В село Горно Церовене - на 12 километра от Монтана, има две забележителности - родната къща на световната рeкордьорка и легенда на леката ни атлетика Йорданка Благоева, която често се връща в нея, и дома на кмета Йордан Любенов, превърнат в самобитен зоопарк. Ако не е на обичайните си места - в кабинета или из селските улици, местният управник със сигурност може да бъде намерен сред двора си - там в над 30 клетки и волиери пляскат с криле, пърхат пеят, цвърчат и гукат близо 700 пернати.

„Обичам птиците от дете. Всяка свободна минута прекарвам сред тях и това ме зарежда с енергия и радост“, казва селският управник. Първите си крилати любимци - два гълъба, Данчо получил като дете - подарък от съседи. Волните полети на красивите птици и акробатичните им номера в небето така го пленили, че той се снабдил с още една двойка, после още една…. След гълъбите започнал да развъжда и шарени като великденски яйца кокошки, фазани и всякакви пъстропери. Докато събрал жива колекция, на която може да завиди даже и източен принц, напълнил двореца си с екзотични пернати от цял свят.

Част от хвъркатата менажерия на местния управник дори не е затворена - пуснати на свобода край къщата му се разхождат ята джинки - мънички кокошчици, които радват очите с многоцветна перушина и пъргави подскоци. В голяма волиера ветрее дълга и многоцветна като дъга опашка индийски син паун. Гордо опънала шия, птицата се дуе като султан в копринени одежди сред харем от три паунки. „Индиецът“ е подарък на кмета от бившия игумен на Добридолския манастир архимандрит Борис - негов съученик и приятел. В клетки от двете страни в двора дуят гуши като балони грациозни гълъби и ровят в панички със зърно няколко вида пъдпъдъци - обикновени, бели и черни… С хихикащ, сякаш пълен с гъдел смях посрещат гостите египетски гугутки, известни още като скумрии. Атракция в домашната зоологическа градина на местния управник е петелът от породата „Балкански певец“. Едрият и черен, с гащи като потури кокоши господар гледа сърдито от клетката си, но надуе ли гърло, гласът му еква мощен и протяжен над цялото село. „Абе, Данчо, магаре ли имаш в двора си?“, попитали го комшиите, когато за пръв път чули арията на балканския певец.

Отделно от пернатите си бижута Данчо отглежда в дома си и десетки най-обикновени кокошки и бройлери за домашната трапеза. Стотиците птици изискват огромни грижи - почистване, храна, вода…Кметът инспектира и обслужва личния си зоопарк сутрин преди работа и вечер до полунощ. „Трудът не ме плаши. Какво ли не съм работил, но никога не съм чакал хляба си наготово“, споделя Данчо. Той е бил шофьор и багерист, спасител в България и автомонтьор в Германия. Като служител в Гражданска защита неведнъж се сблъсквал очи в очи със смъртта. С колеги гасели огромен пожар в дефилето край Мездра, но огънят ги обкръжил и не им оставил изход. Боровете наоколо горели като огромни свещи, обувките им се топели и вече се прощавали с живота, когато пожарникари им спуснали от скалите намокрен шланг и по него изпълзели нагоре, спомня си мъжът. Най-тежко обаче му било, когато четири години работел в сервиз в Германия. Хората му плащали много добре, но мисълта му била все в родината, при синовете му и птиците. 22 дни работел, после се качвал на колата и се връщал за седмица в Церовене. Прегръщал момчетата, галел птиците, събирал сили и пак заминавал.

През 2007 г. му предложили да стане кмет и от тогава до сега вече трети мандат Йордан Любенов управлява Горно Церовене и реди пъстрата си зоооградина. В заниманията с пернатата армия много му помагат и двамата отраснали вече синове Любомир и Недялко. Макар че си имат собствени грижи и живот, момчетата са много отзивчиви, но понякога създават и проблеми, признава бащата. Младите мъже са запалени ловци и седемте им кучета са в същия двор сред пернатите. Отначало ловните помощници налитали люто на кокошки и фазани, но къде с убеждаване, къде с пръчка войната между видовете била прекратена. Сега опашатите авджии кротко наблюдават как пред муцуните им се разхождат джинки, пуйки и пауни, но дори да умират от глад, не посягат… Даже пазят пернатите си дружки от душмани. Преди няколко месеца гончето Байкал прогонило лисица, надушила плячката в кметския двор. Страстта към красивите птици води Йордан из цяла България и в чужбина. С колегите по хоби си разменят или откупуват редки екземпляри. В началото на септември церовенският кмет ще замине за Чехия на изложба на млади животни и птици. Председателят на чешкото дружеството на гълъбовъдите Павел Вайдар му е стар приятел и ще обменят опит, идеи, а вероятно и някой чифт пернати. Преди време кметът донесъл от Чехия много редки диамантени гълъбчета… Миниатюрните птички са малки съкровища - падне ли слънчев лъч върху крилата им, греят като обсипани със скъпоценни камъни. Пъстрата и шумна менажария в кметския двор е любима на децата от селото и те често идват да я разглеждат.

Горно Церовене е богато на деца. Имаме 28 ученици, които пътуват с автобус до Монтана. „Запазихме детската си градина, там играят седем хлапета. През лятото обаче и жителите, и децата в селото нарастват двойно. На гости идват малчугани и младежи от цяла България, че и от чужбина“, разказва кметът. Всички гостенчета, а покрай тях майки и бащи се изреждат да разгледат кметската зооградина и новите придобивки в нея. Дворът на местния управник вече е отеснял от птичите семейства, затова Данчо е купил съседен парцел и чертае планове да го превърне в истински зоопарк. За всеки от видовете там ще има отделна волиера, между тях ще се вият пътеки, а насред двора ще плискат малко шадраванче и езерце, в което ще плуват декоративни патици, обяснява кметът. Но работата върви бавно, времето все недостига.

„Кметът е всичко за едно село - и управник, и доктор, и доставчик, и изповедник! Десетки хора са сами и болни, няма кой да им помогне!“, споделя Данчо. С личния си бус той кара печки и хладилници на поправка, превозва баби и дядовци до областната болница, купува им лекарства. Гордее се, че още през първия мандат е подменил 1600 м стар водопровод и е облекчил дългогодишните мъки на съселяните си. Но парите в селската хазна не стигат за всичко - за ремонт на пътища, за ново осветление и поддържане на сгради. Данчо обаче се надява с помощта на общинската управа да продължи да потяга Горно Церовене, защото селото е много красиво. Всяка година любители на природните пейзажи и чистия въздух купуват имоти в Горно Церовене. Къщите се издигат в сенките на китни дървета недалеч от опашката на язовир „Огоста“. Близо са Лопушанският манастир, връх Копрен и Белоградчишките скали. Пък и Церовене е единственото село със зоологическа градина, хвалят се местните жители.