6 961 028 са жителите на България

Общо 6,75 млн. души са българските избиратели у нас и в чужбина. Снимка: Булфото

В страната има 5,75 милиона избиратели

Над 1 милион са българите в чужбина

През 1986 г. сме били „на косъм” да станем 9 млн.

В България живеят 6 961 028 души, показа броячът Country meters към Департамента по икономически и социални въпроси на ООН в 17,30 часа днес.

Според официалните данни на Националния статистически институт към 31 декември 2018 г. населението на страната е 7 000 039 души. Но през 2019 г. вече сме паднали под 7 млн., потвърдиха от НСИ. В сравнение с 2017 г. сме се стопили с 49 995 души, или с 0,7%. Населението е намаляло с толкова хора, колкото живеят в град като Разград. Като в страната има две тенденции - намаляване и застаряване на населението.

„Общо 6,75 млн. души са българските избиратели у нас и в чужбина”. Това заяви пред „Труд” анализаторът проф. Михаил Константинов. По думите му българските граждани в страната и по целия свят са 8,4 млн. „Става въпрос не за хората, които се наричат българи, а тези, които имат български документи за самоличност и са записани в българските регистри”, уточни той.

„Отговорът на фундаменталния въпрос - колко са българите в България, е 7 милиона души, плюс-минус малки числа от 20-30 хил. Трудно е да се каже с точност, но считайте, че сме 7 млн. българи в България. Следователно в чужбина българите са колко 1,4 млн. В България има 5,75 млн. избиратели, или това са хора над 18 години. Избирателите в чужбина са 1 милион. Нека съберем 1 млн. избиратели извън България и 5,7 млн. избиратели у нас – това са 6,75 млн. и това са имената в избирателните списъци”, обясни проф. Константинов.

33 хил. българи са напуснали страната само през 2018 г. и вече са емигранти с настоящ адрес в чужбина, обявиха от НСИ. 51,4% от тях са мъже, а всеки втори емигрант е на възраст 20-39 години. Най-младите емигранти под 20 години са 15,8%, а тези над 60 години са 9,2%. Според Евростат и НСИ през 2017 г. българите в чужбина са около 1,3 млн., въпреки редица твърдения, че са 2 млн.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24,4%), Обединеното кралство (17,8%) и Италия (7,5%).

Добрата новина е, че през миналата година в страната са дошли 29 559 души. Статистиците отчитат в този показател, както българите, завърнали се в страната, така и гражданите на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. От тях 35,5% са във възрастовата група 20-39 години, а 27,6% са на възраст 40-59 години. Най-младите имигранти (под 20 г.) са 19%, а най-възрастните - 17,9%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (29,9%), Русия (11%) и Германия (7,2%).

Броячът Country meters показва още, че през 1986 сме били „на косъм” населението да надмине 9 млн. През следващите четири години населението намалява минимално като през 1990 г. е 8,8 млн. През 1995 г. хората в страната вече наброяват 8,4 млн. души, което е спад с 400 хил. по-малко за пет години.

 

Хората в шест града са над 100 хил.

18 574 души са се преместили в София

18 574 души са се преместили да живеят в София през миналата година, обявиха от НСИ. В миграцията вътре в страната са участвали 109 810 души. 33,9% от тях са били на възраст от 20 до 30 години. От град в град са се преместили 42,7% от хората, а от село в град – 24,7%. Една пета от нашенците се връщат на село (21,5%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село-село” - 11,1% от мигриралите лица.

С население над 100 хил. души са само шест града в страната – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Жителите на София вече наброяват 1,2 млн. души. Населението на Пловдив е 346 хил., във Варна има 336 хил. души, в Бургас – 202 хил., в Русе – 142 хил., а в Стара Загора – 135 хил. В тези градове живеят 34,4% от населението на цялата страната.

 

Проф. Михаил Константинов пред „Труд”:

Фантомите в списъците са зад граница

Често информацията за починали в чужбина не стига до ГРАО

„Помните, че в края на комунизма бяхме достигнали 9 милиона души, но тогава българите в чужбина, повечето от тях, не бяха български граждани, защото бяха лишени от гражданство. Така че, ако трябва да сме точни, за тези 30 години България е загубила 600 000 души. Толкова по-малко българи има”, посочи пред „Труд” проф. Михаил Константинов.

По думите му избирателните списъци се правят по данните на ГРАО, които включват всички български граждани в България и в чужбина, които са навършили 18 години, не изтърпяват наказание „лишаване от свобода” и не са под запрещение. Последните две групи са около 10-15 000 души. А фантомите в списъците, за които често става дума, са сред тези 1 милион избиратели в чужбина.

„Някои от фантомите може да отговарят и на умрели хора. Ако човек умре в България, рано или късно в рамките на 30-40 дни тази информация ще стигне до ГРАО. Там името се отписва и изчезва от избирателния списък. Ако обаче, българин умре в чужбина, в стандартния случай неговите наследници или близки занасят копие от смъртния акт в българско посолство или консулство, за да може тази информация също да постъпи в ГРАО. Но ако умре самотен българин в чужбина, има ли кой да направи тази процедура – може местните власти да уведомят българските, но може и да не го направят. В чужбина имаме парадоксални случаи, при които човекът умира, но неговите наследници нарочно не съобщават за това, за да получават пенсията му. В нашите избирателни списъци има хора на доста голяма възраст. Ние сме сигурни, че те са починали – може ли да са на 120 години, общо взето няма как, но тъй като не са получени документите официално за тяхната кончина, тези хора си стоят. Тези неща не влияят на резултата от гласуването, но влияят върху доверието. Хората казват „умрелите гласуват” – не, те не гласуват”, разясни проф. Константинов.

 

Мъжете се женят на 32 г.

Бракът издържа средно до 16-а година

Бракът у нас издържа средно до 16-та годишнина, отчитат статистиците. Броят на разводите през 2018 г. е 10 596, или със 185 повече спрямо 2017 г. От всички прекратени бракове 80,4% са били в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие” (65,9%), следват причините „несходство в характерите” (26%) и „фактическа раздяла” (6,6%). Разводът не е бил първи за 9,4% от жените и 11% от мъжете.

Браковете също се увеличават, макар и минимално до 28 961 (с 368 повече спрямо предходната година). Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (21 463) са били в градовете.

През 2018 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31,7 и 28,7 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0,3 години както за мъжете, така и за жените.

За 87% от жените и 86,2% от мъжете, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи. Областите с най-много бракове на 1000 души от населението са Добрич – 5,4%, и Разград – 5,1%, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Ловеч – по 2,6 на хиляда.

 

Населението ни застарява

66 младежи на всеки 100 излизащи в пенсия

Продължава процесът на застаряване на населението, сочат данните на НСИ. В края на 2018 г. хората над 65 години са 1,5 млн., или 21,3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,3 процентни пункта.

Делът на жените на възраст над 65 години е 24,8%, а на мъжете – 17,7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на хората над 65 години е най-висок в областите Видин (29,6%), Габрово (28,6%) и Кюстендил (27,3%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София – 17,5%, и Варна – 18,9%.

На 100 излизащи от пазара на труда, влизат само 66 млади, отчитат още статистиците.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства до 43,8 години в края на 2018 г.

Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42,8 г., а в селата – 46,4 г.

 

Повечето бебета са момчета

Сливен е №1 по раждания заради ромите в града

Родените момчета през миналата година са със 7% повече от момичетата. Броят на родените момчета е 32 144, или с 2091 повече от момичетата, които наброяват 30 053, отчитат от националната статистика.

Най-висока е раждаемостта в Сливен - 12 на 1000 души от населението, София и Ямбол - по 9,8 на хиляда. Високата раждаемост в Сливен статистиците си обясняват с преобладаващото ромско население в града. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в Смолян – 6,3‰, Габрово и Видин - по 6,8‰.

През 2018 г. броят на извънбрачните раждания в страната е 36 656, или 58,6% от всички бебета. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65%) е по-висок отколкото в градовете (56,5%). За 78,8% от извънбрачните бебета има данни за бащата, което означава, че децата се отглеждат в семейство без брак. Извънбрачните раждания имат най-голям дял в областите Видин (79,2%) и Ловеч (75,9%).

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27,1 години през 2017 г. на 27,2 години през 2018 г. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30,2 години в София до 23 години в Сливен.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България