Екипът на археолога от Велико Търново Александър Чохаджиев откри уникални находки

Част от намерените древни вещи ще бъдат изследвани и в Квебек, Канада

Праисторически селищни могили край селата Хотница и Петко Каравелово проучва за поредна година екип с ръководител археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Александър Чохаджиев. Откритите в древните обекти находки са от каменно-медната епоха и са на над 7000 години.

Чохаджиев работи на терена вече 18 години заедно със студенти първокурсници по археология от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. За разкопките това лято край Хотница бяха осигурени 3600 лева като практиката е съвместно финансирана от висшето учебно заведение и Регионалния исторически музей.

“Праисторическата селищна могила край Хотница е открита в началото на 50-те години на миналия век от Никола Ангелов. Той е откривател на прочутото Хотнишко златно съкровище. Работил е на обекта четири сезона, като е успял да проучи цялото горно ниво с 22 къщи от 4200 г. пр. новата ера. Установено е, че жилищата от каменната ера са били унищожени от пожар, който е бил предизвикан вероятно от вражеско нападение. През 2000 г. проучванията на могилата бяха подновени. Трети сезон вниманието ни беше съсредоточено върху жилище от пето строително ниво”, разказва Александър Чохаджиев.

За втори път в екипа това лято се е включил и Пол Баку от Франция, който е студент от Сорбоната. Той решил да се специализира в изследването на дървения материал от праисторията и преподавателите от престижния парижки университет изпратили младия си колега в Хотница, защото обектът отдавна е известен в археологическия свят с голямото си количество оцеляло през хилядолетията дърво. Младият френски учен успял да вземе повече от 70 проби от разкрития дървен материал, за да ги изследва в лабораторията на Сорбоната. Пол ще се опита да идентифицира дървения материал, който са ползвали праисторическите хора, и да датира още по-точно времето на находките.

Освен трите помещения в древното жилище, археологът Александър Чохаджиев и екипът му са установили, че е имало коридор и място, вероятно предназначено за пещта. Стена, която завършва с дъга, пък е другото интересно откритие в жилището. Абсидната стена е по-характерна за бронзовата епоха, докато тази къща е от доста по-ранен период. Археолозите са продължили проучването и на южната периферия, където преди две лета те попаднали на колове от укрепителната система на селището. Тази година достигнали до жилища от по-ранен етап на съществуване на могилата, което ги навело на мисълта, че към края си могилата е започнала да се свива. Селищата тогава са били с кръгла форма и заобиколени с отбранителни пръстени. Било е смутно време и се предполага, че е имало инвазия на степни нашественици. За това свидетелстват множеството открити стрели.

“Свиването на диаметъра на селището е вероятно заради демографска криза или пък заради постоянните набези и стълкновения, все пак колкото територията е по-малка, по-лесно се защитава. Няма как да знаем с абсолютна точност. Мога да кажа обаче, че могилата е съществувала около 1000 г. Началото е някъде към 5000 г. пр. Хр. В каменно-медната епоха, около 4500 г. е било най-силното време на това селище, което окончателно спира да съществува към 4200 г. пр. Хр. За тези 1000 г. могилата е оставила 7 метра пласт, който подлежи на проучване”, уточнява Александър Чохаджиев.

Сред най-атрактивните находки са красив харпун от рог. Той е със сериозни размери и други такива не са намирани. Острието му е с дължина 20 см и със сигурност е било предназначено за улов на големи риби. При разкопките на праисторическия обект са излезли още кремъчна стрела, много костени брадви с дупки, няколко цели съда, сред които един с капаче и запазено вътре парченце вещество.

“Това вещество най-вероятно са го използвали за оцветяване и за украсяване на съдовете си. Дали сме го в лабораторията на Регионалния исторически музей във Велико Търново , за да научим повече”, разяснява Александър Чожаджиев.

Навремето Никола Ангелов, който започнал да копае в Хотница през 1956 г., успял да разкрие 21 жилища, всичките от най-горния строителен слой. За 18 години работа Александър Чохаджиев е проучил още 20 жилища.

Александър Чохаджиев работи за поредна година и в Петко Каравелово. Там разкопките стартираха в началото на септември и продължиха три седмици. Финансирани бяха с 11 000 лв. от Министерството на културата. Младият френски изследовател Пол Баку се присъединил и към този обект на търновския археолог. Заедно с екипа на Александър Чохаджиев е работила и канадката Лоранс Ферлан, която осигурява и част от финансирането за анализи на различните видове материал. Тя е от университета Лавал в Квебек, Канада. Взела е 12 проби от древния обект за радиовъглеродно датиране и още 30 проби за микроморфологични анализи. Те ще бъдат обработени в лабораторията на канадския университет, като целта е да се установи как са се образували пластовете на могилата, какви климатични промени е имало и още много други показатели.

“Тази могила е единствената в региона , която е на поречието на Янтра и явно е била заливана от придошлите води на реката. За това, че риболовът е бил един от основните поминъци на тогавашното население, говорят откритите множество тежести за рибарски мрежи, кукички и харпуни за риболов. Друг поминък е бил ловът на елени. Останките от кости от елени надвишават в пъти намерените в района кости от домашни говеда”, обяснява Александър Чохаджиев.

“Излязоха голям брой хранилищни съдове с богата украса. Сред тях е изкусно изработен съд за вода във вид на кратунка с плоско дъно , издути стени и извита дръжка, която служи като подпора на съда, за да не се обръща и разлива. В праисторията всеки предмет е уникален, защото не е имало шаблони и матрици и е изцяло ръчна изработка.

Двете от тях са на по два етажа и са изгорели при изключително силен пожар, а доказателство за огнената стихия са остъклявания на отломките вследствие високата температура.

Хората от онази епоха са били добри пиромани, защото са познавали свойствата на огъня. Керамиката е перфектно изпечена, използвали са различни смоли, восъци. Имали са контрол над солените извори. Начинът на изработка и украса на керамиката пък говори за стила на една работилница. Заради това ще бъде направен графологичен анализ на технологичните отпечатъци върху глината, докато е била още мокра, за да се установи дали изделията са дело на един и същ майстор.