Там си дават среща най-големите култури на православното християнство - византийската и българската

Най-важни за нашата история са фреските в базиликата “Св. Архангели”

При една обиколка в Егейска Македония задължително трябва да се посети старинния Костур или Кастория, както се нарича на гръцки език. До него доскоро се стигаше по стръмни планински пътища. Сега вече се създава бърза връзка чрез магистралата Егнация Одос, съединяваща Албания с Турция.

Планинският път към Костур преминава през селища, които някога са били населени с българи. В Бер (Верия), Кожани (Козани), Сечище (Сиатист) все още могат да се видят великолепни паметници на нашата предвъзрожденска и възрожденска архитектура. Особено интересна е църквата “Св. Николай” в Кожани, строена през 1661 г. Тя е преустройвана няколко пъти, а запазените днес стенописи са от ХVIII в. Много ценни са главните икони в иконостаса, които са рисувани в началото на същото столетие от българския художник и историк Христофор Жефарович.

Самият град е кацнал живописно върху полуостров, вдаден в огромно езеро. То е едно от Егейските езера и има площ от 28 кв. км при дължина от 30 км. Наоколо се намира планината Вермион, през която протича бързата река Бистрица или Алиакмон. Това място е населено с българи от дълбока древност. Още по време на Първото българско царство Костур е важна крепост в борбата на Самуил срещу Византийската империя. Градът попада отново в границите на царството при управлението на Асеневци в края на ХII и първата половина на ХIII в.

Някога Костур е имал мощни фортификационни съоръжения, разположени на издигащия се над селището хълм. Сега от крепостните стени са останали само отделни обрушени зидове. През средновековието укреплението е бранело границите на България. Сега на това място е построен Музей на византийското изкуство. В него се съхранява чудесна колекция от икони, датирани между ХII и ХVII в.

Сведение на френския консул Франсоа Пуквил от началото на ХIХ в. показва, че населението около Костур е изцяло българско. По-късно градът става ожесточена арена на борбите с фанариотите. Така или иначе неуспешните войни от първата половина на ХХ в. го отреждат на Гърция.

Днес от възрожденската атмосфера на стария Костур не се е запазило много. Най-атрактивният архитектурен паметник е Бейската къща, която се издига на няколко етажа. Историческите превратности обаче са подминали много от християнските храмове. Костур може да се гордее със своите 72 църкви, строени в различни епохи.

Нашата разходка сред тези уникални старини трябва да започне от най-ранните базилики, строени още през Х в. Това са църквите “Св. Безсребърници” или “Св. Врачи”, “Св. Архангели” и “Св. Стефан”. Тези сгради са предизвиквали много спорове между учените. Става дума за това, че те интерпретират преходни архитектурни типове и показват връзка с базиликалното строителство в първите български столици Плиска и Велики Преслав. Това се вижда в силното скъсяване, във вътрешното членение между отделните части и в издигането на средния кораб над останалите.

Базиликите от Костур имат много богата украса на фасадите и изключителна монументална каменна пластика. Чрез умелото съчетаване на камък с тухла се образуват разнообразни декоративни елементи и християнски символи. Сред тях се открояват Христовите монограми (хризми), многобройните розети и редовете художествени орнаменти, известни като “вълчи зъби”. Невероятно е изпълнението на каменната резба по олтарната преграда и рамките на вратите в църквата “Св. Безсребърници”.

Историята е била милостива и днес в трите базилики са запазени доста от блестящите им стенописи. В някои от тях са оцелели фрагменти от ранния живописен слой, датиран от учените още в Х в. Той носи силно архаизиращи черти, които го сближават с източното християнско изкуство в Мала Азия. Това е много важно, защото подобни тенденции характеризират и голямото преславско изкуство от същата епоха. По времето на цар Симеон и неговите наследници България черпи идеи не толкова от съвременната византийска култура, колкото от богатото наследство на християнския Изток. По този начин те отстояват духовната самостоятелност на българската държава.

Вторите пластове на стенописите вече са изпълнени през ХII в. в духа на високата византийска живопис от времето на Комнините. Особено интересни са тези в “Св. Безсребърници”, които се считат за шедьоври на това изкуство. Забележителни са изображенията на светците-воини Теодор Стратилат, Теодор Тирон, Георги и Димитър. Лицата им са изразителни, с широко отворени очи и наситен колорит. Мъчениците на християнството са облечени в бляскави дрехи и доспехи на византийски аристократи.

Най-важни за нашата история са фреските в църквата “Св. Архангели”. Макар и тя да е ранна базилика, първият пласт стенописи е изпълнен в началните десетилетия на ХIII в. по време на българското присъствие в Костур. По страниците на входа са изписани защитниците на храма - архангелите Михаил и Гавраил. А непосредствено до първия се намират прекрасните портрети на българския цар Михаил II Асен (1246-1256) и майка му Ирина Комнина. Както е известно, тя е била дъщеря на победения от великия цар Иван Асен II епирски деспот Теодор Комнин. Много са интересни пищните дрехи на царицата и наборът за глава, завършващ с диадема. Изкуствоведите смятат, че в църквите от района на Костур е имало и други образи на български владетели, които не са се съхранили до днес. Вторият живописен слой на “Св. Архангели” е значително по-късен и се датира в 1359 г.

Уникален като архитектура е и друг костурски храм, наречен “Св. Богородица Кубелитиса”. Тя се датира в ХI в и е единствената запазена триконхална църква в околните земи. Този вариант води начало отново от един вид преславски църкви. Фасадите и също са украсени с тухлени декоративни орнаменти. Вътрешността пък е изпъстрена с чудни стенописи, изпълнени в продължителен период от ХII до края на ХV в.

Сред многобройните храмове на Костур трябва да се отбележат и два други паметника. Единият е изграденият през ХII в. “Св. Николай Касници”, назован на името на своя ктитор, византийския аристократ Никифор Каснитис. Сред изображенията на светци се откроява образът на патрона св. Николай, поставен в рамка на северната стена. На брега на езерото пък се намира манастирът “Св. Богородица Мавротиса”. Неговата главна църква вероятно също е изградена през Х в., а живописната украса е създадена през ХIII в.

В Костур човек остава с усещането, че е попаднал направо в епохата на средновековието. На място, където си дават среща най-големите култури на православното християнство - византийската и българската.