България не само е най-древната държавност в Европа, оцеляла до днес с името си. България има незаобиколим и грамаден принос към културно-духовното възвисяване на Европа. Създавайки своя азбука, разпростряла се впоследствие към сърби, хървати, румънци, руснаци, украинци, страната ни освен военно-икономически се налага и като духовен лидер на Средновековна Европа. Забравяме, че в онези векове на Стария континент има три империи - между Западната римска (Франкската) и Източната римска (Византия) се издига Българската империя. 

Авторите на глаголицата - светите братя Кирил и Методий -  безапелационно са българи и познават до съвършенство старобългарския говорим език - за да могат да го “изобразят” чрез фонетични знаци. Израснали в Солун и бидейки “славяни”, по това време те просто няма какви други да са по народност.

Значим принос за това да имаме собствена азбука има техния брилянтен ученик Климент Охридски, с чиято помощ Борис I Покръстител превръща в държавна политика създаването на старобългарска национална азбука - т. нар. кирилица. По-късно Климент е обявен за пръв епископ на българския език и е родом от Мизия (днешна северна България), попадаща в политическите граници на българското царство, както пише в животоописа му Димитрий Хоматиан.

За мащабната си геополитическа и държавотворческа цел княз Борис изгражда Охридската и Плиско-преславската книжовни школи, които ще се превърнат в цитадели на култура, старобългарска литература и книжнина. Но най-важното - на осъзнат и народностен общобългарски дух. В тези културни средища се твори оригинална и преводна литература, запазва се от унищожение и ценно културно-историческо богатство на Източен Рим.

На тази българска азбука днес пишат над 300 милиона славяни/европейци. А тя съществува само и единствено като плод на българското национално усилие и на далновидността на цар Борис I. Загрижен за баланса между универсалното (ако не си в християнското семейство си потенциално атакуван във всеки момент) и националното (покрай покръстването Византия лесно може да те елинизира и обезроди), българският държавник действа исторически мъдро. 

България приема християнството, но създава своя писменост на жив старобългарски език, на който да се превежда и богослужебната книжнина. Обособена е и българска църковна йерархия.

По това време Божието слово е недостъпно за французи и англичани, например, които ще го разберат на говоримия си език едва след 3-4 века. Забележете, че след отмрелите древногръцки и латински култура и език, старобългарска цивилизация се явява третата оригинална такава за тогавашна Европа. А старобългарският език е третият класически европейски език заедно с латинския и гръцкия. Неслучайно и Константинопол, и Рим са в постоянно ухажване на непоколебимо наложилата се суперсила.

Впрочем, забравяме, че Третия Рим е Велико Търново (столицата на Второ българско царство), а не Москва, която поема щафетата едва впоследствие. Огънят на знанието и православието е пренесен от разпадащата се Византия първо при нас, ферментира тук в старобългарската духовна лаборатория, подготвена от светите братя и учениците им -  и едва впоследствие поема към Русия. А тя чувства дълг към нас през вековете на тъмното иноверско робство именно заради това. Решаващата руска помощ за Освобождението буквално ни прави “квит” едни към други. По тези причини България днес е духовна майка и на Русия, и на Украйна и има пълното право на загрижено, зряло и самостоятелно формулирано отношение към драмата там. Не просто на страничен наблюдател и “съюзник”. 

Този велик български празник трябва да ни напомни нещо важно. Нашата мощ винаги е произтичала от любовта към словото, силата на знанието и посланията на “благата вест”. Това е бил и огромният ни “износ”, това е и до днес безценният ни принос.

Като повелители на буквите няма как да се докараме до състояние на безгласна буква. Познавайки великото си миналото, ние черпим опит от бездънен кладенец, пълен с мъдрост и знание. Само трябва да решим да извадим малко и да си наплискаме очите.

Честит празник на духа и словото, братя българи! 

П. П. 

Поздравления за внушителния литературен успех на Георги Господинов. Имаме доста какво да разкажем на нашите приятели - и на Запад, и на Изток.