Противоречива съдебна практика, промяна на доминиращата практика или други обстоятелства, свързани с тълкуването на закона, които не компрометират тезата на прокурора, внесъл обвинителния акт или поддържал обвинението, е най-честата причина за постановяване на оправдателни присъди. Това констатира Инспекторатът към ВСС при тематична проверка относно причините за постановяване на оправдателни присъди, съобщава пресцентърът на институцията.

Проверката е по заповед на главния инспектор на Инспектората към ВСС Теодора Точкова и бе извършена през 2016 г. на база събрана информация по време на комплексни планови проверки на дейността на прокуратурите през 2014 и 2015 г., включени в годишната планова програма на Инспектората за миналата година. Комплексни планови проверки бяха извършени в 9 окръжни, 3 военно-окръжни и 17 районни прокуратури.

През 2014 и 2015 г. са постановени общо 259 оправдателни присъди по обвинителни актове на проверените прокуратури - малко над 2% от всички постановени 11 276 присъди на съдилищата през тези две години.

При повече от половината оправдателни присъди /140/ причината е противоречива съдебна практика, промяна на доминиращата практика или други обстоятелства, свързани с тълкуването на закона, които не компрометират тезата на прокурора, внесъл обвинителния акт или поддържал обвинението.

Става дума за различно разбиране на съдържанието на материално-правните разпоредби на Наказателния кодекс /НК/ и на различна съвкупна преценка на доказателствата от страна на съда и на прокурора. Правят впечатление различията в прилагането на чл. 9, ал 2 НК /малозначителност на деянието/, както и противоречивата съдебна практика по въпроса дали отпадъкът от тютюна, т.нар. „пул”, е акцизна стока или не при прилагането на чл. 234 НК /продажба или държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон/.

Следващата най-често срещана причина за постановяване на оправдателни присъди е събиране на нови доказателства в съдебната фаза, които не са могли да бъдат установени на досъдебното производство. 46 от оправдателните присъди за 2014 и 2015 г. се дължат на тази причина. Например - назначаване и изготвяне на нова експертиза, резултатите от която довеждат до изменение на обвинението в съдебната фаза, промяна на свидетелските показания в съдебната фаза и други, което не следва да се свързва с грешки и слабости в работата на конкретните прокурори.

По едно от проверените дела подсъдим е бил оправдан, защото не е било доказано по изискуемия от закона несъмнен начин, че именно той е прокарал в обръщение неистински подправен паричен знак – банкнота от 10 лв. Това се дължи основно на промяна на показанията на разпитани по делото свидетели в съдебно заседание в сравнение с показанията им, дадени на досъдебното производство.

Другите две причини за постановяване на оправдателни присъди са пропуски, грешки или пасивност при събиране на доказателствата в хода на досъдебното производство /32 оправдателни присъди през 2014 и 2015 г./ и неправилно квалифициране на деянието с обвинителния акт /33 оправдателни присъди през този период/. Поначало двете причини са свързани, тъй като наличието на грешки и пропуски в събирането на доказателствата в хода на досъдебното производство в повечето случаи води до неправилно квалифициране на деянието с обвинителния акт.

Установено е по проверените дела, че подсъдими са били оправдани поради недоказано авторство на деянието – заради пропуски при събирането на доказателства в досъдебното производство или поради допуснати в тази фаза съществени нарушения на процесуалните правила – например при проведено разпознаване, заради които допуснати нарушения съдът е изключил протокола за това процесуално-следствено действие от доказателствата по делото.

Намаляването на оправдателните присъди, дължащи се на тези две причини, е непосредствена цел в работата на проверените прокуратури. Положително се оценяват усилията на административните им ръководители за преодоляване на слабата активност на разследващите органи при събиране на доказателствата. В преобладаващата част от проверените прокуратури има ефективно ръководство и надзор на наблюдаващия прокурор върху разследването, но има и отделни случаи, при които те не се осъществяват своевременно и ефективно.

При проверките Инспекторатът не констатира оправдателна присъда, постановена поради пропуски и процесуална пасивност на прокурора в съдебната фаза или неподаване на съответен протест.

Петте групи причини за постановяване на оправдателни присъди са формулирани и въведени с приложение към Указанията за подобряване на организацията на работата в Прокуратурата на Република България по наказателно-съдебния надзор. Целта на Указанията, утвърдени от главния прокурор, в сила от 1 януари 2014 г., е именно намаляване на случаите на постановени оправдателни присъди поради субективни пропуски на органите на досъдебното производство.

Инспекторатът констатира, че с Указанията е създадена ефективна система в прокуратурата, чрез която не само статистически се обобщават оправдателните присъди, а и детайлно се анализират причините за постановяването им.

Необходимо е да се повишат изискванията към квалификацията на разследващите органи и ефективно да се ангажира тяхната активност и отговорност в процеса на разследване. Нужно е също да продължат действията за поддържане на високо професионално ниво на прокурорите и усилията за хармонизиране на практиката по приложение на закона между съдилищата и прокуратурите, както и между различните инстанционни нива на прокуратурите.

Инспекторатът препоръчва непрекъснато повишаване на квалификацията на прокурорите – чрез обучителни семинари и срещи за обсъждане на константната съдебна практика. Препоръчва още съвместни семинари и обучения на прокурори и разследващи полицаи от съответните териториални дирекции на МВР за повишаване квалификацията на разследващите органи и подобряване взаимодействието между органите на разследването и прокуратурата.

Актът за резултатите от извършената тематична проверка „Оправдателни присъди – причини” може да се прочете на интернет страницата на Инспектората към ВСС.