Труд
Автор:
Румен Михайлов
Партията обяви стодневна програма, ако спечели местния вот в Саксония-Анхалт
Все по-популярната край Рейн, Дунав, Елба и Одер крайнодясна партия Алтернатива за Германия (AFD) смята да въведе, веднъж спечелила властта в страната, сегрегирани класове за децата на чужденци, да задължи търсещите убежище пришълци да имат постоянна работа и да свали знамето в цветовете на дъгата, ако то все още се развява някъде.
Тези намерения се откроиха на старта на предизборната кампания за местния вот на 6 септември във важната източна провинция Саксония-Анхалт, която формацията на харизматичната лидерка Алис Вайдел е сигурна, че ще ръководи в бъдеще. Оптимизмът й се подхранва от факта, че според последните социологически проучвания от средата на юни „AfD“ изпреварва на национално равнище Христиандемократическата партия на канцлера Фридрих Мерц вече с 9 пункта, докато симпатизантите й в Саксония-Анхалт нарастват в геометрична прогресия и тя би трябвало да получи абсолютно мнозинство в местния парламент. А според политическите наблюдатели в Берлин, Франкфурт и Мюнхен подобен успех би отворил пътя на Вайдел и нейните привърженици към канцлерството в Берлин.
По време на състоялия се в началото на юли в столицата на провинцията Магдебург партиен конгрес, кандидатът за регионален лидер Улрих Зигмунд дори представи план за действие за първите си 100 дни начело на изпълнителната власт в Саксония-Анхалт.
Програмата включв десет мерки, които „AfD” издига като приоритетни за региона и те включват на първо място увеличаването на капацитета на центровете за задържане на нелегални имигранти и за тяхното депортиране, както и споменатото задължително изискване търсещите убежище да работят на постоянно място с трудов договор.
Планът предвижда също така съкращаването на финансирането на фондации, свързани с политически партии, както и на проекти, насочени към утвърждаването на демокрацията. Що се отнася до образованието, „AfD“ предлага отделни класове за децата на търсещите убежище в началните етапи на училищна интеграция, както и засилени мерки за сигурност в училищата, нарочени за проблемни поради тяхната „наситеност“ с питомци на имигранти.
Сред символичните мерки се откроява забраната за издигане в учебните заведения на знамето с цветовете на дъгата, тоест флага на ЛГТБ-общността, като бъде наложено изискването там всяка сутрин да бъде издигано националното знаме на Германия. Партията също така си поставя за цел да замени сегашния рекламен слоган на Саксония-Анхалт „#moderndenken“ (модерно мислене) с „#deutschdenken“ (германско мислене). Планът на Улрих Зигмунд включва и реорганизация на провинциалната администрация чрез намаляване на броя на местните министерствата, както и създаване на парламентарна анкетна комисия, която да направи преглед на криминалните според формацията действия по време на ковид-пандемията на управляващите тогава християндемократи на Ангела Меркел и Урсула фон дер Лайн.
В коментарите си за намеренията на Алис Вайдел и съмишлениците й да използват Саксония-Анхалт за трамплин към централната власт в Берлин политическите наблюдатели из западноевропейските столици не скриват своите опасения, че намерението е напълно осъществимо. Още повече, че става дума за най-богатата и с добре развита икономика част от бившата ГДР, където авторитарното ръководство и драстичните полицейски мерки срещу нарушителите на обществени ред винаги са били на почит. Освен това анализаторите припомнят, че в Саксония-Анхалт са родени редица велики личности, като например легендарния канцлер Ото фон Бисмарк, който в края на XIX-ти век обединява Германия. А междувременно, впечатлен от героизма на българите във войните след отхвърлянето на османското иго, ги нарича „прусаците на Балканите“. Там са родени също така създателят на разцепилото католическата църква и завладяло почти половин Европа протестанство – Мартин Лутер, както и великият философ Фридрих Ницше, смятан от мнозина, може би погрешно, за вдъхновител на нацисткия водач на Германия - Адолф Хитлер.
А в анализите си за възхода на „AfD” редица коментатори подчертават, че партията вече е пътеводна звезда за стотици хиляди крайно десни националисти в Испания, Италия, Нидерландия, Франция и други западноевропейски държави, надяващи се пророкуваният успех на Алис Вайдел и нейните съпартийци в Германия да даде тласък на разширяването на тяхното политическо влияние в родните им страни.
