АРГО – краят на Черния лебед в правосъдието

Стенограмата е изключително полезно четиво и за онези посланици на 12 държави членки на Европейския съюз, които толкова пламенно се обявиха в защита на продължаването на унизителния за България т.нар. мониторингов механизъм.

В първата част на синопсиса на стенограмата от тайната сбирка на олигархичния кръг “Капитал” от края на юли 2016 г. ви представихме как, водени от жаждата за власт, кукловодът на задкулисието Иво Прокопиев, провалените политици Христо Иванов, Радан Кънев, Трайчо Трайков, поръчкови “журналисти” като Иван Бедров и Стоянка Георгиева, както и куп “професионални” протестъри, са инженерствали още преди година хибридните партийни проекти “Да, България” и „Нова република“.

Друга цел на сбирката, родила АРГО гейт, е излъчването на кандидат за президент на задкулисието, който да бъде наложен на Реформаторския блок. Както и се случва - реформаторите издигнаха Трайчо Трайков и го класираха до Жорж Ганчев. От стенограмата става ясно, че са обсъждани номинациите за президент и на поне двама, свързани с правосъдието, юристи. И ако за единия това не би било проблем, защото е адвокат, то за другия това е окончателното му дискредитиране в качеството му на председател на Върховния касационен съд.

От ден първи на спускането му в изпълнителната власт проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов започна да изпълнява дълго подготвян план на олигархията по дискредитирането и детронирането на обвинител № 1. Стенограмата от сбирката на задкулисието е най-сериозното доказателство за съществуването на такъв сценарий и потвърждава организирането на всевъзможни активни мероприятия, воденето на хибридна война срещу държавни институции и заливането на европейските институции с компромати, част от които писани с подкрепата на техния служител в София - изобличения от “Уикилийкс” като доносник на ЦРУ холандски лобист за легализиране на гей браковете и любимец на олигархичния кръг “Капитал” Юри Бюрер Тавание.

Част от думите на катастрофиралия на предсрочните парламентарни избори номинален председател на “Да, България” Христо Иванов, които попадат в стенограмата АРГО, тепърва ще резонират най-силно върху липсата на интегритет у Лозан Панов в качеството му на съдия № 1. Едно изречение, което Иванов отправя по адрес на Панов, доказва не просто пълната зависимост на председателя на Върховния съд от олигархията, но дава обяснение и защо в последните почти две години с активното му съучастие задкулисието оказва влияние върху съдебни решения и присъди, прави опити да кадрува в правосъдието, а преследвайки дълго желаната цел - овладяване на прокуратурата, прибягва до политизирането на съдебната система, с което се погазва не просто конституцията, но и се рушат основите на правовата държава.

От 2 април, когато АРГО гейт стана обществено достояние, Лозан Панов няма етичното и моралното право да заема поста председател на Върховния касационен съд. Причините стават ясни от дискусията, в която участват три от марионетките на Прокопиев - Радан Кънев, Христо Иванов и Антоанета Цонева:

Радан Кънев: “...Лозан Панов трябва да напусне...”

Антоанета Цонева: “Лозан Панов не може да е кандидат на партия!”

Христо Иванов: “Ако има Черен лебед, това е жена му на Лозан...”

Какво знае за биографията на жената на Лозан Панов бившият правосъден министър? Държи ли задкулисието в зависимост съдия № 1 с компромати за Черния лебед? Какви поръчки на олигархията е принуден да изпълнява от 2015 г. насам председателят на Върховния касационен съд? Това са най-логичните въпроси, които възникват от краткия, но изключително съдържателен диалог между “Светата троица на морала”. След стенограмата от АРГО гейт вече никой не трябва да има илюзията, че докато Лозан Панов е ръководител на ВКС, у нас ще има осъден корумпиран политик или незаконно обогатил се за сметка на държавата олигарх.

А ако някой все още вярва, че намеренията на Прокопиев и компания за прословутата им “съдебна реформа” са свързани с нещо повече от осигуряване на собствената им недосегаемост и овладяване на репресивните органи на държавата, за да се използват за разправа с конкуренти, то е крайно време да изостави и тази заблуда. Достатъчно е да прочете още от стенограмата.

На 19 април 2016 г. т.нар. инициатива “Правосъдие за всеки”, която, както става ясно от АРГО гейт, е част от мрежата на задкулисието, организира събитие в ивент център “Ерато”, на което групичката около Христо Иванов и върхушката на политизирания Съюз на съдиите в България обсъждат следващите етапи от хибридната война срещу институциите от съдебната власт. И тъй като присъстват медии, всичко е пакетирано зад клишетата за “независимост” на правосъдието и “реформа” за установяване на върховенството на закона.

На същото място, пред почти същите “професионални” протестъри, вече и с участието на техните кукловоди и ментори, с изключение на действащите магистрати от компрометирания Съюз на съдиите, но на 28 юли миналата година, на тайната сбирка на АРГО, отново покрай обсъжданията на потенциални кандидати за президент, с няколко изречения Христо Иванов се самоизобличава като основен координатор и инициатор на “активните мероприятия” срещу прокуратурата, стартирали през август 2014 г. и продължаващи и до днес. Разговорът между Иванов, Прокопиев и протестъра Николай Стайков разкрива и механизма на работа на задкулисието:

Христо Иванов: “...Аз мога да ида при Екимджиев (адвокат Михаил Екимджиев - б.р.) да му кажа - искам да изнесеш твоя хейт срещу Цацаров в национален ефир…”

Иво Прокопиев (към момента на изказването все още срещу него няма обвинение от прокуратурата - б.р.): “…Моите очаквания бяха надхвърлени и има някои кандидатури, които могат да бъдат успешни, да утвърдят проект и т.н. …”

Николай Стайков: “…за мен неочаквано добър резултат, защото отменя много догадки и улеснява комуникацията с новите имена, като Михаил Екимджиев. Защото едно тримесечно безсъние на Цацаров ще ни даде много…”

Задкулисието знае и използва фиксацията на пловдивския адвокат Екимджиев върху Сотир Цацаров. Фиксация, която няма общо с поста на главен прокурор, а с предишното качество на Цацаров като пловдивски съдия, чиито осъдителни решения, в огромната си част потвърдени и от върховна инстанция, го превръщат в магистрат за пример.

Стенограмата е изключително полезно четиво и за онези посланици на 12 държави членки на Европейския съюз, които толкова пламенно се обявиха в защита на продължаването на унизителния за България т.нар. мониторингов механизъм. Време е и чуждестранните партньори на страната ни да чуят гласа на нейните граждани, които със забележителна категоричност показаха, че не желаят бъдещето им да се решава от самозвани “елитаристи”.