Танцова формация „Търновска царица“ покори и Прага Участието на трупата бе с подкрепата на ГЕРБ

Лютви Местан обжалва паричната си гаранция от 10 000 лв. и забраната да напуска страната

Доналд Тръмп ще направи държавно посещение във Великобритания по покана на кралица Елизабет Втора

Македонска фирма плаща за брандиране на лични автомобили в България Платформа свързва рекламодатели и собственици на коли

„Ротари“ в Сливен бе домакини на турнир по баскетбол 3х3

УМБАЛ “Св. Марина“ Варна има готовност да поеме прегледите с ПЕТ скенер и ЯМР

Министър Захариева: България продължава силно да подкрепя евроинтеграцията на Черна гора

„Небесни ментори“ обединява футболисти, съдии и журналисти

Отнеха книжката на Мария Банева заради катастрофата, при която блъсна млад мъж миналата година

Скандалите във ВТУ вещаят назначаване на служебен ректор

Център „Алеф“: У нас няма място за нацизъм

Беларус прекрати износа на нефт за Украйна, Полша и Балтийските страни

Министър Вълчев: Учителите и родителите имаме мисия да направим децата по-добри

Пенев защити съдиите, нападна БФС, Бодуров изгоря

Млади художници разкрасиха Сливен за Великден

6 961 028 са жителите на България В страната има 5,75 милиона избиратели

Общо 6,75 млн. души са българските избиратели у нас и в чужбина. Снимка: Булфото

Над 1 милион са българите в чужбина

През 1986 г. сме били „на косъм” да станем 9 млн.

В България живеят 6 961 028 души, показа броячът Country meters към Департамента по икономически и социални въпроси на ООН в 17,30 часа днес.

Според официалните данни на Националния статистически институт към 31 декември 2018 г. населението на страната е 7 000 039 души. Но през 2019 г. вече сме паднали под 7 млн., потвърдиха от НСИ. В сравнение с 2017 г. сме се стопили с 49 995 души, или с 0,7%. Населението е намаляло с толкова хора, колкото живеят в град като Разград. Като в страната има две тенденции – намаляване и застаряване на населението.

„Общо 6,75 млн. души са българските избиратели у нас и в чужбина”. Това заяви пред „Труд” анализаторът проф. Михаил Константинов. По думите му българските граждани в страната и по целия свят са 8,4 млн. „Става въпрос не за хората, които се наричат българи, а тези, които имат български документи за самоличност и са записани в българските регистри”, уточни той.

„Отговорът на фундаменталния въпрос – колко са българите в България, е 7 милиона души, плюс-минус малки числа от 20-30 хил. Трудно е да се каже с точност, но считайте, че сме 7 млн. българи в България. Следователно в чужбина българите са колко 1,4 млн. В България има 5,75 млн. избиратели, или това са хора над 18 години. Избирателите в чужбина са 1 милион. Нека съберем 1 млн. избиратели извън България и 5,7 млн. избиратели у нас – това са 6,75 млн. и това са имената в избирателните списъци”, обясни проф. Константинов.

33 хил. българи са напуснали страната само през 2018 г. и вече са емигранти с настоящ адрес в чужбина, обявиха от НСИ. 51,4% от тях са мъже, а всеки втори емигрант е на възраст 20-39 години. Най-младите емигранти под 20 години са 15,8%, а тези над 60 години са 9,2%. Според Евростат и НСИ през 2017 г. българите в чужбина са около 1,3 млн., въпреки редица твърдения, че са 2 млн.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24,4%), Обединеното кралство (17,8%) и Италия (7,5%).

Добрата новина е, че през миналата година в страната са дошли 29 559 души. Статистиците отчитат в този показател, както българите, завърнали се в страната, така и гражданите на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. От тях 35,5% са във възрастовата група 20-39 години, а 27,6% са на възраст 40-59 години. Най-младите имигранти (под 20 г.) са 19%, а най-възрастните – 17,9%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (29,9%), Русия (11%) и Германия (7,2%).

Броячът Country meters показва още, че през 1986 сме били „на косъм” населението да надмине 9 млн. През следващите четири години населението намалява минимално като през 1990 г. е 8,8 млн. През 1995 г. хората в страната вече наброяват 8,4 млн. души, което е спад с 400 хил. по-малко за пет години.

 

Хората в шест града са над 100 хил.

18 574 души са се преместили в София

Най-много хора се местят в София.

18 574 души са се преместили да живеят в София през миналата година, обявиха от НСИ. В миграцията вътре в страната са участвали 109 810 души. 33,9% от тях са били на възраст от 20 до 30 години. От град в град са се преместили 42,7% от хората, а от село в град – 24,7%. Една пета от нашенците се връщат на село (21,5%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село-село” – 11,1% от мигриралите лица.

С население над 100 хил. души са само шест града в страната – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Жителите на София вече наброяват 1,2 млн. души. Населението на Пловдив е 346 хил., във Варна има 336 хил. души, в Бургас – 202 хил., в Русе – 142 хил., а в Стара Загора – 135 хил. В тези градове живеят 34,4% от населението на цялата страната.

 

Проф. Михаил Константинов пред „Труд”:

Фантомите в списъците са зад граница

Често информацията за починали в чужбина не стига до ГРАО

„Помните, че в края на комунизма бяхме достигнали 9 милиона души, но тогава българите в чужбина, повечето от тях, не бяха български граждани, защото бяха лишени от гражданство. Така че, ако трябва да сме точни, за тези 30 години България е загубила 600 000 души. Толкова по-малко българи има”, посочи пред „Труд” проф. Михаил Константинов.

По думите му избирателните списъци се правят по данните на ГРАО, които включват всички български граждани в България и в чужбина, които са навършили 18 години, не изтърпяват наказание „лишаване от свобода” и не са под запрещение. Последните две групи са около 10-15 000 души. А фантомите в списъците, за които често става дума, са сред тези 1 милион избиратели в чужбина.

„Някои от фантомите може да отговарят и на умрели хора. Ако човек умре в България, рано или късно в рамките на 30-40 дни тази информация ще стигне до ГРАО. Там името се отписва и изчезва от избирателния списък. Ако обаче, българин умре в чужбина, в стандартния случай неговите наследници или близки занасят копие от смъртния акт в българско посолство или консулство, за да може тази информация също да постъпи в ГРАО. Но ако умре самотен българин в чужбина, има ли кой да направи тази процедура – може местните власти да уведомят българските, но може и да не го направят. В чужбина имаме парадоксални случаи, при които човекът умира, но неговите наследници нарочно не съобщават за това, за да получават пенсията му. В нашите избирателни списъци има хора на доста голяма възраст. Ние сме сигурни, че те са починали – може ли да са на 120 години, общо взето няма как, но тъй като не са получени документите официално за тяхната кончина, тези хора си стоят. Тези неща не влияят на резултата от гласуването, но влияят върху доверието. Хората казват „умрелите гласуват” – не, те не гласуват”, разясни проф. Константинов.

 

Мъжете се женят на 32 г.

Бракът издържа средно до 16-а година

Бракът у нас издържа средно до 16-та годишнина, отчитат статистиците. Броят на разводите през 2018 г. е 10 596, или със 185 повече спрямо 2017 г. От всички прекратени бракове 80,4% са били в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие” (65,9%), следват причините „несходство в характерите” (26%) и „фактическа раздяла” (6,6%). Разводът не е бил първи за 9,4% от жените и 11% от мъжете.

Браковете също се увеличават, макар и минимално до 28 961 (с 368 повече спрямо предходната година). Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (21 463) са били в градовете.

През 2018 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31,7 и 28,7 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0,3 години както за мъжете, така и за жените.

За 87% от жените и 86,2% от мъжете, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи. Областите с най-много бракове на 1000 души от населението са Добрич – 5,4%, и Разград – 5,1%, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Ловеч – по 2,6 на хиляда.

 

Населението ни застарява

66 младежи на всеки 100 излизащи в пенсия

Продължава процесът на застаряване на населението, сочат данните на НСИ. В края на 2018 г. хората над 65 години са 1,5 млн., или 21,3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,3 процентни пункта.

Делът на жените на възраст над 65 години е 24,8%, а на мъжете – 17,7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на хората над 65 години е най-висок в областите Видин (29,6%), Габрово (28,6%) и Кюстендил (27,3%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София – 17,5%, и Варна – 18,9%.

На 100 излизащи от пазара на труда, влизат само 66 млади, отчитат още статистиците.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства до 43,8 години в края на 2018 г.

Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42,8 г., а в селата – 46,4 г.

 

Повечето бебета са момчета

Сливен е №1 по раждания заради ромите в града

Родените момчета през миналата година са със 7% повече от момичетата. Броят на родените момчета е 32 144, или с 2091 повече от момичетата, които наброяват 30 053, отчитат от националната статистика.

Най-висока е раждаемостта в Сливен – 12 на 1000 души от населението, София и Ямбол – по 9,8 на хиляда. Високата раждаемост в Сливен статистиците си обясняват с преобладаващото ромско население в града. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в Смолян – 6,3‰, Габрово и Видин – по 6,8‰.

През 2018 г. броят на извънбрачните раждания в страната е 36 656, или 58,6% от всички бебета. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65%) е по-висок отколкото в градовете (56,5%). За 78,8% от извънбрачните бебета има данни за бащата, което означава, че децата се отглеждат в семейство без брак. Извънбрачните раждания имат най-голям дял в областите Видин (79,2%) и Ловеч (75,9%).

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27,1 години през 2017 г. на 27,2 години през 2018 г. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30,2 години в София до 23 години в Сливен.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (13)

  1. При преброяванетето през 1946 година, България е имала 7 029 349 жители. При това повечето в млада възраст. След това върви нагоре, за да достигне почти 9 милиона преди Прехода. Оттам нататък тръгваме надолу, за да достигнем дъно под онова от 1946 година. Това са фактите, това показват данните. Каквито ще гимнастически лъжи да разсейва Мишо Константинов. Той затова е назначен от ГЕРБ, за да лъже и обяснява лъжите си. А аргументите го разобличават, но такива хора не се засягат от истината. Вапцаров беше написал някога в „Кино“: „…Това е драмата. Останалото е измама!“.

  2. Finladiya sa 3.5 milyona…ama ne sa neştastni kato vas….boko haram otnese trakiyskite mladeji kım satanizama …Vizantıysko HrİSTİYANSKO vliyaniye ala Kiril i Metodi..

    1. В Скандинавия живеят най-големите нещастници на планетата. Имат повече пари, но живеят до Северния полюс и им забраняват да пият след 10 ч. , защото масово се запиват и самоубиват, затова на Черноморието се напиват и дрогират като за последно и в България са най-щастливите хора на Земята, а относно статията, тъпото българско население ще се освести след време, фактът че намаляваме е следствие на изкуственото размножаване на тъпите хора до 9 милиона по времето на БКП, те просто сега естествено умират и след време населението ще се нормализира по брой и структура.

  3. За високата смъртност у нас е „виновна“ високата раждаемост в миналото. През 1930г. са родени 180 000 бебета, военната 1940г. 140 000, през 1952 е върхът 182 000, а през 1960г. броя постепенно спада през годините до 140 000 бебета. Тия хора не са могли на времето да емигрират през соца, а сега си отиват по естествени причини.

    1. Като си така добре запознат със статистиката, вероятно не си пропуснал, че през 1987 година България е на 27 място от 130 страни по индекс на човешкото развитие. Разбира се по данни на ООН. Хайде сега провери на кое място е, пак по ООН и тогава философствай. Плюс това емиграцията днес е свободна.

      1. Научи се да мислиш като четеш. За тия за които говоря нямаше свободна емиграция, а когато се отвориха границите бяха вече възрастни. При условие, че са раждани по 140000 -182000 годишно, нормално е да умират сега по 120000 (има и млади умрели от тези набори). Сега се раждат по 60000-70000 деца годишно, а като прибавим и 35000 емигриращи – ето за това намаляваме. Раждаемостта не зависи от това на кое място сме били по развитие. Много по-развитите Италия и Германия имат като нашата и по-малка раждаемост. Така е и във Франция и Великобритания, но там има много араби и пакита.

        1. Трудно, почти невъзможно е да се води истински диалог с човек, който винаги е убеден че неговите думи са крайна истина. Затова аз спирам да ти изтъквам факти и доводи. За твое успокоение, не си единствен, който не позволява друг да мисли различно от него и да познава истината по-добре от него. Приятен ден! (във всеки случай ако мислиш че си успял да убедиш четящите тук че си прав, добре ще е още веднаж да помислиш).

          1. Защо свързваш индекса на развитие с демографията? За домашно: Сравни демографските проблеми на Япония и Бангладеш и техните индекси на човешкото развитие.

  4. 1,5 милиона са цигани които не са българи така че оправете си сметките

  5. 2 милиона турци ,1,5 милиона роми, 1 милион други: евреи,арменци,помаци ….остават 5 милиона от които 2 милиона са прабългари. т.е. китайски мангали.

  6. Без мъртвите души свинефермата герб има около 4% подкрепа, а след тези скандали с далавери, може и да не влязат в парламента, за това българския народ е 8 милиона, а зад граница са само некакви 1 милион.

  7. солоташак на всички БЪЛГАРИ-два милиона ли са прасетата у нас?

  8. Няма значение количеството, а качеството. Нормално мислещите хора разбират разликата между България и Монако, например.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.