НОКА иска промени в стандарта за българските млечни продукти

Поход от Велико Търново до хижа „Божур“ дава начало на кампанията ‚Движи се и победи“ Туристическата разходка ще е тази събота

Енергийният министър Петкова ще посети „Мини Марица-изток“

Тотален хаос в район “Младост”, няма кой да замести Иванчева

Иззеха голямо количество фалшификати на световни марки от магазин в Пловдив

Американска отнесе 500 долара глоба заради недекларирана ябълка

34 бармани мерят сили в национално състезание За първи път ги изпитват и на теория

ПАСЕ посъветва Турция да отмени предсрочните президентски и парламентарни избори

Сотир Цацаров в Брюксел: Тероризмът не е само бомби и гибел на невинни хора, а е в компютрите и социалните мрежи

Архитекти на електровелосипеди ще се грижат за парковете в София Осигурени са 10 колела

Шофьор с 1,40 промила алкохол метна 50 лева на полицаи

Специалисти: Парите за психиатричната помощ не стигат дори за оцеляването й

Георги Свиленски: БСП ще внесе искане за оставка на зам.-председателя на парламента Емил Христов

Китайка се озова в болница, след като куче падна на главата ѝ (ВИДЕО)

Кметът на Бургас: Хотелите вече се пукат по шевовете Остров Света Анастасия най-атрактивен за туристите

8 март – ден на Константинос Кавафис в София Честване на великия гръцки поет в Алма матер

На 8 март колеги носят на колежките си увити в омачкани целофанчета зюмбюли, мъже се чувстват задължени да окажат чест на благоверните, а децата рисуват картички със сърчица и надпис “Обичм те мамо!”.
Гръцката фондация за култура в сътрудничество със Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Гръцко-българско сдружение „Аристотел-културен мост” са избрали тази дата, за да почетат бележития гръцки поет Константинос Кавафис.
Честването ще е в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Започва в 17 ч. в Новата конферентна зала с кръгла маса и дискусия. Продължава с рецитация и концерт в Аулата от 19 ч. актьорите Александър Алексиев и Яна Титова ще четат преводи на Кавафис на български и английски, а поетът Йоргос Хулиарас в оригинал.
Ще свири цигуларят от Държавната опера в Солун – композиторът Симас Папанас и зам.-ректорът на Националната музикална академия проф. Борислава Танева. Вечерта ще завърши с коктейл в зала Alma mater.
Ще бъде осигурен синхронен превод на български и гръцки език.

За поета
constantinos-kavafis
– Константинос Кавафис е гръцки поет с британско гражданство, прекарал по-голямата част от живота си в Египет.
– Починал е навръх 70-ия си рожден ден – на 29 април 1933 г.
– Написал е 154 стихотворения, но има още много недовършени. Той е бил безкрайно самокритичен перфекционист. Едно и също стихотворение е минавало през десетки, дори стотици редакции. През целия си живот Кавафис непрекъснато е доусъвършенствал стиховете си. Отказвал да издаде стихосбирка. Рядко е давал по вестниците свои произведения. Обичал да си ги разпечата на свои разноски и да ги дава на ръка на когото реши.
– Приживе е бил световно неизвестен. Негова стихосбирка излиза едва след смъртта му. След като поезията му става достояние на света, славата му бързо се разраства и стига дотам, че е признат за един от големите гръцки класици.
– Първата му професия е журналистиката. Най-дълго е работил като чиновник – цели 30 години е служител в Министерството на обществените строежи в британската администрация на Египет.
– В България за първи път чуват за този класик през 1963 г., когато е издадена първата му стихосбирка в превод на Стефан Гечев.
– Поезията на Кавафис противоречала на всички стандарти за края на XIX и началото на XX век: без рима, ритъм, художествени средства, често с обърнат понякога словоред и повторения. Темите също нямали нищо общо с големите идеи на времето му. Той пишел на историческа, философска и еротична тематика. Стиховете му са пропити със сарказъм и самоирония. Езикът на Кавафис е неповторим – заемки от александрийски идиоми, древногръцки фрази и думи, сюжети от народни песни.

Последователност по Бодлер
Константинос Кавафис
Превод: Стефан Гечев

Ароматите ме вдъхновяват като музиката
и като ритъма, като красивите слова.
Сърцето ми трепти, когато в хармоничен
стих обяснява дивният Бодлер това,
което бе за мен неясно и което смътно
душата чувстваше във мъчителна тревога.

„Природата е храм, изпълнен с живи
колони, те понякога изричат слова невнятни.
Човек минава там през този гъст,
със символи изпълнен, лес и те го гледат
със поглед на забравени роднини.

Там звуци подредени се пресрещат
и сливат във единство като тъмнина, простряно
до светлината чак, в хармония слети
боите, звуците и миризмите.

Има благоухания тъй свежи,
подобно мириса на детска кожа,
и нежни като звук на флейта, и зелени
като лимонови дървета.

И по-богати има –
порочни, тържествуващи, – възпяват
стремежи на душата и на чувствата.
Излъчват те безбройни аромати
като ливан, смола от бор и миро.“

Не вярвайте единствено на туй, което виждате.
Поетите с по-остър поглед са дарени.
Природата за тях градина е позната, близка.
Във мрачен рай останалите хора
се влачат опипом по труден път.
Единствен блясък, светващ като искра,
понякога за миг огрява пътя
в нощта: едно внезапно чувство
за някакво съседство магнетично и случайно,
носталгия внезапна и моментна тръпка,
мечта в часа на изгрева и радост
внезапна, безпричинна, изведнъж
в сърцето влязла, за да отлети
така внезапно, както е дошла.
(1891-1900)

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.