Иновативност вместо клонинг на кадри - целта на наставничеството в образованието у нас

„80 процента от завършващите университетите педагози не се вливат в системата на образованието. А ние трябва да ги задържим там“. Това заяви шефът на Дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ към МОН (Министерство на образованието и науката) Лазар Додев на кръгла маса за наставничеството в Пловдив. Инициатор на форума е Департаментът за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Според Лазар Додев една от ползите на наставничеството е снижаване на текучеството на кадрите за сметка на засилване на професионалната мотивация, а освен това менторството понижавало и риска от професионално прегряване. „По-лесно се краде занаят, ако някой те насочва. Някога чиракуването е отнемало години, хората са си плащали за това. Сега ние се стремим да бъдем максимално открити и да предоставяме „тайните“ на професията,защото всяка от страните в този процес има интерес той да е ефективен“, каза още Лазар Додев. В този ред на мисли зам.-кметът на Пловдив по образование Стефан Стоянов добави, че специфична национална черта е да не споделяме. „А именно този индивидуализъм, който не ни позволява да споделяме с колегите си, пречи да вървим напред”, декларира Стефан Стоянов и даде за пример САЩ, където дори и добрите кадри ползвали ментори.

Иновативност и креативност, а не клониране на кадри, е смисълът на наставничеството в образованието ни, защото само така то ще бъде истински ефективно. Около тази идея се обединиха около 120 участници в националната кръгла маса „Ролята на наставничеството в системата на предучилищното и училищното образование“, която се проведе в Пловдив. „Формата на наставничество от типа „клонинг“ не е достатъчно резултатна. Трябва да се фокусираме над такава професионална подкрепа към новоназначените учители, при чието осъществяване възрастта и опитът да не са водещите, а същественото да бъдат проявите на новаторство и творчески подход", заяви директорът на ДКПРПС проф. д-р Галин Цоков.

Едно от обмисляните предложения от университетите е занапред наставници да имат право да стават също и учители например с 3-годишен стаж. В момента според ЗПУО и Наредба 12 на МОН ментори могат да са единствено старши и главни учители. „За да имаме повече креативност в наставничеството, нужна е „свежа кръв“, дискутираха представители на Министерството на образованието, на 28 РУО (регионални управления по образование) в страната, директори на детски градини и училища, учители, старши учители, както и преподаватели от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и Тракийския университет в Стара Загора. В момента възнаграждението на наставниците е ниско, смятат участниците в кръглата маса. В закона е записано „не по-малко от 50 лева на месец до 1 година“, но трябва да се увеличи, за да има мотивация, категорични са педагозите. Смисълът на наставничеството е да се подпомогне приемствеността на професионализма от утвърдените кадри с опит към новоназначените им на работа колеги в образованието. „Радостно е, че университетите вече се грижат за квалификацията не само на студентите - тоест на бъдещите учители, които подготвят, но и на действащите учители. Това е много важна политика на МОН“, смята проф. д-р Росица Пенкова, директор на Департамента за информация и усъвършенстване на учители към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Масово има учители над 35-годишна възраст със стаж по 2-3 г. Това са хора, завършили педагогически специалности, работили в друга сфера, натрупали опит там, и решили да се върнат към професията на учител. По тази причина е важно наставникът да не бъде само за младите нови специалисти, заяви проф. д-р Росица Пенкова.

Възможност наставниците да получават професионално-квалификационни степени, без плащане на такси, предстои да се въведе в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Това е въпрос на договореност и изграждане на мрежи между вузовете, училищата и МОН.