2022: „Година на среброто" на древния Мисионис

Златни и сребърни съкровища бяха открити при разкопките в древния Мисионис.

Пред нас блесна уникален паметник на средновековното бижутерство

Епископски енколпион е носен дълго време, може би столетия

На читателите вече е добре известно, че през 2022 г. правителството на четворната коалиция в спря целевото държавно финансиране на няколко приоритетни обекти в България с огромно значение за развитие на културния туризъм. Сред тях беше и великолепният късноантичен и средновековен град Мисионис край Търговище. Но благодарение на финансирането от местната община годината не остана „нулева“!

Този сезон от проучването на прекрасния археологически обект спокойно може да бъде наречен „година на среброто”. Това не бива да ни учудва, защото още през ХІІ в. арабският географ Ал-Идриси определя Мисионис като много богат град с „пълни с народ пазари и природни богатства, а жителите му извличали значителни доходи от търговия”. Разкопките показват, че той наистина е бил важен икономически център от основаването си през V в. до гибелта си при османското нашествие в края на ХІV в.

При тазгодишните разкопки са открити близо 200 ценни находки. От тях над 20 са предметите от сребро, датирани във всички периоди от съществуването на Мисионис. Става дума за монети, накити и апликации за рангови болярски колани. 

Без съмнение шедьовърът на този сезон е една забележителна християнска реликва. След почистването от химиците-реставратори, пред нас блесна уникален паметник на средновековното бижутерство. Става дума за двустранен медальон от сребро с висока проба, като от двете страни са оформени прекрасни бюстове на светци. Внимателното наблюдение показва, че това са предводителят на Христовото воинство, Архангел Михаил, и светецът Спиридон – велик чудотворец и покровител на занаятчиите. Много е важно, че медальонът има сребърни халкички за окачване, а от двете страни са запазени също сребърни висулки – част от масивна сребърна верига-огърлие за окачване на врата.

Сребърният медальон от Мисионис.

Съществуващите аналогии показват, че без съмнение става дума за най-високо произведение на византийското приложно изкуство, изпълнено вероятно в ателиетата на столицата Константинопол. Всички стилови и иконографски белези насочват към периода XI-XII в. Различни паралели категорично свидетелстват, че някога на предната страна на сребърната верига-огърлие е висял сребърен и вероятно позлатен масивен епископски кръст-реликварий (т. нар. енколпион). В него били съхранявани мощи на светци и частици от Светия кръст.

Днес самият енколпион не е запазен, но обликът му може да бъде възстановен въз основа на съществуващите примери. Откритият при разкопките сребърен медальон е представлявал декоративната закопчалка на веригата, на която върху гърдите на архиерея е висял кръстът-реликварий. Медальонът-закопчалка се е намирал точно на срещуположната страна – върху задната част на врата на свещеника. Аналогиите със съвременно богослужебно одеяние показват, че художествено изработената закопчалка е носена върху дрехата и е била видна за богомолците при служението в храма. А как е изглеждал самият енколпион може да се вид от намерения преди няколко години отново на Мисионис оловен кръст-реликварий с изображението на Христос, така почитания тук апостол Андрей Първозвани, и други светци.

Двете страни на новооткрития сребърен медальон са изключително силно изтрити от досега си с епископските одежди. Това означава, че сребърният епископски енколпион е носен дълго време, може би столетия. А при това положение най-вероятно прекрасното произведение да е било използвано и през XIII в., когато Мисионис процъфтява като важен център на Второто българско царство на пътя между столицата Търновград и най-голямото пристанище Варна. Съвсем не е изключено тази епископска принадлежност да е била унищожена от османските завоеватели на града, които завладели го след тежка обсада в края на XIV в.

Със същият този период десетината открити при разкопките сребърни монети, отсечени от българските царе Иван Александър(1331-1371), Иван Шишман (1371-1395) и завоевателя на града – султан Мурад І (1362-1389). Много важни са българските сребърни аспри, показващи възхода на стоково-паричните отношения във Второто българско царство през ХІІІ-ХІV в. Монети в България се секат още по време на Иван Асен ІІ (1218-1241), но те са в малки емисии и са предназначени по-скоро да представят нарасналото значение на държавата в средновековна Европа. Истинско монетосечене обаче се организира за прът път чак от цар Константин Тих (1257-1377).

Най-рано започва да издава сребърни монети цар Теодор Светослав (1300-1322). След дълга икономическа криза при своите предходници, той възстановява редовното българско монетосечене. Около1304 г. започва производството на медни (билонови) корубести монети, а след 1307-1308 г. вече се секат и първите български сребърни монети (аспри). Те са плоски, с много красива изработка и тегло около 1,6-1,7 г.

Най-интензивното българско средновековно сребърно монетосечене се случва при царете Иван Александър и Иван Шишман. Апогеят е при първия владетел, когато то достига до няколко десетки милиона екземпляри. Тези монети били добре познати и тачени на Балканите заради постоянното си тегло от 1,7 г и високо съдържание на благородния метал от около 930/1000. Те се разпространяват не само в царството, но намират добър прием в Сърбия, Влахия, Византия, Молдова, руските княжества и татаро-монголите на полуостров Крим.

При тазгодишните разкопки са открити близо 200 ценни находки.

От тазгодишните разкопки произхождат и други ценни находки от сребро. Става дума за пръстени и дамски наушници от благородния метал. Но особено важни са красивите апликации на болярски колан от ХІV в. Засилената феодализация на българското общество през ХІV в. довежда на мода т. нар. „златни“ и „сребърни” рицарски колани. Примери за тези атрибути се виждат на всички запазени портрети на български аристократи от тази епоха (църквите в Станичене, Долна Каменица, Калотина, Земен и др.) Те се откриват и в болярските съкровища от втората половина на XIV в., като тези от Варна, Никопол, Дружба и др.

Вече е напълно доказано, че това са мъжки рангови отличия и са били връчвани на заслужилите благородници от царя подобно на посвещаването на рицари в Западна Европа. През VIII в. Карл Велики за пръв път тържествено опасва своя 13-годишен син Людовик. Така този германски обичай ляга в основата на средновековното посвещаване в рицарство. Официалното наименование на процедурата е „поставяне на воински пояс“ (cingulum militare). В западноевропейските страни рицарските колани са особено популярни между 1340 и 1410 г., когато се носят върху доспехите и издават достойнството на притежателите им.

Тази практика е описана в чл. 48 от Законника на сръбския крал Стефан Душан (1331-1355). Там се подчертава, че ранговите колани са връчвани лично от него и се предавали по наследство на най-големия син, наследявал „бащината“ (т. е. феодалната собственост). Подобни отличия са поръчвани и от българските владетели със стотици в западни бижутерски ателиета като тези във Венеция, Дубровник и други градски центрове. Вече през XIV в. е възможно и организирането на местно производство.

Така откритият сребърен колан от Мисионис без съмнение е бил носен от виден български аристократ. Вероятно той е бил сред защитниците на града, които се бият до последна капка кръв, бранейки го от османските нашественици в края на ХІV в.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи