80-годишната Хава пътува 200 км, за да поговори на български

Младите нашенци споделят най-голямата си мечта - да учат в България

Хава е на 80 години и живее в Албания, но корените й са български. Тя пропътува близо 200 км, за да стигне до Тирана. Единственото, което искаше, бе да поговори на български език със сънародниците си. Повод за 200-километровата разходка на Хава стана визитата на вицепрезидента на България Илияна Йотова неотдавна в Албания. Когато говори за България, жената се усмихва, но очите й са пълни със сълзи.

Хава живее високо на границата с Косово - на място, недокоснато от удобствата на цивилизацията. Домът u е село Оргоста. По пътя към Оргоста калта е до колене, а проливен дъжд се стича по цветните чадъри на осемгодишни деца, които, за да стигнат до училището си, ежедневно се борят с блатни километри и изпочупен дървен мост.

Българската общност в Албания е разпръсната в три региона - Голо Бърдо, Гора и Преспа, в девет села (най-бедните в източните райони на страната – бел. ред.) едно, от които родното село на Хава. Официално Оргоста се намира в Североизточна Албания и е с население от 1200 души. Извън протокола обаче Оргоста е изоставена точка на картата, скрита зад осем километров черен маршрут.

„Майка ми и баба ми ме научиха на български обичаи и български език“, споделя Хава, а топлината, с която определя себе си като българка, изпълва залата, където Йотова проведе среща с хора от български произход, чакащи да бъдат чуди от свои сънародници. Заедно с Хава са и двете й внучки на 15 и на 17 години. По-голямата от тях е Йехона, която с притаен дъх говори за България, описвайки я като своя родина и райско кътче, пазещо корените на българското малцинство. Всяка година Йехона гостува на роднините си в България. Казва, че се чувства като у дама си и изпитва болка, когато трябва да се върне. Момичето твърди, че много от връстниците й от български произход в Албания имат силно желание да изучават книжовен български език, но за сега на повечето места училища или все няма, или са прекалено далеч. „Мога да говоря, но искам да се науча да пиша правилно на нашия език“, споделя Йехона. В Албания има три действащи български училища – неделно училище „Христо Ботев“ в столицата Тирана и две училища в Корча и Билища.

Селото на Йехона и Хава е реалност, в която времето не е оставило отличителните си белези на модерния свят. Вероятно това е главната причина за съхраняване на етническа идентичност на българите, живеещи там. Гледката, с която делегацията на вицепрезидента бе посрещната, отнема на съзнанието време, за да се осмисли случващото се. Тесен и претъпкан от хора площад. Група млади момичета, облечени в албански народни носии, с писани забрадки изпълнява българската „Що имала късмет Стамена“. „Що имала късмет Стамена, Стамена“... Така започва песента. Продължението не чуваме, защото погледите на всички се вперват в лицата на момичетата. Усмихнати, светнали... Лица на млади хора с мечти!

Сънародниците ни, живеещи в албанските села, показват, че не само са успели да съхранят българския език и българските традиции, но и родолюбието. Младите споделят най-голямата си мечта - да учат в България. Искат да станат лекари, учители. И да се върнат в селата, където са родени, за да учат потомците си на български език и да лекуват болните.

 

Важно е да знаем

Малцинството говори Северозападен и Югозападен диалект

Доц. д-р Анелия Петкова от Великотърновския университет в продължение на години изследва говорите в албанската област Гора и стика до заключението, че българското малцинство в Албания говори Северозападен и Югозападен диалект. Езикова бариера възниква още в училище, защото децата на българското общество в Албания научават първите си думи на албански в първи клас, тъй като дотогава в домовете си те разговарят единствено на българската диалектна форма.

По официални данни българското малцинство в Албания е между 60 хил. и над 170 000 души. През 1932 г. Албания и България подписват протокол, чрез който албанската делегация признава съществуването на българското общество в страната, но поради смяната в правителствата и настъпващата Втора световна война, признаването така и не е осъществено. Припомняме, че на 12 октомври тази година малцинството бе признато от албанското правителство, след като Европейският парламент призова за това по-рано през февруари 2017 г.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи