Средната лихва по жилищни заеми е 4.23%, а по потребителски е 6.27%

Темата за икономиката на Хърватия предполага и преглед на състоянието на банковата система. В страната са лицензирани 25 търговски банки и 6 спестовни банки. Представени са някои от най-големите банкови групи в Европа, като „Ерсте банк“, ОТП, „Райфайзенбанк“, „Сбербанк“, „Сосиете Женерал“. Представителни офиси имат също така „Дойчебанк“ и „Комерцбанк“. Най-големите банки според размера на активите са „Привредна Банка Загреб“, „Ерсте банк“, „Райфайзен Банк“, „Адико Банк“, ОТП, „Хърватска Пощенска Банка“.

Развитието на банковата система преминава през различни фази. След създаването на Република Хърватия броят на кредитните институции започва да се увеличава от 43 през 1993 г., които са само търговски банки, до 93 през 1999 г., 33 от които са спестовни банки, а останалите са търговски. След това протича процес на консолидиране в сектора. Така броят на институциите постепенно намалява, като понастоящем е 31.

От началото на Световната финансова криза броят на кредитните институции се понижава с приблизително една пета в резултат от фалити, трансформиране от самостоятелни единици към клонове или поради сливания сред местните банки. Понастоящем протича сливането на две от по-големите банки, докато предишните операции са свързани с по-малки и по-слабо капитализирани банки. Основният проблем за момента е преструктурирането на Агрокор, което може да повлияе негативно както на дейностите на самата компания, така и на нейните доставчици и кредитори.

През периода 2012-2016 г. се наблюдава тенденция за спад на банковите активи в абсолютно изражение, а също така и спрямо брутния вътрешен продукт на страната и спрямо активите на финансовите посредници. Приносът за това е най-вече на свиването на кредитирането, което се съчетава с отлив на чуждестранно финансиране, докато местните задължения нарастват. Намалението на кредитния портфейл обаче не е в резултат от по-ниска активност, а от интензивна продажба на необслужвани експозиции, отписване на индексирани в швейцарски франкове вземания, изменения на валутния курс и изваждането на две от банките от системата.

През 2016 г. се наблюдава процес на замяна на чуждестранното с местно финансиране, което е по-евтино, но с по-кратък матуритет. По този начин се увеличава несъответствието между срочността на активите и пасивите. Така задълженията към чуждестранни компании представляват едва 10% от общите пасиви към края на годината. Същевременно чуждестранните активи превишават съответните пасиви с приблизително 9.6 млрд. куни, което означава, че хърватските банки са нетен кредитор към останалия свят.

Увеличаването на местните депозити до 81% от общите пасиви на банковата система я прави по-слабо зависима от банките-майки. Заедно с това част от срочните депозити се трансформира в текущи сметки, което повишава лихвения, ликвидния и валутния риск. Заедно с това банковата система е подкрепена от централната банка чрез предоставяне на ликвидност от приблизително 1 млрд. куни през 2016 г.

Структурата на активите се променя към повишаване на дела на местната валута. В края на 2016 г. относителният дял на активите в куни достига 45%.

Повишаването на рентабилността на банковата система през 2016 г. се дължи както на нарастването на стойността на някои активи, намаляването на провизиите на необслужваните кредити, така и на фактори с еднократен характер в резултат от дейността на компания за разплащания с карти. Освен това спадът на разходите за лихви е по-бърз от този на приходите от лихви, което определя растежа на нетния лихвен марж. Въздействието на тези фактори обаче преминава, което определя и влошаването на рентабилността в началото на 2017 г.

Текущо финансово състояние

Данните на Европейския банков орган към края на първото тримесечие на 2017 г. показват, че банковата система на Хърватия е добре капитализирана и ликвидна. Нетният лихвен доход достига 3.2% при 1.5% средно за ЕС. В международна среда на исторически ниски лихвени проценти този резултат дава възможност за реализиране на по-висока възвръщаемост на активите. В Хърватия тя е 0.6% при 0.4% средно за ЕС, но възвръщаемостта на собствения капитал е по-ниска. И в двата показателя обаче се регистрира силен спад спрямо стойностите за предходната година. Един от факторите за това е ситуацията с корпорацията „Агрокор“.

Подобрението на качеството на кредитните портфейли, което намира израз в коефициенти на необслужваните кредити от 10.4%, все още не е достатъчно за достигане на средните стойности в ЕС. Това е един от основните проблеми пред банковия сектор. Въпреки относително малкото несъответствие между активи и пасиви, деноминирани в чуждестранна валута, в края на 2016 г. около 86% от кредитите не са хеджирани срещу валутно-индуциран кредитен риск.

Относително ниският дял на съотношението разходи към приходи от 49.6% спрямо 63.8% средно за ЕС показва добра ефективност на административните разходи на системата. Налице е потенциал за растеж, който се подкрепя и от по-консервативното използване на финансиране извън депозитите, като коефициентът кредити към депозити е 77.5% при 118.1% средно за ЕС.

Освен това покритието на необслужваните кредити с провизии е 63%, което допринася за осигуряване на буфери срещу евентуално негативно развитие. Така капиталовата адекватност от първи ред е 20.7%, а общата капиталова адекватност е 21.4% при 14.1% и 18.5% съответно за ЕС. Покритието с ликвидни активи е 163% и значително превишава както регулаторното изискване от 80%, така и средния коефициент за ЕС от 144.7%.

Лихвени проценти по кредити и депозити

Към месец май 2017 г. средният лихвен процент по ново привлечените срочни депозити в куни от домакинствата е 1.06%, докато от нефинансовите корпорации е 0.44%. При депозитите в чуждестранна валута средният лихвен процент за домакинствата е 0.44%, а за фирмите – 0.33%.

Ново отпуснатите кредити за домакинствата в куни са при среден лихвен процент от 6.27% за потребителски и 4.23% за жилищни заеми. Кредитите в местна валута за корпорации при размер до 2 млн. куни са със средна лихва от 4.89%, тези с размер от 2 до 7.5 млн. куни са с лихва от 3.42%, а над 7.5 млн. куни са с лихва от 3.31%. Съответно в чуждестранна валута според размера на кредита лихвите са 4.42%, 1.88% и 2.96%.

Рискове

Характерна особеност на хърватския банков сектор е относително високата степен на концентрация, като през последните години е налице тенденцията тя да се повишава. Причините за това са свързани с търсенето на по-висока ефективност, така и с отпадането на някои от по-малките банки от системата. Това обаче би могло да бъде източник на структурни проблеми. По тази причина са необходими по-големи капиталови буфери за системно важните институции. Бизнес моделите на някои от тях обаче ги прави по-податливи на рискове от типа на породените от ситуацията с „Агрокор“ и свързаните с него бизнеси.

Така се увеличава кредитният риск, в резултат от което ще се повиши делът на необслужваните кредити. Освен това се увеличава рискът от неплатежоспособност и се понижава ликвидността в нефинансовия сектор, което засилва несигурността в банковия сектор. Това допринася и за относително високата рискова премия по държавния дълг. Икономиката е силно зависима към измененията в условията за финансиране. От друга страна банковата система е с нисък нетен външен дълг, което понижава вероятността от пренос на шокове от банките-майки.

Риск за банковата система са големите експозиции към държавата, които представляват 18.8% от общите й активи в края на 2016 г. При негативна промяна в рисковите премии на международните пазари текущата цена на тези инвестиции може да се понижи, което да влоши балансите им. Същевременно протича процес на преструктуриране на отпуснатите предимно в евро кредити на правителството към държавни ценни книжа, деноминирани в куни. По този начин се повишава както ликвидността им, така и делът на активите, които могат да се използват като обезпечение при операциите по рефинансиране от централната банка.

Динамиката на хърватската банкова система следва измененията на общата икономическа конюнктура. Излизането от рецесията и стабилизирането на публичните финанси подкрепят подобряването на показателите през 2016 г., но през 2017 г. финансовото състояние на корпорацията „Агрокор“ поражда събития със системен характер, които заплашват стабилността и на фискалния, и на финансовия сектор. При тези обстоятелства е необходима адекватна реакция от страна на правителството, която трябва както да успокои краткосрочно пазарите, така и да не доведе до дългосрочно нарастване на моралния риск. Решението на този проблем все още предстои.