Спец в разкриване на телефонни измами оглави полицията в Павликени

Данъчният е застрелян в движение с пушка

Цацаров: Търсят убиеца на 8-годишната Дамла от Момчилград по ДНК проби

Разследват неуспешен опит за палеж на гараж в Разградско

Служителят на НАП е причакан от нападателите си на метри от входа на детска градина Данъчният е бивш полицай

Банско е най-евтиният семеен ски курорт в Европа

Простреляният данъчен е ранен в дясното рамо, засегнати са големи кръвоносни съдове

Митнически служители разкриха 5,5 тона литра прекурсор за производство на хероин

Йорданка Фандъкова: На 12 януари ще внеса официално проектобюджета на Столична община за 2018 година за разглеждане по комисии и окончателно гласуване

Задържаха босненски гражданин за контрабанда на 5,5 т. прекурсор за производство на хероин

„Миса Криола” ще прозвучи под диригентската палка на митрополит Киприан

Шофьор пострада след удар в дърво

Отмениха около 170 полета на летището във Франкфурт заради снеговалеж

Скарлет и Колин Джост се показаха заедно

ВТУ и Башкирския университет договарят обучение на студенти и докторанти на разменни начала

2. Банковата система на Словения Трезорите в страната отпускат кредити за покупка на жилище при лихва от 2.71%

Втората част от обзора на икономиката на Словения се отнася до банковата система. В страната са регистрирани петнадесет банки, от които три са спестовни, а останалите са търговски. Освен това работят три клона на лицензирани в други държави банки. Представени са големи банкови групи като “Уникредит”, “Интеса Санпаоло”, “Шпаркасе”, “Сбербанк”. В Словения също така предлагат услугите си множество банки, регистрирани в други страни от Европейския съюз (ЕС).

Словения е член на Европейския икономически и паричен съюз и по тази причина паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) директно влияе върху банковата система и икономиката на страната. Това означава също така, че там се упражнява единен европейски надзор – т.е. по-големите банки са пряко надзиравани от ЕЦБ.

Стрес тестовете, проведени в еврозоната през 2013 г. разкриха някои слабости в банковата система на Словения. Те са свързани с високия размер на необслужваните кредити. По тази причина за няколко кредитни институции е одобрена държавна помощ, която се използва за капитализирането им. Увеличението на капитала е както следва: за Нова Люблянска Банка (НЛБ) – 1 551 млн. евро, за “Нова Кредитна Банка Марибор” (НКБМ) – 870 млн. евро, за “Абанка Випа” – 348 млн. евро, за банка Фактор – 269 млн. евро, и за “Пробанка” – 176 млн. евро. Съществуващият им капитал е отписан и по този начин посочените банки всъщност са изцяло одържавени.

Освен това през 2013 г. НЛБ и НКМБ, а през 2014 г. НКМБ, “Абанка”, банка “Целье”, “Пробанка” и банка “Фактор” продават част от портфейлите си от необслужвани кредити на създадената специално за това “лоша” банка, наречена “Компания за управление на банкови активи” (КУБА). След създаването си през 2013 г. тази компания придобива лоши кредити с номинална стойност приблизително 4,9 млрд. евро при трансферна цена от 1,57 млрд. евро. Тоест банките получават по този начин 32% от номинала на необслужваните кредити.

Акционерният капитал на компанията е изцяло собственост на държавата, а освен това тя гарантира напълно изплащането на средствата, привлечени чрез извършените досега четири емисии на облигации. Дейността на КУБА обаче не се ограничава до банковия сектор. Тя става собственик на няколко силно задлъжнели частни компании и на публично-частни партньорства в процеса на трансформирането им в държавни, както и на недвижими имоти. Тя притежава придобитите предприятия както изцяло, така и миноритарни дялове от някои от тях. Понастоящем по закон компанията е предвидено да съществува до края на 2022 г. Като цяло тя е един от най-важните инструменти за провеждането на икономическата политика в Словения.

Текущо финансово състояние

Към края на март 2017 г. банковата система на Словения е достатъчно ликвидна, за да посрещне безпроблемно очакваните изходящи парични потоци. Тази ликвидност се осигурява чрез редовните операции по дългосрочно рефинансиране на Европейската централна банка, както и чрез привличане на депозити най-вече от нефинансовите предприятия.

Капиталовата адекватност от първи ред е 17,7% и по този начин превишава средното равнище за ЕС, както и минималните регулаторни изисквания. Възвръщаемостта на собствения капитал е 14% и отново значително превишава средната стойност за ЕС. Тя е резултат от нетния лихвен доход (2,3%), както и от нарастващия нелихвен доход. Коефициентът на административните разходи е 56,5% и е по-нисък от средния за ЕС (63,8%), като съществен принос за това имат заплатите на служителите в банковия сектор, които са по-ниски спрямо средните за сектора в Евро зоната.
Един от основните проблеми на банковата система на Словения все още остава високият дял на необслужваните кредити – 13,5% към края на март 2017 г. Така той е почти три пъти по-висок от средния в ЕС, който е 4,8%. В сравнение със съответния период година по-рано се регистрира значително подобрение на качеството на кредитните портфейли, тъй като делът на необслужваните кредити спада с 6,2 процентни пункта. Освен това през последните тримесечия тенденцията за понижение на този показател е устойчива. Приносът за това е както на действащата “лоша” банка, така и на ускоряването на растежа на кредитирането в страната. Потенциалът за по-нататъшен растеж на кредита е налице предвид текущото съотношение между кредити и депозити от 68,3% спрямо средното за ЕС от 118,1%.

1819.indd

Кредити и депозити

Развитието на банковия сектор преди Световната финансова криза е динамично, като най-висок темп на растеж на активите и кредитите се отбелязва през 2007 г. – годината на приемане на Словения в еврозоната. Тогава общият размер на кредитите за нефинансовите предприятия се повишава с 37,6%, докато кредитите за домакинствата нарастват с 27,2%. През 2008 и 2009 г. темповете на растеж се забавят, но все още са положителни. През 2010 г. започва спад на активите, който продължава до 2016 г. включително, докато кредитирането се свива от 2011 г. до 2015 г. Основен принос за това имат кредитите за нефинансовите предприятия. Спадът на последните продължава от 2009 до 2016 г., като през 2013 г. достига 30% на годишна база.

Развитието на депозитите следва значително по-слаба динамика, отколкото при кредитите. Най-високият темп на растеж се реализира през 2009 г. – 14,4%, докато спадове се отбелязват през 2010, 2012 и 2013 г., след която депозитната база отново се разширява.

Към края на март 2017 г. общият размер на активите на банковата система на Словения е 37,6 млрд. евро, което означава растеж от 1,5% на годишна база. От началото на 2017 г. темпът на растеж на кредитите има тенденцията да се повишава, като достига 3% на годишна база. Това се дължи на нарастващото търсене от страна на нефинансовите предприятия, които подобряват кредитоспособността си в резултат от продължилия няколко последователни години процес на намаляване на задлъжнялостта им, както и на повишените печалби. Търсенето на кредит обаче не означава автоматично разширяване на местния банков пазар, тъй като са налице и алтернативни източници на финансиране, като небанковите или чуждестранните институции.

Благоприятно развитие се наблюдава и при кредитирането на домакинствата, където растежът на годишна база достига 6,5% през март, като съществен принос за това имат потребителските кредити.

Началото на 2017 г. бележи слабо нарастване на лихвените проценти и съответно цената на финансиране при кредитите за предприятията спрямо края на предходната година. Например, средният лихвен процент по новоотпуснатите кредити в размер до 250 хил. евро през март 2017 г. е 3,11% при 2,74% през декември 2016 г. При кредитите за домакинствата се задържат нивата от края на 2016 г. В края на март потребителските кредити са при лихва от 7,57%, докато тези за покупка на жилище са при лихва от 2,71%.

Депозитите на виждане продължават да са значителна част от депозитите на домакинствата (67%) и от общия размер на депозитите на небанковия сектор (65%). За сметка на това намалява относителният дял на срочните депозити. Все пак депозитите на домакинствата реализират растеж от 6,1% на годишна база към края на март.

Като цяло банковата система на Словения е достатъчно капитализирана и ликвидна. Основният проблем на сектора е качеството на активите, което се подобрява, но все още създава предпоставки за по-консервативен подход на мениджмънта. Провежданата надзорна политика, дейността на Компанията за управление на банковите активи и най-вече пречупването на тенденцията за спад на кредитите са основните фактори, които въздействат благоприятно на този процес.

Перспективите пред сектора са добри, като Централната банка на Словения прогнозира растеж на икономиката до края на 2019 г. превишаващ 3% в реално изражение. Той се очаква да бъде движен от външното търсене и от подобрените условия на местния пазар на труда, които ще допринесат за повишаване на инвестициите и потреблението. Това развитие зависи от наличието на адекватно финансиране, за което местната банкова система има потенциал. Конкуренцията от местните небанкови и най-вече от чуждестранните кредитни институции обаче ще представлява сериозно предизвикателство.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.