на плащанията. Същевременно Европейската централна банка взема решение да не увеличава повече размера на извънредната ликвидна подкрепа.

Въведен е строг контрол върху движението на капитали. Тегленето на средства от банкомати е ограничено до 60 евро на ден (420 евро на седмица), докато фирмите могат да извършват плащания до 5 000 евро на ден към един чуждестранен контрагент, без да искат специално разрешение. Общият лимит на плащанията по внос на стоки на ден за икономиката към чужбина е 20 млн. евро, като приоритетни са лекарствата и храните. Тази ситуация почти напълно замразява формалната част от гръцката икономика.

1819.indd

Интересно е въздействието на упражнения капиталов контрол върху поведението на потребителите в Гърция. Тъй като не са наложени ограничения върху разплащанията с дебитни и кредитни карти в магазините на дребно, относителният дял на транзакциите с кредитни карти спрямо общия брой се увеличава над 4 пъти, докато делът на покупките в супермаркетите, платени с кредитни карти, достига 35%. Така през 2015 г. размерът на картовите трансакции се удвоява спрямо предходната година. Този процес е благоприятен за правителството от гледна точка на стремежа му за повишаване на събираемостта на косвените данъци.

След това постепенно контролът отслабва, като през юли 2016 г. е решено, че новосъздадените депозити от чуждестранни лица могат да бъдат теглени без ограничения. Целта е да се привлекат капитали от чужбина, за да се компенсира отливът на над 47.3 млрд. евро, които представляват над 25% от всички депозити в банковата система. Част от тези средства се прехвърлят в банковите системи на съседните страни, включително и България, но по-голямата част остават във вид на налични пари.

През 2016 г. ситуацията постепенно се стабилизира, като системата започва да възстановява доверието на вложителите. След първите четири месеца на годината, когато продължават да се регистрират изтичания на влогове, до края на годината тенденцията се пречупва – т.е. в резултат от набирането на влогове в банковата система се вливат повече резерви, отколкото изтичат от нея. През първото тримесечие на 2017 г. обаче отново започва изтичане на депозити в размер на приблизително 2.15 млрд. евро. Така към края на март 2017 г. в системата са създадени депозити и сключени репо сделки на стойност общо 138.4 млрд. евро., докато размерът им през 2013 г. е над 190 млрд. евро.

Основният фактор за това развитие е намаляването на депозитите на домакинствата. Тъй като покупателната способност с източник работната заплата се понижава, част от населението финансира на потреблението си от натрупаните до сега спестявания. Разбира се, този начин не е устойчив във времето, тъй като рано или по-късно при липса на допълнителен ресурс спестяванията ще се изчерпят.

Лихвените проценти по депозити в Гърция зависят в голяма степен от политиката на ЕЦБ, която определя ниска цена за привлечения ресурс. Поради това тенденцията през последните години е те да се понижават. Така през първото тримесечие на 2017 г. средният лихвен процент по новопривлечени депозити е 0.31%. Депозитите на домакинства със срок до и над една година са със среден лихвен процент съответно 0.67% и 0.7%, докато при депозитите на нефинансови предприятия лихвите по краткосрочните и дългосрочните депозити са съответно 0.82% и 0.86%.

Тенденцията при вътрешния кредит през периода 2012-2017 г. също е негативна. Най-активен е спадът през 2012 и 2013 г. – съответно с 4.9% и 6% на годишна база, като приносът е както на кредита за частния, така и за публичния сектор. Така само през тези две години кредитът се свива с над 32 млрд. евро. Спадът продължава и през първото тримесечие на 2017 г., когато достига 4.9 млрд. евро на годишна база.

В частния сектор намаляват най-вече дългосрочните кредити. През 2017 г. обаче се наблюдава оживление в кредитирането на транспорта, търговията, туризма, операциите с недвижими имоти и комуналните услуги, докато при индустрията, селското стопанство, корабния бизнес и строителството спадът продължава.
През първото тримесечие на 2017 г. средният лихвен процент по новоотпуснатите кредити в Гърция е 4.62%.

При жилищните кредити той е 2.74%, докато годишният процент на разходите (ГПР) е 3.12%. При потребителските кредити стойностите съответно са 8.17% за средната лихва и 9.2% за ГПР. Кредитите за предприятия в размер до 250 хил. евро са при среден лихвен процент 5.28%, за размер до 1 млн. евро – 4.87%, и над 1 млн. евро – 4.22%. Като цяло се регистрира понижение спрямо средните стойности за 2016 г. при почти всички основни видове кредити. Принос за това имат кредитите със срок над 5 години, докато при по-краткосрочните лихвените проценти всъщност се повишават.

Гръцката банкова система преминава през изключително тежък период. Необходимостта от фискална консолидация, намаляването на заплатите в бюджетния сектор и пенсиите влияе негативно, като допринася за твърде високия дял на необслужваните кредити. Наличието на контрол върху движението на капитал и тегленето на средства от банките не допринася за повишаване на доверието към тях.

Представителите на МВФ препоръчват цялостното използване на законодателството относно преструктурирането на дълговете, което обхваща по-добро прилагане и извънсъдебни механизми за изпълнение на задълженията към бюджета и банковата система. Освен това е необходимо да се засили банковият надзор, за да се стимулират банките да намалят размера на необслужваните кредити. Корпоративното управление в банките трябва да се подобри, а капиталовият контрол да се премахне, колкото е възможно по-скоро, стига това да не се отрази неблагоприятно върху финансовата стабилност. Все пак най-важният източник на повишаване на качеството на кредитните портфейли остава по-добре функциониращата икономика.

 

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.