70 на сто от обажданията в Спешната помощ са фалшиви или не са спешни. Това показва справка на столичния център за БТВ. Загубите за тези повиквания достигат до 16 милиона лева само за тази година. Информация за санкционирани няма.

Всеки ден ден диспечерите в Спешна помощ получават десетки обаждания за зъбобол, температура, колики в стомаха или високо кръвно.

Линейките отиват на всички адреси. Имало случаи, в които медицински екипи са ходили на запушена канализация и на котка избягала в съседния двор, разказва сестра Ангелова пред БТВ.

„Това е например, да ти се обадят посред нощ и да ти кажат: Влязла ми е хлебарка в ухото. И да искат да отиде спешна помощ да му извади хлебарката”, коментира старшата сестра Маргарита Ангелова.

Тя е категорична, че несериозните случай губят ценен ресурс. Едно напразно разкарване на линейка струва 250 лева.

Или за дежурствата са изразходени близо 57 хиляди лева ненужно. От началото на годината до сега сметката набъбва на близо 16 милиона лева - пари на данъкоплатците.

„Дори има такива, които викат линейка само за да им занесем необходимите лекарства, защото аптеката е на 200 метра и не е необходимо да излизат вечер”, добави д-р Делян Георгиев, началник смяна в ЦСМП-София.

Законът предивижда санкции от 300 до 2000 лв. за подалите фалшив сигнал или такъв, който не е спешен.

„В този момент някъде другаде в София, може някой да е с инфаркт и наистина да му трябва спешна помощ”, категорична е Маргарита Ангелова.

По света санкциите за фалшиви сигнали могат да стигнат до 10 000 долара.

От здравното министерство и от МВР не отговориха на въпроса, дали има санкционирани за фалшиви сигнали към спешната помощ. От столичния център заявиха, че и двете институции не са им искали справка за такива сигнали.