Страната ни изостана с 11 места в класация за правене на бизнес

Продължавам темата за важните процеси и събития през 2017 г. в България. Тук ще се фокусирам върху средата за бизнес и динамиката на основни макроикономически показатели като брутен вътрешен продукт (БВП), инвестиции, износ и внос.

През годината външното търсене от Европейския съюз (ЕС) и другите важни партньори се увеличи. Икономически растеж беше регистриран във всички страни от ЕС, което повлия позитивно върху икономическата активност в България по линия най-вече на търговията, тъй като местните предприятия вече са част от веригата на доставки в производствения процес на големи машиностроителни фирми.

Състоянието

за бизнес

Според класацията на Световната банка (СБ) за условията за правене на бизнес в България от микроикономическа перспектива тя се нарежда на 50-то място от общо 190 страни. По този начин тя изостава с 11 места спрямо класирането си от предходната година. Така тя леко се отдалечава от водещите икономики, тъй като те отбелязват напредък, докато тук ситуацията на практика не се променя.

Според данните в актуалния доклад може да се приеме, че предимствата на средата за бизнес в България са свързани с минималните пречки пред международната търговия (21-во място), като разликите с най-добрите практики по света са минимални. Защитата на миноритарните инвеститори е друга област, в която България е сред най-високо класираните (24-то място), но тук тя е далеч от най-добрите практики. Според условията за стартиране на бизнес страната е в средата на класацията (95-то място), но всъщност е близо до водещите в тази област държави.

Най-лошо е представянето според показателя достъп до електричество, където България е на 141-во място и е най-далеч от най-добрите практики. Въпреки позициите сред първите 50 държави в класацията, проблемни са също области като процедурите при несъстоятелност и прилагането на договорите. Получаването на разрешителни за строеж в България също представлява продължителен и скъп процес.

Според доклада на СБ, през 2017 г. в България е направенареформа, насочена към повишаване на надеждността на електроснабдяването. Въведена е система за автоматичен енергиен мениджмънт, която да се използва за мониторинг на прекъсванията и по-бързо възстановяване на захранването. Това обаче не е достатъчно страната да подобри представянето си по показателя, свързан с електричеството. Все пак през последната година СБ не отчита промени, които затрудняват допълнително правенето на бизнес.

Растежът

на БВП

През първите три тримесечия на 2017 г. се реализира почти равномерен реален растеж на БВП на годишна база в интервала между 3,6% и 3,9%. По този начин темпът се запазва относително постоянен през последните две години. Източниците на растежа обаче са различни както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането.

Основният фактор за растежа през 2017 г. е вътрешното търсене, като най-голям е приносът на крайното потребление, най-вече индивидуалното, докато този на инвестициите е значително по-малък. От друга страна външният сектор има отрицателен принос, като темпът на растеж на вноса превишава този на износа. За сравнение, през 2016 г. потреблението и външният сектор са със сходен положителен принос, докато инвестициите спадат в реално изражение.

От страна на предлагането също се наблюдават изменения в източниците на растеж. През първите 9 месеца на 2017 г. брутната добавена стойност (БДС) нараства най-бързо при операциите с недвижими имоти (7,9%), строителството (6,9%) и държавното управление (6,7%). Спад на добавената стойност се регистрира при информационните и комуникационните технологии (-4%) и селското стопанство (-0,9%). За сравнение, през 2016 г. информационните и комуникационните технологии (ИКТ) са водещи по растеж (16,7%), следвани от финансовите и застрахователните дейности (7,4%), преработващата промишленост (5,9%) и операциите с недвижими имоти (5,7%). Тогава се отбелязва спад в строителството (-5,8%), държавното управление (-3,1%) и културата, спорта и развлеченията (-1,7%).

Причините за забавянето на растежа в преработващата промишленост и ИКТ сектора могат да се търсят в дисбалансите на пазара на труда. Търсенето на добре подготвени работници и служители превишава предлагането, което повишава цената на труда и ограничава потенциала за развитие.Образователната система не осигурява достатъчно кадри с инженерен профил, а освен това, въпреки очакванията за заплащане над средното, няма силен интерес сред младите хора към тези професии поради изискванията за умения в областта на точните науки. По този начин не може да се обезпечи устойчив растеж на икономиката.

Възстановяването на инвестициите

От началото на 2017 г. започна процесът на възстановяване размера на инвестициите в реално изражение след спада им от 6,6% през предходната година. Той беше резултат най-вече от пониженото усвояване на европейските средства. То доведе до спад на капиталовите разходи в държавния бюджет с над 3 млрд. лв. през 2016 г. спрямо 2015 г. Освен това е регистриран силен спад на потока от преки чуждестранни инвестиции(ПЧИ), чийто размер е едва 660 млн. евро при 2,48 млрд. евро през 2015 г. По този начин източникът на финансиране на инвестициите бяха местните спестявания.

През 2017 г. основно влияние има ефектът на ниската база. Предварителните данни за първите десет месеца на годината показват, че потокът от ПЧИ достига 855,5 млн. евро, т.е. при оставащи 2 месеца те вече са превишили резултата от 2015 г. Капиталовите разходи в държавния бюджет към ноември 2017 г. са в размер 2 млрд. лв., като леко изостават от тези за съответния период на 2016 г. (2,06 млрд. лв.). Вероятно стойността им към края на годината е близка до тази от 2016 г. Следователно очакваният положителен реален растеж на инвестициите, измерени чрез брутообразуването на основен капитал, отново е генериран от частния сектор.

Според данните на НСИ през 2017 г. през първите 9 месеца на 2017 г. спрямо съответния период на 2016 г. най-бързо растат разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в икономическите дейности недвижими имоти (42,2%) и селско стопанство (26,1%), докато негативна промяна е регистрирана при ИКТ (-23,7%), държавно управление (-20,7%) и финансови и застрахователни дейности (-19,5%).

Растежът на инвестициите през 2017 г. обаче няма да бъде достатъчен, така че размерът им да достигне този от 2015 г. Очакванията са това да се случи през 2018 г.Важно значение в случая има средата за бизнес. Докато на макрониво ситуацията изглежда приемлива, то от микроикономическа перспектива липсват реформи, които да улесняват правенето на бизнес. Въпреки честите промени в нормативната уредба тя като цяло не става по-благоприятна и това е видимо в данните за инвестиционната активност в страната.

Развитието на външния сектор

През 2017 г. продължава тенденцията за разширяване на външния сектор на икономиката. През първите 11 месеца на годината износът на стоки и услуги възлиза на 31 млрд. евро, докато през съответния период на предходната година е 28,2 млрд. евро. Следователно темпът на растеж е 10,1% в номинално изражение. Износът на стоки е 23,8 млрд. евро и се повишава с 12,9%, докато износът на услуги е 7.2 млрд. евро и бележи растеж от 1,7%.

През периода януари-ноември 2017 г. вносът на стоки и услуги достига 29,6 млрд. евро, като регистриратемп на нарастване от 14,1% в номинално изражение. Вносът на стоки е 25,4 млрд. евро и се повишава с 15,8%, докато вносът на услуги е 4,3 млрд. евро и нараства с 4,7%. По този начин общото салдо по външната търговия със стоки и услуги достига 1,4 млрд. евро като се свива с 36,7%. Това означава, че приносът на външния сектор за растежа на БВП през 2017 г. е отрицателен.

Като цяло темпът на растеж на вноса изпреварва този на износа, тъй като вътрешното търсене се разширява по-бързо в относително изражение спрямо външното. Очакваната по-висока инфлация през следващите месеци поради увеличените производствени разходи в резултат от повишените цени на електроенергията и водоснабдяването, както и на работните заплати обаче би могла да влоши конкурентоспособността и представянето на експортно ориентираните отрасли.

Бавната

конвергенция

Посочените процеси, действащи през 2017 г., влияят върху скоростта на сближаване на българската икономика към тази на ЕС. Така през 2017 г. равнището на цените и покупателната способност в страната са около 50% от средните за ЕС. Целта на правителството за влизане в еврозоната е свързана с изпълнението както на критериите за номинална конвергенция (за стабилност на валутния курс, на цените, на лихвените проценти и за устойчивост на публичните финанси), така и на неофициалното изискване за покупателна способност от около 70% от средната за ЕС. При настоящите темпове на догонване изпълнението на този критерий изглежда все още трудно постижимо в обозримо бъдеще. Липсата на готовност по отношение на реалната конвергенция може да постави под съмнение устойчивостта при изпълнението на критериите за номинална конвергенция.