С 213 000 са се увеличили посещенията при невролог през 2021 г.

Със 7% се е увеличила продажбата на антидепресанти у нас 

1 психиатър на 15 000 души - 15-60 евро за преглед

С 25% са се увеличили депресиите след пандемията, показва проучване, проведено в 10 европейски държави. Средно 6,2% от българите страдат от тежки депресивни разстройства, а повечето случаи остават без лечение. Това са част от изводите от доклад “Барометър на депресията” за България, представен на дискусионен форум със специалисти у нас. Той е част от по-широк анализ, проведен на базата на карта с показатели за депресията за 10 държави от Централна и Източна Европа и балтийския регион.

Данните за страната ни сочат, че пожизнената болестност от афективни разстройства за мъже и жени е 6,2%. Тези заболявания са основна причина за смърт във възрастта между 18-44 година, а и са десетата водеща причина за смърт в страната, посочиха специалистите и уточниха, че психиатричното здраве остава периферия в страната.

Броят на психиатрите у нас е около 500, приблизително 1 психиатър на 15 хил. души население, сочи още докладът. Най-много през кабинетите за психоздравни грижи преминават лица с т. нар. чести психични разстройства, чието разпространение е около 19,5% от всички заболявания.

Малък брой лекари психиатри са изцяло на частна практика - около 1% от всички психиатри в България, сочи още докладът. Психологическите услуги са изцяло частни, а всеки, който има нужда от такава помощ, е принуден да я плаща - от 15 до 60 евро на посещение.

У нас има 12 държавни психиатрични болници с 2225 легла и 128 места за дневни грижи, а детските психиатри са едва 22.
На този фон от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) отчитат в свое проучване и стряскаща статистика за ръста на консултации с невролози, но и с психиатри.

“Сравняваме 3 години - 2019-а - преди пандемията, 2020-а - началото на пандемията, и 2021-а - втората година на пандемията. Данните ни показват, че през 2020 г. има 15 000 посещения по-малко при психиатър, в сравнение с 2019. Тоест локдаунът и затварянето на болници се отразява негативно на търсенето на помощ, а през 2021 - имаме 17 500 повече посещения спрямо 2020. Има отчетливо търсене на психиатрична помощ повече от времето преди пандемията, което ясно свързваме не със самото боледуване от COVID, а със стреса, който всички ние преживяхме - от ограничителни мерки, от хоум офиса и от боледуването. Стресът се отразява върху психичното здраве. Оттам идва това по-високо търсене”, посочи пред “Труд NEWS” д-р Захари Зарков, директор на дирекция “Психично здраве и превенция на зависимостите” в НЦОЗА.

По думите му по-стряскаща обаче е тенденцията при прегледите при невролог. “През 2021 г. в сравнение с 2019-а има 213 000 броя повече посещения при невролог, като отчитаме, че това е и заради неврологичните усложнения след COVID и неходенето на лекар през 2020 г. и вероятно влошаване на мозъчно-съдови болести и др. Това са данните от здравната каса”, уточни той.
По данни на центъра в сравнение с 2019-а през 2021-а с 3-4% се е увеличила и продажбата на успокоителни без рецепта, като и със 7% на антидепресанти.

Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница  “Свети Иван Рилски”, пред “Труд News”: Най-близките хора първи забелязват проблема

Негативен фактор върху икономиката

Не само пандемията и ограничителните мерки срещу коронавируса, но и несигурната икономическа среда, хиперинфлацията, но дори и честите предсрочни избори са сред външните фактори, които влияят върху новите случаи на депресия. Това коментира пред Труд News д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница “Свети Иван Рилски”.

По думите ѝ най-честите симптоми за началото на депресията е свиването на социалните контакти, липсаната на интерес при правене на обичайни, ежедневни дейности, липса на удоволствие, отпадналост.

В повечето случаи най-близките хора първо забелязват симптоматиката, а лечението на депресията преминава основно в домашни условия, но продължителността на отминаването на депресивния период е от два до четири месеца.

Точно дългият период на лечение е сочен от специалистите като негативен фактор върху икономиката, например.

“Депресията се лекува бавно и трудно, изисква време за подобряване на състоянието и респективно се отразява върху трудоспособността на населението. Депресията засяга всички възрастови групи - от това заболяване страдат и активните възрастови групи. Но ако не през цялото време на лечение от два-три месеца, поне месец или два човекът трябва да бъде в болничен, на медикаменти”, каза д-р Цветеслава Гълъбова.

“По принцип депресия се лекува в амбулаторни условия - тоест у дома. Но все по-често се налага по-продължителните и по-тежките депресии да се лекуват и в болница. А това е правило изобщо в медицината, а е особено валидно при психиатрията - и най-скъпото амбулаторно лечение е по-евтино от най-евтиното стационарно лечение”, каза д-р Гълъбова.

“При депресията, когато стане много дълбока, много тежка, депресивният болен може да има и налудности за безизходност, за безперспективност, за бесзмисленост на живота и в един момент болния може да посегне освен на себе си и на близките си”, отбеляза още д-р Цветеслава Гълъбова. И поясни, че това се нарича разширено меланхолно самоубийство, но за щастие се среща наистина рядко.

“Страдащите от депресия агресират към себе си, но хетероагресия се наблюдава много рядко, защото техния енергетичен потенциал спада толкова много, че те няма как да посегнат на друг човек”, посочи д-р Гълъбова.

Д-р Владимир Владов, началник на Отделението по съдебна медицина към МБАЛ Шумен: Срещат се случаи и на пасивно самоубийство

Цветелина Георгиева,
ТРУД NEWS, ШУМЕН

Трябва да се знае, че има сезонност на депресиите и те вземат връх през есента, а през пролетта са още по-чести. Това заяви пред “Труд News” д-р Владимир Владов, началник на Отделението по съдебна медицина към МБАЛ Шумен.

“Защо е така трябва да го обяснят психиатрите. А някои от хората, когато изпаднат в депресивно състояние, се самоубиват. През този септември в отделението по съдебна медицина сме имали три случая”, посочи д-р Владов. И уточни: “При последния се беше стигнало до т. нар. пасивно самоубийство. Човек с психиатрично заболяване беше изпотрошил инсулина си и беше изпаднал в коматозно състояние и смърт”.

“Бих казал на близките да бъдат по-наблюдателни към хора, които проявяват склонност към такива крайни решения, към хората, които някога са употребявали антидепресанти. Трябва да завишат контрола дали си пият лекарствата”, коментира още началникът на Отделението по съдебна медицина към МБАЛ Шумен.

“Друго роднините не могат да направят, защото те не са специалисти и няма как да променят терапията. При нея думата имат лекарите”, каза д-р Владимир Владов.

Д-р Захари Зарков, НЦОЗА, пред “Труд NEWS”: Има пет основни симптома, за които да следим

Проблемите са първо в разпознаването на депресията, а не самото є лечение. Българинът е склонен да се самолекува - каквото му кажат приятели, колеги, във фризьорския салон. Проучванията на нашия център показват, че жените страдат от депресия и тревожни състояние пет пъти повече от мъжете, но първите търсят помощ осем пъти по-често. Това са данни от 2017 г. - това е пожизнена болестност, която не включва последната година, а последните 30 години.

Има пет симптома, които, ако присъстват и са в продължение на 2 седмици, може да кажем, че човек има депресия. Първото е понижено настроение, човек изглежда тъжен и неспособен да чувства радост. Вторият симптом е намалена енергия и лесна уморяемост, мускулите са здрави, няма заболяване човекът, но няма енергия да прави каквото и да е било. Третото е безсъние. Четвърти първорангов симптом е понижен апетит и отслабване. Петият е нарушена самооценка и концентрация, внимание.

Психологът Адреан Аврамов, пред Труд News: Отключиха се психопатии, паник атаки и тревожност у хората

Веселина Ангелова,
ТРУД NEWS, Велико Търново

Пандемията и икономическата криза отключиха психопатии, паник атаки и агресия у хората. Данните сочат, че случаите на насилие, зависимости, депресия са се увеличи с над 50%. Това заявява Адриан Аврамов, клиничен психолог и психотерапевт от Велико Търново.

“Още в началото на пандемията аз и колегите ми предупредихме, че с наложените ограничения, ще зачестят всички тези аномалии. Предвижданията ни се потвърдиха. Вече има бум на такива случаи”, изтъква Аврамов.

По думите му притеснителното е, че в много семейства скандалните сцени се разиграват пред деца и последиците са най-вече за тях. Подрастващите се оказват жертва на отровни семейни отношения и в следствие на това се налага децата да бъдат подлагани на психологическа и дори на медикаментозна терапия. Детските психолози са затрупани с работа заради подобни случаи.

“До крайните мерки се стига, защото подрастващите са потърпевши от вербално и невербално насилие. Малките пациенти развиват предимно паник атаки и ситуитивна тревожност”, коментира Адриан Аврамов.

Специалистът споделя, че на практика се оказва, че двойките, които съжителстват, реално не се познават помежду си и създават нездрава семейна атмосфера.

“Напоследък много българи са паникьосани заради икономическата криза”, категоричен е Аврамов.

В кабинета му потърсил помощ бизнесмен от Велико Търново, който обяснил, че е в дилема дали да освобождава персонала, дали да търси нова визия и пазари за изделията си, защото няма яснота кога ситуацията с енергоносителите ще се нормализира. Гражданите пък са налегнати от грижата за домакинствата си и за личното си оцеляване. Изпадат в тревожност като се питат как ще изкарат зимата.

Практиката на клиничния психолог сочи, че напоследък са зачестили психопатиите и насилието във връзките.

Психологът е категоричен, че превенцията срещу всички изброени състояния е да се говори повече за семейните ценности, хората да излизат по-често сред природата на чист въздух, да спортуват, да ходят на танци, да четат, да развиват хобитата си.

“Важно е всеки да прекарва повече време с любимите си хора. Да чува посланията в думите на децата си и да предоставя право на избор, когато е адекватно аргументирано. Важно е човек по-често да казва “Обичам те”, “Гордея се с теб” ,“Благодаря”- думи, поизгубили своя смисъл в последно време, за съжаление”, подчертава Адриан Аврамов.

Десислава Радева, клиничен психолог и психотерапевт: Учениците страдат много, отрази им се изолацията

Депресиите и не само те, изобщо тревожните и депресивни състояния се увеличават. Причините са различни- и пандемията, но и войната в Украйна, както и влошаващото се качество на живот и инфлацията, карат хората да търсят помощ при нас.

Обаждат се всякакви хора, от различна възрастова група- от тийнейджъри до горна граница на активна работна възраст.

Учениците също страдат много, отрази им се изолацията и липсата на живо общуване. Имат затруднения в общуването и често търсят помощ. Семейни двойки също се обаждат, като че ли предимно се търси индивидуалната терапия.

Що се отнася до антидепресантите, ние не изписваме такива лекарства. Това е по преценка на психиатрите. Затова нито можем да ги отречем нито да ги преекспонираме, психиатрите преценят кога да се назначават.