“Морякът е такъв човек - зарича се: “Няма да тръгвам на рейс, няма да пътувам повече.” Постои на брега, омръзне му и хайде пак се качва на борда на кораба.” Това разказва един бургаски капитан, който е бил на борда на над 25 кораба и е кръстосвал моретата и океаните през целия си живот. В началото на май капитан Стоян Шахларски ще навърши 93 години.

В добро настроение и костюмиран, капитанът ни посреща в апартамента си в Бургас, а спомените за морето и плаването започват да се нижат един след друг. Миналата година е издал стихосбирка - “Морето - мечта с любов желана”.

Капитан

но с мустак

Стоян Шахларски е бил толкова години капитан в морето, но никога не си е пускал брада. Дори описва това в стихосбирката си:

“Мъж е той обикновен.

дето туй на мода стана.”

Но пък е имало период, когато е бил с истински капитански мустак.

“Приказката, че моряка на всяко пристанище го очаква по една любов, не е вярна за мен. Аз съм подминавал тези срещи. Мен ме чакаше само едно момиче на брега - жена ми. Първия път обаче, когато дошла да ме посрещне от рейс, се разминахме. Цветята, които носела на пристанището, ми ги донесе тука, в къщи и дори си поплака, че не е могла да ме дочака на кея.”

Тогава имаше хора, които се грижеха моряците да бъдат посрещани след рейс от жените си. Станало така обаче, че не съобщили точният час.

“По-важното е, че в живота не се разминахме. Живяхме 60 години заедно и бяхме щастливи”, разказва Стоян Шахларски.

И в стихосбирката му четем за любимата в стихотворението “Утеха”:

“Нека ме чака.

Тоз пристан жадува моряка.”

Капитан и корабостроител

Роден е през 1924 г. в Пазарджик. Завършва Военноморското училище във Варна, говори английски и френски език. Започва работа като капитан, после работи като корабостроител и след това отново се връща в морето.

Той е един от първите строители на риболовните кораби. “Аз започнах да строя железните кораби в Бургас. Затова с днешна дата съжалявам, че предприятието вече не работи. Това е голяма история. Исках да напиша нещо за корабостроенето но не успях”, разказва капитанът.

Преборил туберкулозата на борда

Бил щастлив и на сушата, и в морето. Морето му помогнало да преодолее тежка болест, която го застигнала на половината от жизнения му път - двустранна туберкулоза. “Провидението ми помогна да се излекувам. Но не спрях да пътувам, защото лекарите ми препоръчаха ние само лекарства, но и чист въздух, промяна на обстановката, спокойствие”, обяснява Шахларски.

Обиколил е всички морета на Западна Европа от край до край. Океаните също. Но не могъл да направи това, което сторил големият му син - капитан Румен Шахларски - да обиколи света по море.

“В момента Румен е в Далечния изток, скоро ми се обади от китайски води”, с гордост казва бащата. И двамата му синове са потомствени моряци.

Всички морета

са страшни

Пенсионирал се е на българския кораб “Плиска”. Бил е на борда на повече от 25 кораба като капитан и помощник-капитан. По думите му няма море, което да е гостоприемно. Всички морета са толкова страшни, по-скоро опасни, защото са непредвидими. Както е спокойно и тихо, така бързо може да изненада моряците и да връхлети невиждана буря.

“Морето е голяма мъка. Да плаваш и да си моряк - това е труден занаят”, доверява капитанът.

“Морето дава, но повече взема”,така му казал негов познат, когато младият Шахларски започвал да плава. И му изброил три опасности, които крие занаятът - да изтървеш жена си, децата си или себе си. Слава Богу, капитан Шахларски не го сполетяла нито една от трите “пробойни” - имал щастлив брак с жена си Цветанка, възпитали добре децата си, а самият той до денднешен не е подвластен на нито едно изкушение, дебнещо моряците.

Със съпругата си се запознали, докато работел на брега. На бюрото срещу него тя непрекъснато придърпвала полата си - “за да не поглеждам”, шегува се капитанът. Цяла година се опознавали и той разбрал, че това е момичето за него.

Мечтата на моряка -

на родния бряг

През всичкото това време, докато обикалял държави и градове, мечтаел само едно - да се завърне в България. Няма по хубава от нея, просълзява се ветеранът капитан. Иначе по света, обичал да наднича “в задния двор” на държавите, които посещавали. Не само лъскавата им страна да види, но и другата - как живеят хората, има ли бедност, приличат ли на нас. Така му се понравила Португалия. Защото хората там приличат на нас, заключава Стоян Шахларски.