Една от причините за неуспеха на усилията за създаване на коалиция през миналата и тази година е функция на липсата на формулирана свръхзадача

Седмица след предсрочните парламентарни избори вече са ясни новите народни представители, които ще се съберат на първо заседание след седмица (16 дни след изборите при едномесечен срок за свикване). Още не бяха оповестени окончателните резултати и започнаха прогнозите за нови предсрочни избори. Изглежда, че вече се готвим пак за избори.

Вариантите за развръзка пред 48-то Народно събрание са четири и всеки един е в рамките на конституционната уредба. Първите три варианта са през три опита за съставяне на правителство чрез усилията на народните представители, а четвъртата възможност са предсрочните избори и ново служебно правителство на президента.

Преди да стигнем отново за четвърти път до тази крайна развръзка на поредицата от неуспешни парламенти е необходимо да се премине през задължителни конституционни процедури. Конституирането на 48-то Народно събрание изисква новоизбраните народни представители да положат клетва, че ще спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа. Предстои да чуем визията на президента на републиката и на председателите на седемте парламентарни групи за бъдещето на Народното събрание и за възможностите за подкрепа за правителство, какви приоритети си поставят.

Съществена част от първото заседание на новоизбраното Народно събрание са избора на председател и на неговите заместници от всяка парламентарна група (по силата на парламентарната практика и на правилниците досега). Първият избор ще е показателен за това кой от двата блока ще надделее в дейността на Народното събрание. Единият блок е около ГЕРБ, който през 2021 г. и 2022 г. беше основната опозиционна парламентарна група, и беше двигател на вота на недоверие срещу кабинета на Кирил Петков през лятото на тази година. Другият блок е групиран около Продължаваме промяната.

Разбира се, председателят на Народното събрание е пръв между равни, но има ключови персонални правомощия както за свикване на заседанията и техния дневния ред, така и за част от менажиране на парламентарните процедури. Свалянето на председателя на 47-то Народно събрание през юни тази година беше генерална репетиция за събарянето на правителството и разтурянето на самото Събрание. Вероятно е сега изборът на председател на Събранието да бъде по-скоро резултат на компромис, отколкото налагането на кандидат от някой от двата политически блока.

След учредителното заседание, на народните представители ще им предстоят някои рутинни от гледна точка на конституционната уредба дейности - регистриране на парламентарните групи, приемане на парламентарен Правилник, формиране на парламентарни комисии. Тази рутинна дейност ще е подчинена на две взаимно изключващи се цели - или на усилията за формиране на парламентарно мнозинство и редовно правителство, или на посочване на виновник за неуспеха за 48-то Народно събрание.

Член 99, ал. 1 от Конституцията възлага на президента на републиката да проведе консултации с представители на парламентарните групи преди да връчи първия проучвателен мандат на кандидат, посочен от най-голямата по численост парламентарна група. По всичко личи, че консултациите под егидата на президента няма да бъдат водени както досега. Защото ситуацията е още по-заплетена от провежданите миналата година разговори. Може да се наложат и поне два кръга от консултации преди да се пристъпи към връчването на първия проучвателен мандат. Или провеждането на паралелни консултации в Президентството и в Народното събрание. Първият въпрос, на който ще трябва да отговарят представителите на парламентарните групи, е дали биха участвали конструктивно в дейността на Народното събрание и в усилия за съставяне на правителство или казано по друг начин „кой какво иска“. Едва на второ място вече идва и въпросът „кой с кого“ при позитивен прочит или „кой срещу кого“ при негативен прочит на възможностите за коалиране.

Държавният глава ще съобрази своите действия с поведението на парламентарните групи - тайминг на консултациите и срокове при връчване на мандати. Още отсега личи, че усилията на политическите лидери, водени от различни подбуди, е да хвърлят вината за неуспеха на поредния проблематичен парламент върху президента, а това ще направи държавния глава предпазлив. Неговата предпазливост ще видим и в избягване на още една потенциална опасност - да не бъде обвиняван, че е „архитект на коалиция“ (най-вече при третия проучвателен мандат).

Опитите за съставяне на парламентарно правителство независимо дали в Народното събрание или в Президентството, ще бъдат сведени до разговори за възможни и допустими коалиции. Понятието „коалиция“ стана през изминалото десетилетие мръсна дума, но ако обърнем поглед назад ще видим, че от 1990 г. насам доминират коалиционни правителства с малки изключения. Въпросът е кое може да е обединяващото в бъдещи консултации и преговори при структуриране на парламентарно мнозинство и формиране на правителство? 

Големите коалиции са продукт на осъзнати големи задачи (създаване на Конституцията, успешно приключване на пълноправното членство в ЕС). Една от причините за неуспеха на усилията за създаване на коалиция през миналата и тази година е функция на липсата на формулирана свръхзадача. Или няма такава, или политическият ни елит не може да я формулира. По-скоро е второто.

Силно фрагментираният парламент ще има поне две задачи освен да избере правителство. Първата е да се приемат необходими проекти (бюджет за 2023 г., закони в изпълнение на Плана за възстановяване и развитие, подобряване на съществуваща правна уредба - Изборен кодекс, Закон за обществени поръчки и др.). Втората е да се проведат парламентарни дебати за базисните въпроси за днешното българско общество - насилие по пътищата, наркомании, наводнения, изсичане на горите, борба с малката и голямата корупция и др. Вместо това, предполагам, има сериозен риск да станем свидетели само на формален последващ парламентарен контрол върху служебното правителство. Самоцелна реторика!