6,6 млрд. лева разпредели кабинетът през декември

Снимка: Пламен Стоименов/Архив

През 2019 г. бяха извършени 3 актуализации на бюджета

Правителството изразходва средства, като конкретното им предназначение е на практика без санкция от парламента

Държавният бюджет е важен не само за служителите в публичната администрация, но и за всички хора, които се интересуват по какъв начин им се изразходват събраните данъци. Въпреки че на практика всички граждани и фирми са данъкоплатци, някои от тях нетно внасят по-малко, отколкото получават от бюджета чрез заплати, пенсии, социални помощи, субсидии, държавни поръчки и други. Те са нетни получатели, а останалите, чиито брой всъщност е по-малък, са нетни данъкоплатци и именно те са движещата сила на икономиката.

Приемането на бюджета всяка година по естествен начин привлича вниманието, тъй като дава идея какви цели си поставя правителството и дали са предвидени реформи, особено в чувствителни сфери като образование, здравеопазване и инфраструктура, в които ефективността не е на желаното ниво. Не по-маловажно е изпълнението и отчитането на бюджета, което е показателно за процесите на изпълнение на приходите и тяхното преразпределение под формата на разходи. В настоящата статия разглеждам консолидираната фискална програма за 2019 г., която обхваща не само средствата с национален характер, но и тези, които идват по линия на европейските фондове. Данните са предварителни, като окончателните ще бъдат налични към средата на настоящата година.

Трите актуализации на бюджета

Бюджетният процес започва с фазата на планиране още през предходната година. Колкото повече се доближава изпълнението до планираното, толкова по-ефективна е подготовката на бюджета. През 2019 г. бяха извършени 3 актуализации на бюджета, без да са настъпили някакви извънредни обстоятелства. Те се наложиха поради промени в някои политики, макар че част от тях бяха очаквани още през предходната година. Първата актуализация е свързана с решението за намаление на субсидиите на политическите партии от 11 лв. на 1 лев на глас, което остана в сила само няколко месеца и беше ревизирано отново във възходяща посока при приемането на бюджета за 2020 г.

Втората актуализация се наложи заради авансовото плащане на цялата сума при покупката на боен самолет и свързаното с него оборудване (на стойност около 2,2 млрд. лв.). Това може да се счита за пропуск в процеса на планиране, тъй като преговорите се водиха продължително време и сделката беше на практика финализирана през предходната година. Този разход не допринася директно за икономическото развитие, тъй като не бяха договорени компенсиращи инвестиции от страна на производителя. Той обаче се отчита в капиталовите разходи и се свързва с дългосрочната сигурност на страната, но този ефект е труден за остойностяване.

Третата актуализация се извърши чрез преходните и заключителните разпоредби в Закона за бюджета за 2020 г., като се промениха някои параметри на текущите разходи на бюджета за 2019 г. Подобна практика с три актуализации годишно не е желателна, тъй като означава, че не са предвидени достатъчно буфери в първоначалния бюджет или се прави рязка промяна в съществуваща политика, какъвто е примерът със субсидиите на партиите. Актуализациите засягат само разходната страна на бюджета, а приходите са запазени на първоначалните си планирани нива.

Поради извършените актуализации първоначално планираният дефицит в размер на 600 млн. лв. се увеличи до 2,4 млрд. лв. Постигнатият дефицит в края на годината е по-малък от актуализирания, но по-голям от първоначално планирания, като е в размер на 1,15 млрд. лв., което представлява около 1% от очаквания БВП за 2019 г. За последен път дефицит на касова основа се наблюдава през 2015 г. Основната причина за по-малкия от планирания дефицит (разликата е 1,28 млрд. лв.) е неизпълнението на капиталовите разходи с 850 млн. лв., докато около 200 млн. се дължат на по-високи от планираните приходи.

Приходи

Приходите в бюджета се делят на данъчни (заедно със социални и здравни осигуровки), неданъчни и помощи. Планирането на приходите би трябвало да е обвързано с прогнозата на правителството за размера на брутния вътрешен продукт за 2019 г. към момента във времето, когато е направена, или 116,4 млрд. лв. Фактически изпълнените приходи е по-коректно да бъдат съпоставени с очаквания към настоящия момент БВП за 2019 г. в официалната прогноза, който е в размер на 118,6 млрд. лв. След като БВП се очаква да е по-висок от първоначално прогнозирания, е нормално и приходите да са по-високи. Планираните общи приходи са в размер на 43,86 млрд. лв. (37,7% от прогнозирания БВП), а изпълнените са 44,05 млрд. лв. (37,1% от очаквания БВП). Спрямо предходната година общите приходи се увеличават с 11,1%, докато БВП има номинален растеж в размер на 8,1%.

Данъчните приходи достигат 35,3 млрд. лв. (29,7% от прогнозирания БВП), като темпът им на растеж спрямо 2018 г. е 9,4%. Приходите от преки данъци са 6,7 млрд. лв. и нарастват с 9,5% на годишна база, докато тези от косвени данъци са в размер 16,8 млрд. лв. и се увеличават с 8,5%. Съществен принос за това има развитието на пазара на труда през годината, което съчетава повишаване на работните заплати и осигурителните доходи и намаляване на нормата на безработица. Това допринася за нарастване на потреблението и вноса.

Неданъчните приходи са в размер на 6,3 млрд. лв. (5,3% от очаквания БВП) и са по-ниски от планираните. Регистрираното неизпълнение се дължи основно на отлагането на тол системата и забавянето при концесията на летище София. Все пак неданъчните приходи през 2019 г. нарастват с 18,9% спрямо предходната година. Тук се отнасят различните видове такси, събирани от държавата. По принцип таксите трябва да покриват разходите за предоставяне на публичните услуги, но в повечето случаи те ги надхвърлят, което създава неоправдани разходи за гражданите и бизнеса.

Приходите от помощи са в размер на 2,5 млрд. лв. (2,1% от очаквания БВП) и тук също е налице неизпълнение на планираната стойност. Голямата част от помощите са трансферите по европейските фондове и по-слабото изпълнение означава, че по-малко пари от планираните са влезли в българската икономика, което подсказва за известно забавяне при реализирането на проектите. Приходите от помощи са с 16,6% по-високи от предходната година, което е позитивно за бюджета развитие, с оглед наближаването на края на тази финансова рамка на Европейския съюз.

Разходи

Общите разходи се делят на текущи, капиталови и вноска в общия бюджет на ЕС. Размерът им е 45,2 млрд. лв. (38,1% от очаквания БВП). Налице е неизпълнение спрямо планираните, което се дължи основно на капиталовите разходи. Общите разходи нарастват с 14,3%, което е значително по-високо от номиналния растеж на очаквания БВП от 8,1% и показва увеличаване на преразпределението през бюджета в икономиката, което може да се тълкува като нарушение на Закона за публичните финанси.

Текущите разходи са в размер на 36,4 млрд. лв., нарастват с 10,2% спрямо предходната година и изпреварват номиналния растеж на БВП. Те отбелязват високи темпове на растеж през последните години. Считат се за относително негъвкави, което може да се разглежда като рисков фактор, особено при влошаване на икономическото развитие. Тогава негъвкавите разходи не е лесно да бъдат намалени, докато приходите по естествен път се понижават, което може да доведе до увеличаване и по-трудно контролиране на дефицита. Негъвкави са разходите за персонал, които са приблизително 10 млрд. лв. (8,5% от очаквания БВП) и надхвърлят планираните с 540 млн. лв. Те нарастват с 14,3% спрямо предходната година и отразяват повишаването на заплатите в администрацията с 10%, както и тези на учителите. Нарастването на заплатите в публичния сектор допълнително допринася за натиск в посока увеличение на възнагражденията в частния сектор, в който се наблюдава недостиг на кадри.

Капиталовите разходи са планирани в размер на 8,4 млрд. лв. (7,3% от прогнозния БВП), а са изпълнени 7,6 млрд. лв. (6,4% от очакваното БВП). Това е относително висок процент на изпълнение спрямо някои предходни години, но голяма част от тези капиталови разходи не са влезли в икономиката през годината, като от тях можем да посочим 2,2 млрд. лв. за самолети, както и 1,4 млрд. лв. за довършване на магистрала “Хемус” през следващите години. Тоест реално усвоените капиталови разходи през 2019 г. не надхвърлят 4 млрд. лв. Ориентир в тази посока е нивото на капиталовите разходи към края на ноември, което е в размер на 3,3 млрд. лв. без тези за самолетите. Прехвърлянето на пари към следващи бюджетни периоди затруднява оценката по линия на бюджета, но и по отношение на влиянието върху икономическия растеж на тези разходи.

Като цяло не се наблюдава плавно изразходване на планираните средства в течение на годината, а голяма част от разходите се съсредоточават през месец декември. Тогава с допълнителни постановления на Министерския съвет се разпределят средства, като конкретното им предназначение е на практика без санкция от Народното събрание. Така през декември 2019 г. са извършени разходи в размер на 6,6 млрд. лв., което е 15% от всички разходи през годината, докато при капиталовите разходи делът е над 25% четвърт, а при разходите за издръжка и субсидиите е почти 20%. По този начин дефицитът за месец декември е 2,4 млрд. лв., което е 2,1% от очаквания БВП.

Необходимо е да се обърне внимание на процеса на планиране и на ефективността на разходите. При постигнатите равнища на ефективност на разходите държавният бюджет не допринася в достатъчна степен за икономическия растеж в страната.

Коментари

Задължително поле