В момента няма политическа партия у нас, чието влияние еднозначно да нараства. След президентския вот през 2016 г., влиянието на БСП нарастваше. Този процес е прекъснат понастоящем. Това сочат данните от национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено в периода 12-18 април 20018 г., сред 1000 пълнолетни лица, чрез полустандартизирано “face-to-face” интервю по домовете.

27% твърдят, че влиянието на ГЕРБ расте през последните месеци, а според 29% то намалява. БСП разширява влиянието си според 26%, а други 28% смятат, че го свива. Повечето партии, които не са представени в парламента, са оценявани от хората като губещи политическо влияние.

Към 18 април сигурни участници в следващ парламент са ГЕРБ, БСП, ДПС и ОП. Ако днес се провеждаха парламентарни избори, 24.5% от българите биха гласували за ГЕРБ, а 20.5% - за БСП. ДПС е с електорален дял от 6.1%, а ОП – с 5.5%. С 1.1% „Воля” би загубила шансове за участие в следващ парламент.

Въпросителните вдясно са повече от предлаганите решения. Има две ядра – около РБ и около „Демократична България”. Нито едното от тях засега не си гарантира присъствие в следващ парламент. Извън тях остават 5% българи, които биха гласували за нови десни партии. Те са ресурс, който тепърва ще търси политическо представителство, посочват от „Екзакта Рисърч Груп”.

За последната година с 3% нарастват желаещите да гласуват за нова партия и сега те са 33% от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст между 18 и 40 години, жители на малките градове и на селата.

Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни, според 56% от българите. 27% искат предсрочен вот. 53% от избирателите на БСП се обявяват за предсрочни избори. Близо половината от хората, които искат предсрочни избори посочват, че биха гласували за нова партия.

74% от българите подкрепят членството на страната ни в ЕС. Противниците са 16%. Ретроспективният анализ по данни на „Екзакта” от последните години показва, че подкрепата за еврочленството ни е трайна и висока - между 74% и 79%. Неодобрението е между 13% и 16%. В момента най-високо неодобрение за членството ни в ЕС регистрираме сред избирателите на БСП – 28%.

Одобрението за членството ни в НАТО се вмества между 55%-60% през последните години, а неодобрението е между 22% и 28%. През април 2018 г., 58% от българите одобряват членството ни в НАТО, а неодобрение декларират една четвърт. 40% от избирателите на БСП не одобряват членството ни в НАТО.

Като цяло хората, които очакват ползи за страната ни от Българското председателство на Съвета на ЕС са повече от онези, които не очакват ползи (40%:34%). Оценките обаче са силно политизирани. Сред привържениците на управляващите надделява тезата, че България ще извлече ползи от председателството, докато повечето симпатизанти на опозицията не очакват ползи.