Медиите са на трето място сред институциите, към които хората биха се обърнали при нарушени потребителски права

Над 300 хиляди са пълнолетните българи, които твърдят, че са били потърпевши на измама или фалшификации в интернет, сочи проучване на "Галъп интернешънъл".

5% казват, че лично са ставали потърпевши на измама или фалшификация в интернет. Още един процент казват, че и те, и техни близки са ставали жертва. Тези общо 6% се равняват на малко над 300 хиляди души. Други 4% споменават, че техни близки са били потърпевши. В началото на зимния сезон цели три четвърти от българите са почти автоматично сигурни, че в предстоящите празнични акции и намаления търговците ще са по-скоро некоректни.

Сондажът е част от стандартната изследователска програма на агенцията и е проведен от 1 до 3 ноември чрез телефонно интервю сред 805 пълнолетни българи по панелна методика, която осигурява представителност на данните. Ползвани са обичайните за сондаж закрити въпроси. Абсолютна максимална грешка ± 3.5 при 50% дялове.

Когато бъдат попитани кой защитава потребителските интереси в курортните места, българите отговарят без изненади – най-вече ресорната Комисия за защита на потребителите (40% от споменаванията).

Веднага след това идват медиите (16%), 7% споменават неправителствените организации, а правителствената администрация в лицето на ресорните министерства, се споменава в 5% от случаите. С малко повече споменавания са правоохранителните органи, а 8% казват, че никой не защитава правата на потребителите. Българите явно са започнали да разпознават Комисията за защита на потребителите, като водеща инстанция към която биха се обърнали при ниско качество на туристическата услуга, посочват от "Галъп".

Това се потвърждава и от данните на общия въпрос към кого биха се обърнали българите, когато чувстват потребителските си права нарушени, като цяло. 58% от пълнолетните българи избират Комисията за защита на потребителите, ако усетят нарушени права, при покупка на продукт или ползване на услуга. Останалите типове администрация са назад в отговорите, а малко по-напред в масовото съзнание се нареждат правоохранителните органи (12%) и медиите (11%). Този тип отговори, разбира се, съдържат известен автоматизъм, напомнят социолозите.