Катаклизмите водят до значително нарастване на бедността и понижаване на потреблението

По-малките икономики са по-податливи на климатични събития

Първоначалните ефекти от едно бедствие са смъртни случаи, травми и заболявания, разрушения на жилища, пътища, електрически и телекомуникационни мрежи и друга инфраструктура. Така намаляват човешкият и физическият капитал, което представлява чиста загуба за обществото. По този начин се свива производственият капацитет и се ограничават възможностите за бъдещ растеж. Те са последвани от въздействия върху доходите, заетостта, производството, равнището на цените и т.н.

Мерките, които се предприемат за възстановяване на щетите, могат да допринесат за краткосрочно ускоряване на темпа на растеж поради нарастването на спестяванията и инвестициите, което обаче може да е за сметка на потреблението. Така временно икономиката може да промени структурата си. Могат да се разграничат по-краткосрочни (обикновено до 3 години) и по-дългосрочни (над 5 години) ефекти върху икономическия растеж, както и върху други показатели.

Краткосрочни ефекти

Според някои емпирични изследвания темпът на растеж на БВП може краткосрочно да се ускори, което е резултат от нарастването на инвестиционната активност, необходима за възстановяване на унищожения физически капитал. От друга страна държавните разходи се повишават във връзка с възстановяването, което понижава бюджетното салдо. Нарастването на вноса допринася за намаляване на търговското салдо и на салдото по текущата сметка на платежния баланс. Възможно е временно темпът на инфлацията да се повиши при недостиг на определени стоки и услуги.

Други изследвания обаче показват негативен ефект върху съвкупния доход. За това допринасят някои структурни и институционални фактори. Страните с по-висока грамотност, по-добри институции, по-висок доход на човек от населението, по-отворена икономика за външна търговия, по-високи валутни резерви и по-развит вътрешен кредит, но с по-затворена капиталова сметка, са по-способни да издържат на първоначалния шок след бедствието и да ограничат последващите ефекти. По-малките икономики са по-податливи на климатични събития, докато негативният ефект върху производството се случва в годината на самото събитие. Освен това помощите имат малък принос за смекчаване на последствията за икономиката от климатичните бедствия.

Катаклизмите водят и до значително нарастване на бедността и до понижаване на потреблението. На фирмено ниво размерът на натрупания капитал се понижава, заетостта нараства, докато производителността спада заради създаването на повече, но по-ниско продуктивни работни места. Селското стопанство обикновено е изложено на загуби поради унищожаване на реколтата, убити и заболели животни, повредена техника.

Разбира се, има сектори, които биха могли да извлекат ползи от бедствията. В резултат от тях в строителството, както и производството и доставката на строителни материали и на инвестиционни стоки, се наблюдава засилено търсене, което може да увеличи цените и да повиши печалбите.

Дългосрочни ефекти

Тези ефекти могат да бъдат както негативни, така и позитивни. Аргументите в подкрепа на по-бързия растеж са свързани с ускоряването на процеса на пренасочване на ресурсите – т.е. на съзидателното разрушаване, което е в основата на развитието на пазарните стопанства. Той обаче се проявява най-вече в развитите икономики, докато в развиващите се резултатите са отрицателни. Най-мащабните събития, които превишават капацитета за реакция на съответните икономики, всъщност увеличават неравенствата и бедността. Така загубите за икономиката значително превишават положителните ефекти.

Един от важните аспекти на проблема е отражението му върху държавния бюджет. То включва количествената оценка на въздействието върху приходите и разходите. Налице са и ефекти върху потоците от международна помощ и трансферите от местни жители, работещи в други страни, които временно се увеличават. Въпреки това общият ефект за бюджета е негативен поради по-ниските данъчни приходи и по-високите разходи, което допринася държавният дълг да се увеличава.

Бедствията в България

Земетресения, наводнения, градушки и свлачища са основните видове природни бедствия, които представляват най-голям риск за България. Ниската покупателна способност, недостатъчната финансова и по-конкретно застрахователна култура и създадените очаквания за подпомагане от държавата в случаи на природни бедствия се явяват сериозен проблем. По този начин недвижимото имущество, особено на домакинствата, няма достатъчна застрахователна защита. При автомобилите ситуацията е по-различна, тъй като там е налице голям риск от кражби, който допринася за значително по-широкото проникване на застраховките.

През последните няколко години най-големи щети причиняват земетресението в Перник от 2012 г., градушката в София от 2014 г. и наводненията от същата година. Статистическите данни на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерството на вътрешните работи за периода 2012-2016 г. показват, че спасителните дейности при бедствия са най-много през 2012 г. и 2014 г., съответно 700 и 703, докато броят намалява до 190 през 2016 г. Тук обаче са включени и събития, които не са природни бедствия.

Наводненията през 2014 г.

Щетите от наводненията от 2014 г. се оценяват на над 500 млн. лв. и по този начин това е събитието с най-големи материални щети през последните години. Най-силно пострадалите общини тогава са Бургас, Варна, Велико Търново, Добрич, Габрово, Мизия, Созопол, София. Засегнати са училища, детски градини, болници, жилищни и други сгради, ВиК и пътна инфраструктура, мостове.

Градушката в София през 2014 г.

На 8 юли 2014 г. в София пада градушка, която е най-мащабната от гледна точка на броя засегнати хора през последните години в страната. В резултат от нея има един загинал човек от паднало върху него дърво, няколко десетки ранени, прекъсвания на електричеството, срив в мобилните мрежи, хиляди увредени автомобили, счупени прозорци на сгради, паднали дървета и запушени шахти, както и сериозни щети за един търговски център в строеж.

Само изплатените обезщетения по застраховката “Каско” на автомобили се оценяват на над 100 млн. лв., като са регистрирани щети по около 50 хил. автомобила. Изплатените обезщетения по застраховките върху недвижимите имоти са около 10 млн. лв. Докато оценката при автомобилите подценява, но е по-близка до реалния размер на щетите, то при недвижимите имоти разликата е голяма, тъй като не повече от 10% от тях са застраховани.

Земетресението в Перник

Земетресението в Перник представлява поредица от трусове, които започват на 22 май 2012 г. Най-силният от тях е с магнитуд 5.6 по скалата на Рихтер с епицентър в района на Рударци. Най-силно са засегнати Перник, София, Радомир и Рударци. В резултат от това една жена е починала, няколко десетки души са потърсили лекарска помощ поради наранявания, увредени са над 18 000 жилища, напукани са и са паднали мазилки и комини, счупени са прозорци, скъсани са водопроводни тръби, прекъснато е електрозахранването на някои места, една от охладителните кули на ТЕЦ Република е разрушена наполовина, заради което е спряна топлата вода в Перник.

Тогава държавата се ангажира да подпомогне възстановяването на града с 15 млн. лв. Възникнаха обаче опасения, че отпуснатите средства не се изразходват ефективно. От друга страна пострадалите хора протестираха, тъй като със средствата от държавния бюджет не се извършват ремонти за щети под 2 000 лв. По този начин немалка част от пострадалите всъщност не получиха помощ.

Държавната политика относно бедствията в България

Покриването на щети от страна на държавата създава очаквания, че тя винаги ще помага в такива случаи. По тази причина хората нямат стимули да предприемат действия, чрез които да се предпазват. Те не застраховат недвижимото си имущество въпреки наличието на различни рискове – градушки, наводнения, земетресения. Освен това правителството е най-големият собственик на недвижимо имущество. То не плаща данък за това и обикновено също не го застрахова. Поради това не се прави оценка на рисковете, нито се създават резервни фондове за покриване на евентуалните щети.

В повечето случаи държавният бюджет се разглежда като единствен възможен източник за преодоляване на негативните ефекти от природните бедствия. Практиката е да се отпускат преки парични помощи, да се осигуряват дрехи и подслон. Ресурсите в държавния бюджет обаче също са ограничени и не могат да покрият всички щети. При такива събития възникват извънредни разходи за самото възстановяване, както и искания за допълнителни разходи, които иначе не биха били одобрени. Тоест, възможно е бедствията да се използват като основание за още по-неефективно разходване на средствата или за злоупотреби.

В държавния бюджет годишно се предвиждат 70 млн. лв. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. От тях до 15% могат да бъдат използвани за превенция. При наличие на по-мащабни събития, като например наводненията през 2014 г., тези средства се оказват недостатъчни.

Въпреки напредъка в тази област природните бедствия все още представляват сериозен риск, както за света, така и за България. Необходимите мерки, които могат да се предприемат тук, са свързани с повишаване на финансовата и застрахователната грамотност на населението, създаване на резервни фондове, в които да се натрупват средства, и засилване на индивидуалната отговорност на собствениците на имоти. Налице са множество примери, които показват, че при мащабни бедствия непринудената солидарност и взаимната помощ са факторите, които могат да направят възстановяването по-бързо и безболезнено.