В трите области Враца, Монтана и Видин са преброени 246 хищника

Ако празнувате Трифон Зарезан още от 1 февруари, наливайте вино и пийте колкото искате и можете. Но ако сте в планинска хижа, внимавайте с разходките из гората. Защото в първите дни на Малък Сечко празнуват и вълците. Сивите хищници също си устройват кървави пирове и победният им вой се носи по била и поляни. Опитни ловци твърдят, че след като обградят плячката си, вълците се въртят в страшно хоро, с което замайват жертвите, преди да се нахвърлят върху тях.

„Виждал съм вълче хоро с очите си“, казва Иван Иванов-Горския от монтанското село Киселево. През една лятна нощ на 2005 г. семейството на Горския се събудило от страшен тропот и блеене на овце откъм кошарите. Грабнал пушката, Иван хукнал бос към оборите и видял четири вълка да обикалят в кръг скупченото зад оградата стадо. С един изстрел Горския повалил вълчицата, а останалите зверове изчезнали в нощта. Открай време заради силата, смелостта и кръвожадните им набези нашенците са коронясали вълците за царе на гъстите и пълни с дивеч гори. И за да ги омилостивят да се разпореждат само в собственото си царство, но да не нападат села и домашни животни, им избрали и празник.

Дните от 1 до 3 февруари в обредния календар на българите са известни като вълчи дни или Трифунци. За да не сърдят и предизвикват горските разбойници през Трифунците, жените не трябвало да предат, плетат, тъкат и перат.  Мъжете не бивало да шият кожуси и аби, да правят обуща и да подковават добитък. Срещнел ли вълкът човек с нещо на него, направено през Трифунците, моментално го нападал и милост нямало. Само хвърлянето на дрехите, ако трябва до голо, и луд бяг спасяват нещастника, вярвали дедите ни. Вълчите дни през февруари отдавна не се почитат и дори не се и знаят, потънали във веселбите на любителите на виното. Сивите глутници обаче още владеят горите и усоите, пируват с кротките животни, а когато прегладнеят, слизат и към селата и фермите...

Дали заради забравените им вече празници, заради дълбоките снегове и големите студове или поради други незнайни природни причини, но през тази година броят на  вълците в Северозападна България е по-голям от обикновеното, а набезите им тревожат ловци и стопани.

„Числеността на вълците край Чупрене е по-голяма от нормалното. Показателен е фактът, че този сезон отстреляхме 10 вълка, а миналия само 2. Ловците ни намират из горите кости на сърни - плячка на глутниците“, разказва Владислав Антонов от Ловно-рибарското сдружение „Миджур“. Според статистиката на Регионалната дирекция по горите в Берковица на територията на трите северозападни области Враца, Монтана и Видин миналата пролет са преброени 246 вълка.

„Твърде много са за този район. Дори да има допусната грешка при таксацията, броят е голям“, казва специалистът по лова в дирекцията Стоян Петров. Преди дни горски са наблюдавали в район край Чупрене 6 вълка, които влезли в схватка помежду си. Най-вероятно това са две глутници, които воюват за територия, смятат специалистите. Поради липса на храна зверовете слизат и към селата. Наскоро стопанин в Протопопинци открил едрото си куче - пазач на къщата, нахапано от вълк през нощта. Според древни български легенди вълкът бил брат на кучето, но двамата се скарали, понеже не могли да си поделят една овца, и оттогава са непримирими врагове. „Вълкът живее в гората, шумака, гъсти трънаци и оттамо граби овци, конье и говеда. Когато е гладен, а това се случва зимно време, вълкът напада и самия човек“, твърди в началото на миналия век историкът и етнограф Димитър Маринов.

Едни от най-страшните последни „вълчи години“ за Северозапада бяха 2006 и 2007. Тогава глутници разкъсаха над 40 овце и кози в Брусарско и Ломско. Само в село Смирненски за една нощ бяха удушени 20 овце. Част от пострадалите поискаха обезщетения от държавата. През миналото лято глутница вилнееше в Балкана над монтанското село Горна Лука. Зверовете прогониха дивеча от района и разкъсаха 9 овце край селото. А след като ловците тръгнаха да ги търсят, като за отмъщение отмъкнаха и 6 кучета на авджии в Чипровско. В средата на октомври ловецът Тодор Тодоров обаче повали два вълка и глутницата изчезна. „Бяха добре охранени. Явно доста животни бяха хапнали“, споделиха от дружинката.

Вълците са изключително хитри и силни, но и отмъстителни. Не забравят злото, твърдят опитни ловци. Когато Иван Горския от Киселево гръмнал през 2005 г. нападналата стадото му вълчица, глутницата избягала. Но след месец един от вълците се върнал и разкъсал две овце и коза в съседна къща. Понякога вълците действат не като животни, а като тъмни сили - явяват се и изчезват като призраци. Или тръшкат и душат, обзети от неведом гняв, много повече плячка, отколкото могат да изядат. Затова българинът ги е почел в приказки и празници. Според стари ловци вълците в Северозапада са направо „интернационалисти“ - кръстоска между карпатските вълци, които през зимата идват у нас по замръзналия Дунав, родните ни хищници и сръбските горски разбойници, част от които по време на войната в Югославия се прехвърлиха в горите ни.

Ликвидирането на вълк е трудна и опасна работа и не е по силата на обикновен човек или дори на всеки ловец, смятат препатили стопани. Царят на горите може да бъде повален от опитни авджии, които не само стрелят точно, но и познават добре нрава и поведението на зверовете, знаят пътеките и леговищата им и четат като разтворени книги гори и полета. Такива ловци се наричат вълчари и когато глутниците озвереят, пострадалите стопани ги търсят, за да сложат край на кървавите безчинства.

Един от най-известните вълчари в Северозапада е Симеон Царски от планинското село Превала. Бившият ловен надзирател в горските стопанства на Монтана, Чипровци и Белоградчик е на 66 години и с 40-годишен стаж като ловец. Досега е отстрелял 27 вълка. Най-паметната му слука е от февруари 1996 г. Тогава се натъкнал на жестока гледка в Балкана - шест вълка разкъсвали диво прасе. „Толкова бяха заети с кървавия си пир, че въобще не ме усетиха“, спомня си Царски. С бързи изстрели той покосил пет от вълците, а последният избягал.

„Вълците са страшни хищници, но са част от природата. Трябва и те да отгледат поколение“, казва ловецът. През последния ловен сезон въпреки плана си за отстрел на 130 вълка авджиите в Северозапада са покосили досега само 26. Ако в продължаващите студове и снегове набезите на хищниците към села и ферми не се засилят, между ловците и вълците може да настъпи и примирие.