Доктор Цветан Тодоров е един от най-търсените специалисти по образна диагностика в Северозападна България. Малцина от пациентите, които се редят пред кабинета му в Монтана обаче знаят, че медикът, който открива корените на болките им, е трикратен световен шампион по спортно ориентиране. И след като свали бялата престилка хуква по билата и поляните край областния град и навърта километраж, какъвто трудно постигат дори футболните ни национали във важен мач.

Всъщност детската мечта на доктора през 70-те години на миналия век е била точно футбола.

- По онова време нямаше компютри и интернет и почти всички деца спортувахме... Аз си избрах спортно ориентиране и футбол, спомня си медикът. Заради бързината си малчуганът играел крило и стигнал до юношеския отбор на „Септемврийска слава”- Михайловград, който бил в „Б“ група. Като студент в Медицинската академия в Плевен обаче бъдещият рентгенолог прекратил спортната си кариера. ”Медицината е сериозна наука. Исках да стана добър лекар, не можех да си губя времето и залегнах над книгите”, споделя Тодоров. След Академията младият доктор посветил цялото си време и внимание на кариерата и за 24 години извървял дългия път от редови лекар до шеф на болница. Взел специалност „Образна диагностика и рентгенология”, 10 години работил като шеф на Рентгеновото отделение в Монтана, завършил магистратура по икономика, специалност „Здравен мениджмънт” и поел управлението на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев” в Монтана. Многото работа, денонощните ангажименти и напрежението обаче започнали да му тежат и към 2003 година, за да се разтовари от стреса и да зарежда батериите си с енергия, докторът се върнал към спорта.

- Отначало смятах да тренирам само за забавление и да поддържам форма. Вече бях стар за футбол, затова се заех с ориентирането. Но изглежда със спорта не се бяхме забравили и любовта помежду ни пламна като в младежките години, усмихва се лекарят. Свикнал да влага във всяка работа максимум сили и амбиции, рентгенологът бързо набрал скорост, започнал да печели награди у нас, излязъл зад граница и стигнал до участие и в световни първенства. „Спортното ориентиране е изключително интересен спорт, който изисква много добра физическа подготовка, бързина, издръжливост, но и неимоверна концентрация и съобразителност”, обяснява медикът. Преди състезанието спортистите получават карта с маршрут в непозната местност, който трябва да бъде открит и преминат за максимално кратко време. По трасето има определен брой контролни постове с електронни устройства, на които състезателят трябва да се регистрира с чип, поставен на ръката му. Един пропуснат пост се плаща с моментално декласиране. А на един маршрут са разположени между 15 и 20 поста, обяснява лекарят. От 2013 г. досега Цветан Тодоров е завоювал три първи места на световни шампионати по спортно ориентиране. „Е, разбира се, в раздела за ветерани, но и там конкуренцията е огромна. Събират се между 4000 и 5000 състезатели от всички континенти!”, уточнява лекарят. Първата си световна титла д-р Тодоров грабнал през 2013 г. на състезание в град Сестриере в Италия. От стотиците състезатели българският медик за най-късо време и без никаква грешка преминал дългия 3,5 км маршрут, който се води къса дистанция. Следващата 2014 г. се включил в дългата близо 10 километрова дистанция в Бразилия и се класирал трети. През миналата година отново станал първи на къса дистанция в Швеция, а само преди месеци за трети път грабнал световната титла на шампионата по спортно ориентиране в Естония.

- Маршрутът беше из стария Талин, в градски и паркови условия. Невероятна красота, но нямаш време да разглеждаш нищо, всяка секунда е ценна и миг разсейване може да струва много. Също като в медицината, казва докторът. В състезанията понякога има и доста рискови моменти, споделя той. Преди време на световна щафета във Финландия, през нощта не успял добре да разчете картата и потънал до кръста в блато. Имал късмет, че преминаващи наблизо състезатели го видели и измъкнали. За да бъде сред най-добрите в ориентирането на планетата, Цветан Тодоров тренира във всеки откъснат от работата и семейството му час. Вечер и през почивните дни тича по 15-20 км по хълмовете над Монтана, тренира и на пистата на градския стадион. Изработил си е стриктни програми за здравословно хранене и възстановяване след тренировки и състезания. Инвестира и в екипировка – има над 20 вида обувки за различни терени и часовник- компютър с джипиес, който отчита всяка негова крачка и сърдечен удар. Всичко – от оборудването до пътуванията в чужбина, плаща сам. Но всекидневното спортуване му се отблагодарява не само със спечелени титли, но и със страхотна форма и повишена работоспособност, категоричен е медикът. Слаб, строен и изключително подвижен, доктор Тодоров изглежда като устремен към победата атлет дори и с бялата престилка по болничните коридори. Покрай шампионатите е обиколил половината земно кълбо. В дните след състезанията с приятели разглеждат природните забележителности и проучват културите на различни държави. Ярки спомени са му останали от гостуването в  Града на инките Мачу Пикчу в Перу. Изгубил е дъх пред водопадите Игуасу на границата на Бразилия и Аржентина, пленила го и е пъстрата феерия на Буенос Айрес. Но всичко това е екзотика. Нищо не може да бъде сравнено с красотата на българските планини, убеден е докторът и често прави турове из Пирин, Родопите и Балкана със съпругата си и приятели.

Когато не участва в шампионати в чужбина, медикът се включва в националните първенства у нас, но не с ветераните, а с младежи. „Искам да видя докъде ми стигат възможностите!”, казва той. Тази година се е класирал пети в 28 км маратон по ориентиране с участието на млади елитни състезатели. На част от тях можел да бъде баща. Изпреварил доста младоци и в бягането „Комски траверс” от Берковица през връх Ком и планинските хижи - общо 36 км с 2200 м денивелация. „2016 г. бе най-силната ми спортна година!”, казва Тодоров. И вече планира участието си в следващия световен шампионат, който ще бъде в Нова Зеландия. Ще щурмува, естествено, титлата при мъжете от 50 до 54 години.

Но спортът е само начин за активен отдих и поддържане на форма, ежедневието тече в болничните кабинети, сред пациентите, уточнява лекарят, който работи в болница „Свети Георги” в Монтана и в частния си кабинет. За успех – по-голям от световните титли, д-р Тодоров  смята  петте си години начело на МБАЛ- Монтана. „С екипа ми привлякохме над 10 млн. лева инвестиции, ремонтирахме всички основни отделения, снабдихме болницата с модерно оборудване, издигнахме нивото й. Но за съжаление липсват кадри!”, признава той. Според него здравната реформа в държавата ни все още не се е случила. „Само говорим за нея. Клиничните пътеки вече са изчерпали ролята си и пречат, служат предимно за източване на здравната каса. Те трябва да бъдат сменени с диагностично свързани групи”, коментира лекарят. И смята, че спешно в България трябва да бъде спряно разкриването на нови болници за сметка на разширяването на доболничната помощ и разгръщане на ранната профилактика на заболяванията.

– Не бива да оставяме хората да се разболяват, а след това да хвърляме огромни средства за лечението им, казва доктор Тодоров. И често препоръчва, когато е възможно, вместо хапчета – спорт и общуване с природата.