2. Икономика на климатичните промени

Използването на бензин и дизел ще бъде почти преустановено

Мерките за намаляване на емисиите въглероден диоксид ще генерират огромни разходи, без да има убедителни доказателства за ползите от тях

След като в предходната статия представих някои аргументи срещу основните митове по отношение на глобалното затопляне и влиянието на емисиите от въглероден диоксид, продължавам темата за измененията в климата. Тук целта ми е да разгледам какво би било въздействието на политиката и меркитеш относно намаляването на емисиите на въглероден диоксид.

През декември 2015 г. се случи паметно събитие в историята на политиката относно климата. За пръв път почти всички държави по света приеха споразумение за намаляване на емисиите, за да се ограничи глобалното повишаване на температурите с под 2 градуса по Целзий (2°C). По този начин беше приет дневният ред за развитието на политиката относно климата през следващите десетилетия.

Ефекти върху икономиката

1819_1Разработването на политика относно климатичните промени представлява сложен процес, който обхваща планирането на драматични обществени промени и социално-икономически ефекти. Тази политика би могла да има значими нежелани последици. Те са трудно предвидими, тъй като обхващат промени в множество сектори и влияят върху много участници.

Анализът първоначално се фокусира върху промяната в общите разходи за енергетиката, понижаването на потреблението и на брутния вътрешен продукт. Чрез тези показатели се разглежда социално-икономическото въздействие. Понастоящем се изисква информация за други ефекти. Например, възникват въпроси относно мащабните финансови и технологични изменения и тяхното влияние върху икономиката като цяло. Така пренасочването на финансови ресурси за технологични промени с цел намаляване на емисиите отнема от инвестициите в други продуктивни сектори, което може да означава по-нисък БВП. Важна е обаче не само загубата на доход за обществото, а и дали осигуряването на инвестиции с подобен мащаб няма да застраши финансовата стабилност в някои страни.

В процеса на преход трябва да се отчетат както скоростта на изчерпване на невъзобновяемите, така и ограниченията пред развитието на възобновяемите енергийни източници. Изкопаемите горива се добиват на различни места по света, като се използват разнообразни методи, което означава нееднородни производствени разходи. Скоростта на изчерпване зависи както от технологични фактори, така и от решенията на хората. Ограниченията пред възобновяемите източници на енергия са свързани с наличието на земя, където да се инсталират вятърните турбини, броя на местата, подходящи за хидроцентрали, или зоните с геотермална активност. Изчерпването на ресурсите тук означава, че централите се строят на места с по-нисък капацитет при вятърните или соларните паркове, докато при хидро- и геотермалните централи поради това се изискват по-високи капиталови разходи. Увеличават се и производствените разходи, което означава по-ниска ефективност спрямо алтернативните варианти и така се забавя икономическото развитие.

Секторите, при които е необходимо най-голямо намаляване на емисиите на въглероден диоксид, са енергетиката, транспортът и производството на строителни материали (цимент).

Независимо проучване, което използва интегриран симулационен модел за секторите икономика, технологии и влияние върху атмосферата, показва необходимите действия в глобален и секторен аспект за постигане на целите на Парижкото споразумение, които се предполага, че ще допринесат за задържане на затоплянето до 2°C.

При вероятност от 80% за постигане на увеличение на температурата с 2°C е необходимо да се приложи следният набор от мерки, които се отнасят до световната икономика като цяло:

В областта на електрогенерацията: използване на субсидии, които покриват разликата между разходите за производство от възобновяеми източници и текущата цена; субсидиране на до 60% от инвестициите в чисти технологии; повишаване на цената на въглеродните емисии и въвеждане на регулации, които изваждат от производство или ограничават капацитета на централите на въглища.

В областта на автомобилния транспорт мерките са: въвеждане на изисквания за по-ефективни двигатели с вътрешно горене и забрана за използване на по-слабо ефективни двигатели; прилагане на данъци при регистрацията на автомобили, базирани на емисията на въглероден диоксид; по-високи акцизи върху горивата; използване единствено на електрически автомобили след 2020 г. в публичния сектор; постепенно увеличаване на растителния елемент до 97% в състав на биогоривата.

В останалите сектори – замяна на използването на въглища в Китай извън енергетиката; увеличаване на растителното съдържание на горивата в авиотранспорта с 10% годишно; намаляване с 3% годишно на използването на изкопаеми горива за отопление от домакинствата.

Очакваните ефекти до 2050 г. от приложението им са почти пълно преустановяване на производството на електроенергия от въглища, намаляване на използването на природен газ, силно нарастване на използването на вятърни и фотоволтаични централи. Като цяло това трябва да доведе до значително намаляване на ролята на енергетиката като най-голям източник на емисии на CO2. Въпреки значителното намаление на емисиите лидер по този показател ще бъде автомобилният транспорт. При него използването на бензин и дизел ще бъде почти преустановено, вместо тях ще се използват биогорива и най-вече хибридно задвижване и електричество. В резултат от тези изменения се предвижда общото потребление на електроенергия да бъде с около 10% по-голямо въпреки по-високите цени. От друга страна броят на превозните средства се очаква да бъде по-малък, като общият ефект ще бъде намаляването на емисиите на CO2 с приблизително 70%.

Политиката по климата води до драстични промени в използването на изкопаеми горива. Тя изисква значителни инвестиции в чисти технологии и огромни финансови потоци от правителствата за създаване на подходящи стимули за тези инвестиции.

Въздействието върху икономиката е по няколко канала. Разходите за прехода се понасят от потребителите през по-високите цени на електричеството и останалите услуги от енергетиката. Повишаването на производствените разходи ще изисква от фирмите да увеличат цените, което води до понижаване на реалния разполагаем доход на домакинствата. Това допринася за забавяне на икономическия растеж и намаляване на заетостта. По-ниското производство в резултат от това се оценява на няколко трилиона щатски долара. От друга страна инвестициите в нисковъглеродни технологии, оборудване и инфраструктура ще допринесе за повишаване на задлъжнялостта на публичния и частния сектор.

Повишаването на данъците, необходимо за финансиране на по-високите публични разходи, ще понижи допълнително дохода и потреблението на домакинствата. Освен това намаленото използване на изкопаеми горива ще намали износа и дохода в страните-производители, докато при страните-вносители ще се повиши търговското салдо. Нарастването на инвестициите ще бъде по-съществено в страните, в които търсенето на енергийни ресурси ще се повишава, но не и в регионите на стабилно търсене, където промените ще са относително малки. В страните-производители загубите от понижения износ ще превишават дохода, генериран от инвестициите в нисковъглеродно производство.

Ефекти от Парижкото споразумение върху температурите по света

1819_2Съвместната програма за наука и политика на глобалната промяна представлява реакцията на Масачузетския технологичен институт към предизвикателства, произтичащи от глобалните промени в околната среда. Програмата моделира както човешката дейност, така и климата. Разработени са няколко сценария. Първият е базов – без политика по климата, а останалите три са песимистичен, който не предвижда по-нататъшни действия след 2030 г., реалистичен и оптимистичен, който допуска до края на века спазването на същите ангажименти, каквито са заложени в Парижкото споразумение.

Изследването достига до заключението, че според базовия сценарий до 2053 г. температурата ще превишава тази от прединдустриалните времена с повече от 2°C, докато през 2100 г. - с между 2.7 и 3.6°C. Моделът показва с вероятност от над 95%, че превишението през 2100 г. спрямо целевата стойност ще бъде с поне 2°C.

Алтернативните сценарии, които оценяват ефекта от мерките по Парижкото споразумение, показват, че до 2050 г. средната температура на земната повърхност ще бъде с едва 0.1°C по-ниска спрямо базовия сценарий без предприемането на мерки. Това не представлява значима промяна в сравнение с общите разходи, които ще бъдат направени. Едва през 2100 г. предприемането на мерките би дало резултат от 0.6 до 1.1°C по-ниски температури спрямо базовия сценарий. Това отново означава, че те няма да бъдат достатъчно ефективни.

Като цяло мерките, които се предприемат във връзка с климатичните промени, ще изискват значителни ресурси и ще генерират огромни разходи, без да има убедителни доказателства за ползите от тях. В действителност, технологичното обновяване, което се случва в резултат от конкуренцията на пазарите, има основен принос за намаляването на емисиите както на въглероден диоксид, така и на други “парникови газове” и замърсители като фините прахови частици. Както се случва обикновено, стремежът на политиците да демонстрират активност по определени въпроси всъщност може да създаде допълнителни проблеми вместо да реши съществуващите.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари