93-годишният капитан далечно плаване Стоян Шехларски е плавал на 30 кораба. Той е най- възрастният бургаски капитан и всички му стават на крака, когато го видят. Наскоро посети изложбата “Капитаните на Бургас” в Морското казино.

Където и да е ходил по света, колкото и чужди, приказно красиви държави да е видял, винаги е имал само една радост. Да се върне при семейството и при близките си. Звучи познато, но това е истината за моряшкия живот.

“Аз съм два пъти капитан. Първо съм ветеран от войната, след това бях на борда на корабите, плаващи по океани и морета и превозващи товари”, разказа капитанът пред “Труд”. От 30 години е пенсионер. Щом навършил пределната възраст на борда, веднага слязъл на брега, не плавал допълнително, за да изкарва пари. Закотвил се при семейството си, за да се радва на внуците си и да се гордее с двамата си синове, които са наследили баща си в професията и са моряци.

Преживял е много бури в моретата и океаните в продължение на цели 22 години.

“Като мине някоя буря, слизаш на брега и се заричаш уж, че повече няма да се качиш на кораб. Мине се малко време обаче, и морето пак почва да те влече, тръгваш отново”, разкрива тайни от кухнята на моряшкия живот Стоян Шехларски. Сега рядко излиза, но пак ходи до морето. Обича да го гледа, когато е спокойно и тихо. Написал е и стихосбирка, посветена на вълните и корабите.

Интересното е, че е родом от Пазарджик. Дошъл на морския бряг по волята на съдбата. Бил на 16 и във Варна и се записал да учи във Военноморското училище. После се оженил за бургазлийка, така морският бриз на любовта го довял в града.

Бил е във всички държави на Западна Европа, плавал е навсякъде, стигал е до Индийския океан. Единственото място по света, където не е бил, е Далечният изток.

“Навремето всички държави са ме впечатлявали. Защото при нас тогава бе по- различно... Плавайки по морета и океани, научихме, че има и друг свят. А у нас светът бе затворен. Носех разни подаръци за децата, те се радваха. Но съпругата ми бе радостна да се върна”, завършва разказа си капитанът ветеран.

Не е верен митът, че моряка на всяко пристанище го чака по една жена. Важно е да го чака само една жена - тази на родния бряг.