От мистериозните колосални калмари до свирепата фронима - те са по-странни от измислените

От Аристотел, който описва ракообразни и мекотели от папирусови свитъци, до изследователи, използващи краудсорсинг и генетични тестове, за да идентифицират най-новите видове лъчеперки, хората отдавна са очаровани от морските същества.

„Това е неизвестното. Поглеждаш към океана и може да видиш делфин или кит, но не виждаш какво става отдолу. Познаваме само малка част от видовете в дълбините“, казва Ерих Хойт, автор на Creatures of the Deep: In Search of the Sea’s Monsters and the World They Live In.

Независимо дали става дума за зашеметяващия им външен вид или безмилостния им стремеж към оцеляване, това са едни от най-завладяващите видове морски животни, идентифицирани от изследователите и морските биолози.

Дълбоководни вампирови калмари

Въпреки зловещото им име, дълбоководните вампирови калмари (Vampyroteuthis infernalis) са сравнително малки, достигат до около 30 см дължина. Те имат "желатиново" тяло с ципи между пипалата, което им придава вид на пелерина.

Първото нещо, което трябва да знаете за вампировите калмари, е, че те не са нито вампири, нито калмари, казва Брус Робисън, учен в Изследователския институт за аквариуми в залива Монтерей (MBARI), който проследява главоногите от десетилетия. И така, как този нежен, дълбоководен чистач си е спечелил страховитото прозвище? Германският тевтолог Карл Чън за първи път описва калмара вампир през 1903 г. Той го нарича Vampyroteuthis infernalis, което означава „калмар вампир от ада“. „Подозирам, че червените очи и пелерината са го накарали да каже „това прилича на вампир. Така че той се е забавлявал с това име.“, казва Робисън.

Вместо с кръв, вампировите калмари се хранят с това, което е известно като морски сняг - плаващи отломки като водорасли, мъртъв планктон и фекална материя. Но би било грешка да подценяваме това малко главоного. Вампировите калмари могат да изпръскват слуз със светещи частици от порите в краищата на пипалата си, обгръщайки се в светещ облак, за да избегнат хищници.

Новооткрита лъчеперка

За разлика от вампировите калмари, лъчеперката Hoodwinker sunfish (или Mola tecta) е новооткрит вид. Тази неуловима риба е идентифицирана за първи път през 2017 г. от докторантката Мариан Найгард и нейният екип в Нова Зеландия. Известно е, че обитава студени води в Южното полукълбо край бреговете на Нова Зеландия, Австралия, Чили, Перу и Южна Африка. Лъчеперките могат да варират значително по външен вид в рамките на един и същи вид и да променят морфологията си, докато растат, което прави идентификацията им трудна.

Фронима

Фронимата (Phronima sedentaria), вид дълбоководен амфипод, издълбава хралупи, които използва като защитен подслон за своите яйца и малки.

Снимка - Мгнус Лундрег / NATURE PICTURE LIBRARY

Фронимите (Phronima sedentaria), обитават зоната на здрача на океаните по целия свят, обикновено на 200 до 1000 м под повърхността. Тези амфиподи са хитри паразити. Обикновено с размери по-малки от 2 см, те ловуват салпи, желатинови създания, които приличат на медузи. Фронимата използва своите подобни на щипки на рак предни нокти, за да изкорми и изяде вътрешностите на жертвата си, да присвои издълбаната ? черупка и да снася яйцата си вътре. След като се подаде от черупката, тя бута салпата напред като детска количка.

Медуза Olindias formosa

Открита край бреговете на Япония, Бразилия и Аржентина, зашеметяващата медуза с цветен купол, известна като Olindias formosa, използва многоцветните си пипала, за да примамва малки риби, казва Хойт. Не по-голяма от 15 см в диаметър, тази медуза се рее между морското дъно и крайбрежните води, според Аквариума в залива Монтерей.

Макар и рядка, тази медуза понякога се присъединява към себеподните си в големи групи. Това се случва, когато повишаващите се температури на водата създават повече храна за медузите, което води до увеличаване на популацията. Въпреки че ужилването от медузата не е смъртоносно за хората, то е доста болезнено и може да причини обрив. Тези красиви, но опасни създания са вдъхновили както произведения на изкуството, така и предупреждения за плувците край бреговете на Аржентина.

Пеликанов голямоуст

Голямата уста на пеликановия голямоуст (Eurypharynx pelecanoides), вид актиноптер, му позволява да поглъща плячката цяла, включително риба и безгръбначни, което е добра адаптация към ограничената храна в дълбокия океан.

Снимка - Норбърт Лу / MINDEN PICTURES

Със своята черна окраска и криволичещи опашки, пеликановите голямоусти (Eurypharynx pelecanoides) се движат бързо в средата на Източния Тихи океан. Но това, което наистина отличава съществото - и вдъхновява името му - е неговата гигантска уста, с която улавя плячка, подобно на пеликан.

Въпреки стройното си тяло, устата на E. pelecanoides може внезапно да се разшири като сапунен мехур, позволявайки му да лапне много по-голямо животно. Тази адаптация служи като резервен план, когато храната е оскъдна. Въпреки това, пеликановият голямоуст консумира предимно малки ракообразни, тъй като има малки зъби.

Колосални калмари

Колосалните калмари (Mesonychoteuthis hamiltoni) , които не трябва да се бъркат с гигантските калмари, са най-големите безгръбначни, идентифицирани някога. Това дълбоководно същество е идентифицирано за първи път през 1925 г. от зоолога Гай Робсън, след като той открива две от неговите пипала в стомаха на кашалот, изхвърлен на бреговете на Фолкландските острови.

През февруари 2007 г. рибари в море Рос, разположено на юг от Антарктида и често наричано „Последният океан“ поради своята отдалеченост, случайно улавят едно от тези същества. Според Хойт този колосален калмар е тежал приблизително 494 кг и е сред най-големите, намирани някога.

Преди този случай все още не били наблюдавани живи екземпляри в естествената им среда. Но през 2023 г. изследователят на морските дълбини Матю Мълренан заснема видео на същество, което може да е живо бебе на колосален калмар в Южния океан, на стотици мили от бреговете на Аржентина. В момента се провежда анализ, за да се потвърди това наблюдение.

Риба стрелец

Рибата стрелец (Toxotidae), която обикновено се среща в Югоизточна Азия и на север от Австралия, е известна с уникалните си способности за лов както във, така и извън водата. В океана тези тропически риби преследват ракообразни, но също така адаптират техниките си на лов под водата, за да откриват и улавят паяци, буболечки и други насекоми, намиращи се по клоните и листата на мангровите гори.

„Те могат да ловуват, като поемат вода през хрилете си и след това я изстрелват през устата си“, казва Айлийн Каро, биолог от Аквариума във Флорида. Освен това рибата стрелец е известна със своята точност. Обикновено с размери от 10 до 28 см, тези риби могат също така да изскачат до 30 см над водата, за да уловят храната си.