С поредица от инициативи Столичната библиотека посреща своя знаменателен рожден ден – 90 години от създаването и 90 години непрекъсната високоблагородна дейност в името на книжовното богатство на нацията ни. Юбилеят е под патронажа на Йорданка Фандъкова – кмет на София.

Събитията от богатата програма по отбелязване на годишнината започнаха още през миналата седмица, когато в Градската градина беше открита Фото-документална изложба „Библиотеката на София 90 години в/и Града“. До края на октомври столичани, разхождащи се по алеите пред Народния театър, ще научат малко познати факти за централната част на града в началото на 20 век и в 30 платна (колажи от стари и съвременни снимки) ще се запознаят с историята на библиотеката, с изграждането на на улиците и площад „Славейков“, архитектурното и културно богатство на този район. Изложбата беше открита на 16 октомври от Юлия Цинзова (директор на Столичната библиотека), от Елица Баръмова-Барамó (художник) и Ана Анастасова (съставител).

За любителите на мемоарните четива е току-що излязлата документална книга „Моята София. Спомени от съвременниците“, посветена на 140 години от Освобождението на София. Mисиятa на Столична библиотека е да съхранява паметта на София и книжовното й богатство. Книгата е съставена на базата на дигитализираната версия на сп. „Сердика“ (1937 – 1952). Материалите изграждат облика на града през очите на съвременниците, съставят пъстра картина на софийското всекидневие в миналото. Статиите са представени с факсимилета, придружени с кратки обяснителни бележки за авторите, сред които са: Стефан Бобчев, Йордан Венедиков, Димитър Шишманов, Христо Бръзицов, Орлин Василев, Боне Хаджибонев, генералите Николский и Моссолов, както и стихотворения, посветени на София, от Кирил Христов, Елисавета Багряна и Асен Разцветников.

За да се включат в юбилейните тържества, столичани биха могли да отделят време за няколко публични събития:

• на 23 и 24 октомври в Американския център ще се състои Юбилейна научна конференция на тема „Библиотеката в / и града“ с участието на авторитетни учени по библиотекознание, културология, социология, IT и др.: проф. Михаил Неделчев, проф. Калин Янакиев, доц. Георги Лозанов, проф. Александър Кьосев, проф. Анна Кръстева – НБУ, проф. Вера Ганчева и чуждестранни гости от Кипър, Сърбия и Македония.

• на 23 октомври от 18.00 ч. в галерия „София“ на Столичната библиотека ще се открие „Национално биенале на илюстрацията“. С това събитие съвместно със сайта „Българска илюстрация” се отбелязва и 50 години от първата национална изложба на българската илюстрация през далечната 1968 г. Тогава в нея участват едни от най-известните художници-илюстратори, сред които Борислав Стоев, Евгени Босяцки, Любен Зидаров, Иван Кирков и др. Техните илюстрации , запазени в книгите от богатия фонд на библиотеката, ще бъдат изложени в ретроспективната част на биеналето.

• на 24 октомври в Мраморното фоайе на Столичната библиотека от 11.00 ч. ще се открие документалната изложба „Съдбата на книгите“, съдържаща „арестувани“, инкриминирани и спасени книги от фондовете на библиотеката. Ще бъдат представени книги с уникално полиграфично оформление, редки екземпляри, с автографи на известни личности, както и издания, които са иззети при обиски. Във фондовете ни се съхраняват библиотеките на Пенка Шишманова (съпруга на Димитър Шишманов и майка на директора Панайот Савов), на Васил Пундев, Орлин Василев, Никола Балабанов, Кирил Христов, част от библиотеката на Иван Денкоглу и др.

• на 24 октомври в Камерна зала „България“ ще бъде кулминацията на тържествата чрез музикално-поетичната вечер „Четем и свирим за Столична библиотека и нейните приятели“. Публиката ще има възможности да аплодира микс от поезия и музика, дело на камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров, Георги Константинов, Михаил Белчев, Хайгашод Агасян, Валентина Радинска, Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Стефан Вълдобрев, Елин Рахнев, Георги Георгиев от група „Остава“, Анджела Родел, Иван Христов и др.

Щрихи от историята

За рождена дата на Столична библиотека се смята 24.10.1928 г., когато е издадена уведомителната заповед на кмета ген. Владимир Вазов за създаването на Общински музей с три отдела: музей, архив и библиотека. Библиотеката започва работа първа, защото с провъзгласяването на София за столица и с изграждането на Столичната община вече се е събрала значителна книжнина по градоустройство, икономика, счетоводство, речници, справочни и други издания, подпомагащи общинската дейност. Книжният фонд на библиотеката тогава е 5311 тома.

През 1941 г. общината откупува специална сграда за градска библиотека, музей и картинна галерия на пл. „Бански“ 2, където има читалня с около 50 места, склад за 50 хил. тома, заемна и помещение за градска картинна сбирка. На 1 декември се открива Столичната градска библиотека и музей. На откриването говорят инж. Иван Иванов – кмет, Орлин Василев – управител на библиотеката, проф. Васил Захариев – директор на Държавната художествена академия, Стоян Чилингиров – председател на Съюза на писателите и др.

При опустошителна бомбардировка на 30 март 1944 г. сградата се подпалва и изгарят 40 хил. тома. В София остават книгите за раздаване и част от неописаните книги, които се съхраняват в мазето на Архитектурно-градоустройствената дирекция. На 1 май 1945 г. библиотеката е отворена в сградата на ул. „Славянска“ 13 – нов адрес след пожара.

Първият клон на библиотеката се открива на 27 декември 1948 г. на мястото на опожарената бивша сграда с фонд 17 507 тома. През 1953 г. се открива Детски отдел с 29 350 тома. През 1954 г. се появяват и две летни читални: в Парка на свободата и в парк „Кирил и Методий“. През 1958-1959 г. библиотеката се мести в сградата на ул. „Гурко“ 1. Там през 1963 г. е създаден отдел „Изкуство“, а през 1964 г. е въведен свободен достъп в заемната. Подръчният фонд е 75 хил. тома. През 1990 г. проф. Михаил Неделчев предлага сградата на Градския комитет на БКП на пл. „Славейков“ 4 да се предаде на Градската библиотека. Това става на 11 юни и днес сградата на пл. „Славейков“ 4 и 4а е любимо място за деца и възрастни под името Столична библиотека.

Кой, какво и как оживява този храм

Столичната библиотека е най-голямата публична библиотека в страната с:

• фонд от над 1 200 000 книги, от които 250 000 на чужди езици;

• 51 хил. читатели, от които половината са млади хора до 28 год. възраст

• 500 хил. посетители годишно;

• над 450 хил. заети книги,

Тук се намира най-богатият документален и информационен архив за историята и развитието на София, както и най-големият сектор за детска литература.

Библиотеката притежава 3 филиала: „Люлин“, „Сердика“ и „Студентски град“. В допълнение през последните години по инициатива на Юлия Цинзова (директор от 2013 г.) възникнаха множество иновативни форми на дейност: създаде се първата в България мобилна библиотека – „Библиобус“, който обикаля крайни квартали и села около София и предоставя книги на техните жители. Вложиха се много средства и усилия, за да заработи модерен Дигитален център. Значими международни събития – конференции, премиери на книги, изложби, прожекции на филми – съпътстват дейността на Американски и Руски център. Функционира Корейски кът.

Голяма част от книжовното богатство е дигитализирано и потребителите от целия свят имат достъп до електронния каталог с 250 хил. заглавия. През 2018 г. е създадена Дигитална платформа „Сердика“, която съдържа пълните текстове на книги, периодични издания и статии, дигитални копия на картини и аудио записи от фонда. До този момент са представени над 1300 статии, над 180 книги, 13 изложби – колекции и 13 заглавия периодични издания. В платформата са включени и картички, снимки, филми, документи, свързани с историята и развитието на София, нейните училища, читалища и културни институции. Предстои да бъде дадена възможност на всеки желаещ да предостави свои материали по темата „София“.

В информационния център се провеждат безплатни курсове за компютърна грамотност.

Най-ценните експонати са събрани в отдела „редки и ценни книги“, където фигурират 12 хиляди старопечатни и църковни книги, първия издания, книги с автографи.

Столичната библиотека притежава личната колекция от 2055 книги на Константин Стоилов – министър-председател на България (1894 – 1899), дарена на библиотеката от неговите наследници. А сектор „Изкуство“ разполага с близо 50 хил. графични издания, албуми , ноти, аудио и видео записи и книги в областта на изкуството.

Дейността на екипа е многопосочна и постепенно от храм на книгите Столичната библиотека се превърна в културен център на София. Приоритети, по които продължава работата, включват: дигитализация на книжовното наследство, виртуални колекции и културно-образователни продукти. Работи се по създаване на нови арт пространства в културната инфраструктура на града; образованието и популяризирането на четенето са мисия за ръководството. Затова вече няколко години се провеждат кампании за изнасяне на книжовното богатство сред хората – чрез инициативите „Библиотека в парка“ и „Библиотека в планината“. Комплексната дейност на ръководството намира израз в дигиталната платформа „Digital Sofia“, която представя колекции от фондовете на трите културни института: Столична библиотека, Софийска градска художествена галерия и Регионалния исторически музей София, достъпни и за потребителите на европейската мрежа EUROPEANA.

Столична библиотека е носител на Националната награда „Хр. Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура и Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата за 2018 г.

Писателите за Столичната библиотека

Здравка Евтимова

„Тя представлява белите дробове на духа на София, защото тук всеки ще намери глътка щастлив въздух, което ще му позволи да бъде по-човечен, по-смел, по-силен. Затова освен тези силни бели дробове, тя е едно щастливо пристанище – по време на бури духът ни винаги може да се подслони тук, да намери онова, което търси, да потъне в която книга желае, да се срещне с прекрасните хора, работещи тук, защото те са другото измерение на библиотеката.“

Михаил Неделчев

„За мен Столична библиотека е сакрално място. Не само защото съм роден съвсем наблизо преди доста години, но и защото тя става все по-видима в тялото на града. Тя е място, където не само взимаш книги и ходиш да четеш книги, но и място, където се събираме, тя е клуб, тя е център, изложбен салон, тя е много, много неща. И това е прекрасно.“

Георги Господинов

„Срещата между книги и хора е в основата на културата. 90 години Столична библиотека, 30 от които помня лично, правеше точно това, слагаше камъни на културата, поставяше крайъгълен камък на културата при срещите на писатели, читатели и книги. Знам, че бъдещето принадлежи на библиотеките. Може сега да звучи силно и странно, но ние се връщаме към книгите и четенето, защото това е бавна култура, така че те са част от бъдещето, те са спасението. Не случайно във всички филми при Апокалипсис хората се крият в библиотеките.“