„Социалният асансьор“ нагоре към властта издига не родолюбивите, не социално отговорните за думите и делата си люде

Разединяването и противопоставянето тежко увредиха душевното здраве

Сто години след Руската Октомврийска революция във Франция потегли Втората Френска - 240 г. след Първата. Синхронистично, както и фактът, че жълти жилетки облякоха в Португалия, Белгия и дори в Източна Европа. Припомняме си днес, че комунизмът също е изцяло западен продукт, конспиративно изнесен за приложение в Източната част на Европа. Както и революционният, национал-социализмът, фашизмът и концлагерите. 2018-а отминава съпроводена с опасенията, че прилича на предвоенна година.

„Какви лицемери сме ние политиците“, казал един дипломат в Мюнхен през 1938 г. след края на конференцията, на която Великобритания и Франция предават Чехословакия на Хитлер, която преди това твърдо обещали да бранят. През 1939 г. започва Втората световна. Символът на Европейския съюз днес е разклатушканият от „ишиас“ председател на Еврокомисията Юнкер, обул се с две различни обувки. В последните дни на декември, огорчен от съюзната действителност, той възкликна, че доста европейски лидери са брутални лицемери...

Падат не само портретите от стените, самите стени се срутват, повлечени от срива на носещи ги партии колони. В Италия цялата политическа колонада падна, от т. нар. системни партии останаха руини. Във Франция нафукалият се за всеевропейски водач Макрон вече стана Микрон за французите. Не е само това, традиционните десни там се спихнаха, социалистите напълно се сринаха. Полският евродепутат Януш Корвин-Мике предсказва начало на глобална война, в National Interest същото провидя проф. Робърт Фърли от Колежа на сухопътните войски на САЩ.

Според него главната причина е икономическият сблъсък между САЩ и Китай, който не може да се разреши мирно в полза на Запада и със запазване на американската хегемония. Така е и според други анализатори. САЩ слабеят, Китай се засилва, в реалната икономика вече води в състезанието, несъмнено скоро и във военно отношение ще стане свръхсила. Военното решение тогава вече би било безумие, идеята да се избърза витае в едни глави във Вашингтон, Лондон и Брюксел. С оглед напредналото сближаване на Пекин с Москва и днес си е безумие.

Логично през 2018-а страховете на Запада се изляха в нарастваща агресия. В хибридна война с Русия и Китай, в санкции, глоби, разрушаване на следвоенния световен ред, заплахи, провокации. В агресии и вътре в страните от Запада, дори в най-богатите. Избухнаха недоволства в почти всички области на обществения живот – от икономическите кризисни феномени и липсата на смислени стратегии за излизането от тях, от ръста на цените. Преди всичко от некадърността и наглостта на властимащите в своите страни, от корупционния им хъс, от надменното незачитане на интересите на широките слоеве на населението и обслужването на свръхбогатите.

Те пък мобилизираха до военно състояние политическите си измекяри и пропагандната прислуга в опит да прокарат най-циничните си и особено вредни за хората мероприятия – Истанбулската конвенция и Споразумението на ООН за миграцията. В редица страни, за радост и в България, обществата провалиха тези попълзновения срещу особено интимните си интереси. Поражението на политиците и особено на подривния им апарат в медиите, държавните и международните институции вече има важни и трайни последствия.

През изминалата година търпението надхвърли границите, хората в много страни поеха към активна защита на правата и свободите си. Това е резултатът от десетилетията вредни либерални експерименти и лъжедемокрация, изродили се в упорити опити за налагане на повсеместно тоталитарно управление. Стана очевидно за мнозина, че тази форма на капитализъм е не само отживелица, но е и безнадеждно прогнила. И нанесла на хората много тежки увреждания срещу значително по-малко ползи.

Системното разединяване на хората, разбиването на обществата на все повече противопоставящи се и дори враждуващи сегменти достигна предела си. С невъоръжено око се вижда в САЩ и Великобритания, в Италия и Франция, в Испания, Холандия и Белгия, почти навсякъде сред колективния Запад. Все по-често цитират еврейката Бат Йеор с нейната прогноза за "Еврабия". Дори в най-унесените в мигрантско-джендъристка полуда Швеция и Норвегия вече треперят да не избухнат бунтове и със симпатия си спомнят за Андерс Брайвик.

Да, психопат, масов убиец, но не се пръкна случайно, а отбеляза началото на закономерно явление. Разбиването на семейството, рязкото увеличаване на разводите и наркоманиите, появата на разширени семейства с един родител, териториалната стабилност – всичко беше пожертвано за появата на принудително разнообразие от форми и движения. Резките колебания в икономиката, престъпността, тероризмът и ширещото се насилие отдавна не са изключения.

Дължат се преди всичко на умишленото от страна на елитите препятстване на социалното сближаване на хората. За да бъдат манипулирани и контролирани по-лесно, за да издига „социалният асансьор“ нагоре към властта не родолюбивите и отговорните за думите и делата си люде, не социално устойчивите и психически здравите, не създалите се кариерно и кръвно ангажирани за настоящето и особено за бъдещето на младите поколения. Разединяването и противопоставянето продължиха твърде дълго и тежко увредиха общественото душевно здраве.

Както и масовата култура, призвана уж да влияе за здравословно социално сближаване. В действителност се оказа, че по-често задръства източниците на социално здраве и бълва вредни за него продукти. В Щатите и почти навсякъде в колективния Запад психиатрите и психолозите наблюдават все повече и по-трудни за терапевтично повлияване тревожни състояния, случаи на душевно опустошение и проблеми със самовъзприемането. Все по-ясно наподобяващи състоянието на гранично разстройство на психиката.

С импулсивно и опасно неконтролирано поведение, значителни колебания в настроението, изкривявания в мисленето и възприятията, зачестяващи случаи на междуличностна психопатология. Още през 2009 година в. „Тайм“ писа, че психиатрите и психолозите най-много се притесняват от граничните разстройства и много от тях малко знаят как да ги лекуват. Проучванията показват, че рискът от заболяване с това разстройство е два пъти по-голям, отколкото с шизофрения и маниакално-депресивна психоза.

Срещу пределното нарастване на вътрешнополитическите напрежения и опасност от взрив за властимащите елити от векове изходът е във формирането на външни опасности и често с последващи войни. Опитват и сега, репчат се, заплашват, провокират, но все по-ясно се долавят нерешителност и непоследователност. През 2018-а релефно изпъкна друго съотношение на силите в икономиката и въоръженията, още по-ясно се забеляза, че хората на Запад не искат да гинат, както това е било преди двете световни войни. Но уплашените лидери винаги са опасни.

Но ще продължават същото, нямат друго. С отслабваща сила, но още ще напират с мулти-култито, с джендъризма и соченето на зли външни врагове на распрекрасната и безалтернативна либерална демокрация. С провокациите на протежетата си в Украйна и Близкия Изток, около Китай и в Латинска Америка. Докато поредната финансово-икономическа криза с последващите социални взривове не пометат значителна част от елитите, наред с протежетата, медиите и подривната непеошка агентура.

Имаше и доста хубави неща през 2018-а, разбира се. Направиха се забележителни, а някои и направо фантастични научни постижения. Особено плашещи във въоръженията, но окуражаващи в медицината. Имаше големи културни, инженерни и строителни постижения. В роботиката ускорението беше особено впечатляващо. При увеличения брой природни катаклизми имаше и повече жертви, но хората все пак се справиха.

У нас се справиха с председателството на Европа, поне така каза Брюксел. Управляващите сочат цифри в полза на твърдението за икономически успехи, но съмненията и фактите в обратна посока са много. Високо е и недоволството сред хората, имаше бледи прояви на протест, но отзвучаха мирно. Циганите се проявиха като още по-неинтегрирани. Ако сме дали нещо на света - това е българският модел, писа Станислав Стратиев. Българският модел е състояние на духа, начин на мислене. Когато мълчанието е злато, а кроткото агне от две майки суче.

И така започваме 2019-а. Да ни е честита!